Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Вегетативна (автономна) нервна система (ВНС, АНС) и физиологични маркери на емоцията

Създадено от Джефри Уолш.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Ако си се возил/а на влакче на ужасите, вероятно си изпитвал/а емоцията страх или въодушевление и заедно с това чувство на страх и въодушевление. Вероятно си усетил/а, че пулсът ти се ускорява. Може би си дишал/а малко по-бързо. Тези физиологични промени, които са се случили, докато си се возил/а на влакче на ужасите, не са били под твой съзнателен контрол и не си си казвал/а да започнеш да дишаш по-бързо. Това просто се е случило автоматично. Тези физиологични промени се случват автоматично чрез връзки в нервната ти система. Този дял на нервната система, който е отговорен за тези автоматични реакции, се нарича автономна (вегетативна) нервна система. Понякога автономната нервна система се съкращава на АНС. Автономната нервна система има два клона. Има симпатикусов клон, наречен симпатикусова нервна система. Другият клон се нарича парасимпатикусова нервна система. Всеки от тези клонове на автономната нервна система предизвиква различни промени, често противоположни промени, в различни органи на тялото ти. Понякога хората казват, че симпатикусовата нервна система извършва действия, които включват отговора "бий се или бягай", докато парасимпатикусовата нервна система извършва действия, свърpани с "почивай и храносмилай". Нека проучим какво се има предвид под това. Симпатикусовата нервна система причинява промени в тялото ти, съответстващи на чувствата и промените, които се наблюдават, когато се страхуваш от нещо, например както когато се возиш на влакче на ужасите и се получава отговор на страх. Всички тези промени в тялото ти често се модифицират автоматично от симпатикусовата нервна система. Ще разгледаме някои части на тялото, които биват повлияни от автономната нервна система, особено когато става въпрос за емоции. Тук виждаме изображението на този мъж или жена и са показани неговите органи. Има око. Това е слюнчена жлеза, откъдето идва слюнката ти. Имаш няколко такива. Но поставих само една, за да ги представя. Виждаме белите дробове, сърцето, което, разбира се, не е представено анатомично, черен дроб. Ето и двата бъбрека. Причината да ги включа е, че върху горния полюс на бъбреците се намират жлези, наречени надбъбречни жлези, които нарисувах като жълти триъгълници. Надбъбречните жлези са отговорни за освобождаване на хормони като адреналин. Адреналин. Тук е и стомашночревният тракт. Не го нарисувах целия, той се простира от горе до долу. Но го нарисувах тук, за да се вижда, че говоря за храносмилателния тракт. Ще ги разгледаме едно по едно и ще видим как реагират и отговарят на различните клонове на автономната нервна система. Тук виждаме око. Когато симпатикусовата нервна система бъде активирана, зениците се разширяват. Причината да искаш зениците да се разширят, когато бъдат активирани от симпатикусовата нервна система, е защото в контекста на отговора "бий се или бягай", ако те преследва диво животно, искаш зениците ти да са разширени, за да можеш да го видиш по-добре и да можеш да приемеш повече светлина, за да имаш по-добро зрение. Това е причината за разширяването на зениците. Както казах, това тук е слюнчената жлеза. Симпатикусовата нервна система причинява намалено слюноотделяне. Лесен начин да запомниш това е да си спомниш момент, когато е трябвало да изнесеш презентация пред публика. Ако си имал/а притеснения да говориш пред публика, може би си забелязал/а, че устата ти пресъхва и е трябвало често да пиеш вода. Затова хората, които изнасят лекции, понякога трябва да пият много вода. Тук са белите дробове. Симпатикусовата нервна система увеличава дихателната честота. С други думи – дишаш по-бързо. Симпатикусовата нервна система също така кара сърцето ти да бие по-бързо, така че имаш повишена сърдечна честота. Причината за повишената сърдечна честота и повишената дихателна честота е тялото ти да се насища по-добре с кислород. Повече кръв може да протече по-лесно през тялото ти. Ето го черния ти дроб. Черният ти дроб е главен склад за глюкоза. Глюкозата е захар. Това е захар, която тялото ти може да използва, за да произведе енергия. Смисълът от повишеното освобождаване на глюкоза е същият като в другите области, за които говорихме. Повишеното ниво на глюкоза ти дава повече енергия, за да се биеш или да бягаш. Тук, както казах по-рано, са надбъбречните жлези. Надбъбречните жлези стоят върху бъбреците. Бъбреците ти всъщност са по-близо до гърба ти, отколкото до корема ти. Нарисувах това прозрачно, за да получиш представа, че са по-отзад. При симпатикусов отговор надбъбречните жлези биват стимулирани чрез хормони да освободят епинефрин и норепинефрин. Епинефринът се нарича още адреналин. Адреналинът ти дава куп енергия. Разбира се, тази енергия е необходима в ситуация, която изисква да се биеш или да бягаш. Ето го и храносмилателния тракт. Една от главните му функции е да разгради храната. Но разграждането на храната отнема много енергия. В ситуация, в която диво животно те преследва, искаш да отклониш цялата енергия към ресурси за оцеляване в области на тялото ти, които ти помагат да избягаш. Когато става въпрос за симпатикусовата нервна система, всъщност храносмилателната дейност намалява. . Повтарям – причината за това е, че храносмилането отнема твърде много енергия при тези обстоятелства. Това са някои от главните ефекти на симпатикусовата нервна система. Да разгледаме парасимпатикусовата нервна система. Това е клонът на автономната нервна система, който е отговорен за състоянието "почивай и храносмилай". Това е състояние на отпускане. Парасимпатикусовата нервна система влияе на много от същите органи и части от тялото, на които влияе симпатикусовата нервна система. Тя често им влияе по противоположния начин. Когато става въпрос за зениците, парасимпатикусовата нервна система причинява свиване на зениците. Зениците ти стават по-малки. Зениците се разширяват при симпатикусовия стимул, за да пропускат повече светлина и да виждаш по-добре, но парасимпатикусовата нервна система води до свиване на зениците, тъй като не ти трябва толкова много светлина, защото не си в ситуация, в която трябва да бягаш или да действаш бързо. Тъй като, пак повтарям, почиваш и храносмилаш. Когато става въпрос за слюноотделянето, слюноотделянето се засилва под влияние на парасимпатикусовата нервна система. Защо се засилва слюноотделянето? Тъй като парасимпатикусовата нервна система участва в почивката и храносмилането. Част от храносмилането включва слюнката. Слюнката спомага за разграждане на определени въглехидрати. Тя също спомага за овлажняване на хапката храна, която изяждаш и после бива храносмляна. Затова имаш засилване на слюноотделянето. Що се отнася до дихателната честота, тя се забавя или се връща към обичайната честота. За да представя това, ще сложа стрелка надолу. С това искам да кажа, че ако седиш на дивана, гледаш телевизия и просто си почиваш, вероятно не хипервентилираш, а вместо това дишаш с нормална, умерена честота. При парасимпатикусовата нервна система дишаш с умерена или намалена честота, понеже не ти трябва допълнителното снабдяване с кислород. Същото се отнася и за сърдечната честота. Сърдечната ти честота се връща обратно към нормалното или поне намалява в сравнение със симпатикусовото състояние. Когато парасимпатикусовата нервна система бъде активирана, сърдечната ти честота се понижава или се забавя. С участието на парасимпатикусовата нервна система, когато почиваш и храносмилаш, опитваш да извлечеш хранителните вещества от храната си. Една важна съставка от хранителните вещества е глюкозата, която, както казахме по-рано, е източник на енергия. При активиране на парасимпатикусовата система не се освобождава глюкоза от черния дроб. Тялото ти се опитва да увеличи запаса от глюкоза. Просто ще запиша, че има увеличено съхраняване на глюкоза, понеже храносмилаш храната, за да получиш глюкоза. Идеята е, че нямаш голямо освобождаване на глюкоза при активирана парасимпатикусова система. Същото се отнася за адреналина, когато разглеждаме надбъбречните жлези. Тъй като не сме в опасна ситуация, изискваща енергия, няма нужда да се отделя адреналин, циркулиращ в кръвообръщението ти. Да повторим, че се понижава секретирането на адреналин. Относно храносмилането, вероятно вече се досети, че при активирана парасимпатикусова система храносмилането ти се засилва, понеже това е времето, през което не си в непосредствена опасност и можеш да се отдадеш на храносмилане на храната, която пое, така че да можеш да извлечеш хранителните вещества и да получиш енергия от тях, така че тялото ти да може да функционира правилно. Също така се съхранява повече енергия, така че когато дойде време, да можеш да избягаш, ако те нападне хищник. Това са някои от основните функции на парасимпатикусовата нервна система. Разбира се, има повече функции от тези, които описахме, но мисля, че тези са най-важните, когато става въпрос за емоционален отговор.