If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

К-селектирани и R-селектирани стратегии за растеж на популациите

К и R са двете най-отдалечени стойности, характеризиращи диапазона на стратегии за растеж на популация, като никоя от тях не е по-добра или най-добра. Идентифицирай характеристиките, свързани с К-селектирани и R-селектирани видове. Стани доброволец тук: https://bg.khanacademy.org/contribute. Създадено от Кан Академия.

Видео транскрипция

В това видео ще поговорим за различни стратегии за растеж на популацията за различни видове. Ще видим дали можем да направим широка категоризация, или дали вече съществува подобна широка категоризация. Виждаме, че има видове като слоновете, които живеят дълго в дивата природа. Един африкански слон може да живее почти колкото човек, дори 80 години. Косатките също живеят дълго. И човешките същества живеят доста дълго в сравнение с други видове в природата. Горилите също живеят сравнително дълго – много, много десетилетия. Съществуват и други модели, които се наблюдават при тези големи бозайници. Те по принцип са големи, особено ако ги сравниш с много дребни представители на животинското царство. Те нямат много деца на всяка репродукция, на всяко раждане – значи раждат малко деца едновременно. Отнема им доста време да ги родят и се грижат за тях дълго. В другия край на спектъра имаме различни други видове – земноводни като жабите, насекоми, дребните риби, бактериите и комарите, които живеят кратко. Те са по-малки и имат много деца едновременно. Като пример, една жаба... или тези паяци, които излизат от пашкула – жабите или паяците снасят хиляди яйца едновременно. Те не зависят от оцеляването на никое от тези яйца. Много от новоизлюпените ще бъдат убити от хищници, но ако някои оцелеят до следващото поколение, те могат да се възпроизведат и ще снесат хиляди яйца. И живеят кратко. Една жаба може да живее няколко години. Някои насекоми може да живеят няколко дни до няколко години. Организми като бактериите живеят още по-кратко. Затова биолозите или еколозите казват, че имаме спектър. Имаме големи дълголетни животни, които имат малко деца наведнъж. Ограничаващият фактор за популацията им е нейната гъстота. В някакъв момент те ще се конкурират едни с други за ресурси. И това е вярно и за хората. От другия край имаш видове като паяци и жаби, които може да имат репродуктивни ограничения от средата, като влага, суша, температура. Общо казано, хората са опитали да класифицират тези видове. Наричат ги К-селектирани. След малко ще обясня откъде идва К. Тези видове са R-селектирани. И откъде идват тези букви? От общото схващане, че ако на тази ос нанесем времето, и на тази ос тук нанесем числеността на популацията – на вертикалната ос – повечето видове, когато не са много и ресурсите на са ограничени, ще растат експоненциално. При изчисленията скоростта на растеж се обозначава с R. Оттук идва R-селектирани. И колко голямо е R се определя от биотичния потенциал на вида. Т.е. колко бързо могат да се възпроизведат в дадена среда, какъв процент достигат до зрялост, за да могат да се възпроизведат. Колкото по-голямо е R, толкова по-бърз е експоненциалният растеж. Но в някакъв момент ресурсите ще се превърнат в ограничение – съществува т.нар. носещ капацитет. Да кажем, че това е носещият капацитет и да го наречем К. Причината да използваме К, вместо С, е че идва от думата капацитет на немски. В някакъв момент няма да имаш достатъчно ресурси за по-голяма популация. И кривата за числеността на популацията ще достигне плато по този начин. Общо казано, биолозите са категоризирали категориите отляво като К-селектирани. Числеността на популацията се определя от наличните ресурси, от носещия капацитет на средата, докато неща като жаби, комари и бактерии, и паяци са по-скоро R-селектирани. Те ще растат експопенциално при биотичния си потенциал, но този биотичен потенциал зависи от горещината, студа, влажността, сухотата и други фактори на средата. Те няма да стигнат до такава плътност, че да се конкурират помежду си. Както с повечето категоризации, природата не е толкова подредена на лява страна и на дясна страна. Например, костенурките снасят много яйца, но живеят много дълго време. Също така не може да се заключи коя стратегия е по-добра. И двете са успешни. Фактът, че тези видове съществуват днес показва, че работят добре. Инвазивните видове по принцип са по-скоро R-селектирани. Те растат и растат, и растат и ще бъдат ограничени от средата, а не едни от други. А К-селектираните видове често са най-засегнати от инвазивните видове. Последното нещо, което искам да изтъкна, е – говорихме за стратегии за растеж, което може да се сбърка с нишови стратегии, при които някои видове са генералисти, могат да заемат много различни ниши, а други са по-скоро специалисти. Тук просто говорим общо казано как нараства числеността на популациите на различните видове. Когато говорим за нишови стратегии, ще разгледаме видовете ниши, от които взимат ресурсите си. Повече за това – в други видеа.