If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Киселинен дъжд

Киселинният дъжд и отлагането му са резултат от наличието на азотни оксиди и серни оксиди в атмосферата, които имат антропогенни и природни източници. Азотните оксиди, които причиняват киселинни отлагания, се отделят от моторните превозни средства и електроцентралите на въглища. Серните диоксиди, които причиняват киселинни отлагания, идват от електроцентрали на въглища. Киселинните отлагания предимно засягат общности, които се намират надолу по посока на вятъра спрямо електроцентралите на въглища. Киселинният дъжд и отлагането му могат да доведат до окисление на почвите и водите и корозия на построените от човека сгради и съоръжения. Създадено от Кан Академия.

Видео транскрипция

Изразът "киселинен дъжд" звучи като нещо, излязло от научната фантастика – странни дъждовни капки, които падат в някой град и разяждат всичко. Истината не е много по-различна, но добрите новини са, че знаем много за това какво причинява киселинен дъжд и какво да направим за влиянието му върху околната среда, телата си и сградите, които ни заобикалят. Интересното е, че нормалният дъжд всъщност също е леко киселинен. Спомни си, че рН скалата обхваща от 0 до 14, от киселинно към основно, и че седем, точно по средата, е неутрално рН. Нормалният дъжд е около 5-5,5, тоест, леко киселинен, но киселинният дъжд е още по-киселинен и обикновено е с рН около 4. Тази разлика може и да не изглежда голяма, но си спомни, че тази скала е логаритмична. Всяка единица, например от четири до пет, представлява десетократна разлика. Разликата между киселинността на нормалния дъжд, която е около 5,5, и тази на киселинния дъжд, която е 4, всъщност е много голяма. Въпросите са: как се образува киселинният дъжд, какво е неговото значение и какви ефекти може да има върху обществото. Краткият отговор на въпроса как се образува е замърсяването. Нека опитам да ти покажа това като нарисувам един въображаем град. Спомни си, че повечето от горивата, които изгаряме за енергия, са изкопаеми (фосилни) горива, тоест животинска и растителна материя, която е била в земята милиони години. Когато горим тези горива, те обикновено съдържат следи от сяра, особено във въглищата. И въглищата, и нефтът горят при толкова високи температури, че могат да накарат азота и кислорода във въздуха да образуват различни съединения. Представи си, че тук имаме нефтена рафинерия, въглищна централа и много коли. Чест страничен продукт на топлоцентралите, които горят въглища, както и на други индустриални фабрики, е серният диоксид, SO2. В същото време високите температури от двигателите с вътрешно горене и нефтените рафинерии предоставят достатъчно енергия, че да разделят азотните и кислородните молекули във въздуха. Тези молекули после могат да се комбинират повторно, за да образуват различни азотни оксиди, като азотния оксид, NO, и азотния диоксид, NO2. Заедно те се наричат азотни оксиди, което можеш да запишеш съкратено така: NOx. Същото може да се каже за серния диоксид. Той попада в категорията на серните оксиди, SOx. Забавен начин да запомниш тези прекурсори, т.е. причинители на киселинния дъжд – SOX и NOX. Тези прекурсори от семейството на SOX и NOX се носят във въздуха. Когато взаимодействат с УВ радиацията от слънцето и водните молекули, които се намират във въздуха, те образуват различни пари, киселинни пари, пари на сярната киселина, H2SO4, и пари на азотната киселина, HNO3. Тези киселини не са играчка. Сярната киселина е силно корозивна, може да разяде кожата ти. Тези пари могат да раздразнят дихателния ти тракт. Азотната киселина се използва при различни експлозиви и ракетни горива. Това са киселините, които създават феномена киселинен дъжд. С времето тези комини стават по-високи. Един пример – в началото на 70-те години на 20 век от Американската агенция за опазване на околната среда (EPA) поискали въглищните централи и нефтените рафинерии да намалят емисиите, за да се подобри качеството на въздуха в близките населени места. Тогава тези предприятия построили по-големи или по-високи комини, така че замърсителите да се разсеят и разпространят на по-голяма площ, вместо да попадат в близката околност толкова много или толкова бързо. В резултат замърсителите били носени от вятъра към отдалечени райони и природни местообитания, някои от които се намирали дори на 1000 километра от мястото на емисия. Когато тези киселинни пари създават киселинен дъжд, не е задължително това наистина да е дъжд под формата на вода, падаща от облаците. Киселинен дъжд е общ термин и включва всякакви форми на валежи, като сняг, мъгла, облаци, пара и сухи отлагания като прахови частици или различни комбинации от тези форми. Следващият голям въпрос е защо това има значение. Как ни засяга? Съвсем логично е да искаш да знаеш дали киселината изгаря кожата ти. Първо, за градовете киселинният дъжд е нещо лошо, понеже може да увреди сгради и статуи, особено изградените от варовик, мрамор и метали. Тук, на тази снимка, имаме гаргойл от Общината в Мюнхен, който е почти неразпознаваем поради цялото увреждане, което е претърпял от киселинен дъжд. През годините са правени много проучвания на сградата на Капитолия в САЩ за възможността многобройните мраморни повърхности да бъдат защитени от киселинните дъждове, преди да е твърде късно. Ако се задълбочим още малко, киселинният дъжд може да извлече или да разтвори тежки метали, като алуминий от почвата или скалите, които после могат да попаднат в езерата. Вероятно се досещаш, че това може да доведе до много проблеми – замърсяване на питейната вода или нанасяне на щети върху водните екосистеми. Много риби не могат да оцелеят при по-ниско рН. Киселинният дъжд оказва влияние и върху други природни местообитания, тъй като се разпространява на големи разстояния. Киселинният дъжд може да увреди и отслаби гори и дървета, понеже води до намаляване на хранителните вещества в почвата и дори уврежда външната восъчна кора, поради което те допълнително губят и още хранителни вещества. Когато става въпрос за хората, тези киселинни пари и различните валежи, които създават, са много вредни за дихателната ни система, особено за болните от астма. Последно ще отговоря на въпроса дали киселинният дъжд изгаря/разяжда кожата ти. Отговорът е не, не е достатъчно киселинен. Спомни си, че киселинният дъжд има рН четири, а за да може нещо да разяде кожата ти, то трябва да е много по-кисело, около рН 1. Има и добри новини, що се отнася до киселинния дъжд. През 1990 г. Министерството на околната среда в САЩ създава програмата "Киселинен дъжд", която да помогне на електроцентралите да намалят емисиите си. През 2019 г., когато разглеждат нивата в сравнение с 1990 г., се установява доста добро намаление – 94% намаление на серния диоксид и 86% намаление на азотните оксиди. Това се отнася за САЩ, но по света киселинният дъжд все още е проблем, особено навлизането на нитратите във въздуха от източници като тор и храна за добитък. И въпреки че се наблюдават отлични намаления от 1990 г. насам, все още има работа, която трябва да се свърши. Един от начините да подобрим това е като преминем към по-чисти горива или използваме възобновяеми енергийни източници като слънчева енергия, вятърна енергия или хидроенергия, които в крайна сметка ще намалят зависимостта ни от въглища и нефт. Надявам се, че научи малко за киселинния дъжд – как се образува и какво влияние има. Надявам, че няма да будуваш цяла нощ от страх, че киселинният дъжд ще разяде кожата ти.