Поведението на животните: търсене на храна

Едно от най-важните поведения при животните е търсенето на храна в съответния ареал. Без тази способност животното едва ли би могло да оцелее и да се възпроизведе. Това е интересно поведение, защото се свързва с анализ на разходите и ползите. Животните очевидно си набавят храна, за да оцелеят, но търсенето на храна отнема много време и енергия. С други думи животното трябва да изразходи енергия, за да си я набави. Целта на търсенето на храна е следната: как да се получи най-висок енергиен добив (храната), като се използва възможно най-малко енергия в процеса на добиването. Поведенията, свързани с намирането на храна, са различни. В тях се включва както търсене на храна като тази антилопа, която пасе трева, така и ловуване и дебнене на плячка като на втората снимка, в която тигърът преследва антилопа. Съществуват две основни стратегии на търсене на храна, които животните използват. Виж например този тигър на снимката долу вляво. Той търси храна самостоятелно. Ще го напиша в оранжево, което ще символизира поведението на тигъра. Самостоятелното търсене на храна е точно това, когато животното търси храна самó, без други животни. Вторият тип поведение е групово търсене на храна. Типично е за лъвовете. Ще го напиша в жълто. Говорим за него, когато животните търсят храна по групи. Този вид търсене има едно предимство, което е същевременно и недостатък. При груповото търсене на храна резултатът няма да зависи само от поведението на едно животно, а и от поведението на останалите. Като резултат може да се наблюдава конкуренция в самата група, особено когато ресурсите са ограничени. Но тази стратегия има и много предимства. Когато много животни обединят усилия, те могат да хванат по-голяма, по-трудна или по-агресивна плячка. По този начин всички членове на групата са облагодетелствани. Освен стратегиите при търсенето и добиването на храна учените обикновено изследват механизмите, чрез които животните знаят как да търсят храна. Най-вероятно това поведение е силно обусловено от генетични фактори, но се оказва, че информацията за търсещото поведение може да се придобие също и чрез учене. При някои видове, например при много примати, младите членове на групата се научават да търсят храна, като наблюдават възрастните и имитират поведението им. По този начин те научават не само как да ловуват, но и каква плячка да подбират.