Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:04

Консервация и надпреварата за спасение на биоразнообразието

Видео транскрипция

Полезно е да се проверяват определенията на термините, за да се започне някоя интересна тема. В този видеоклип ще разгледаме термина „опазване“. Определението е: наука за загубата на биологично разнообразие на Земята и начините за предотвратяването й. Биоразнообразието е важна част от самото определение на „опазване“. Опазването може да става по много начини. Те могат да се групират в два основни подхода. Единият е опазване на видовете, а другият – опазване на местообитанията на тези видове. За двата подхода могат да се прилагат редица техники, но могат да се ползват и много подобни методи. Идеята за запазването на видове и места се преплитат, но могат да се разглеждат и поотделно. Да започнем с техниките за опазване на видове. Опазването на видове дава възможност да се определят онези с най-голяма нужда от опазване, преди да достигнат до измиране. То може да включва национални или местни закони за опазване на организмите с най-належаща нужда от защита. Такива са Закона за застрашените видове в САЩ. Други законодателни мерки са международните договори, като Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора. С този договор се регулира международният пазар за диви животни и растения и части от тях, така че да не се предизвика измирането им или прекомерното им експлоатиране по начини, вреден не само за организмите и биоразнообразието, но и за самите пазари. Т.е. икономическият интерес да се съгласува с опазването на околната среда. Някои видове за толкова застрашени, че е необходима пълна забрана за търговията с тях. Смята се, че международната търговия с диви животни засяга стотици хиляди растения и животни и съставлява пазар за милиарди долари годишно. Така че проблемът е голям. Той обхваща живи животни, растения, продукти, които се извличат от тях, като храни, кожени изделия, дървен материал, редки вещи, лекарства и дори дървени музикални инструменти. Другият полезен инструмент е червеният списък на Международния съюз за защита на природата. В него има полезни насоки за видовете биоразнообразие с най-голяма нужда от опазване. Видовете се разпределят в една от 7 категории – от изчезнали до незастрашени. За категоризирането са нужди подходящи данни. Това подчертава значението на изследването на биоразнообразието и разгласата на откритията. Това е най-важното при изследването на биоразнообразието и образованието – добрите данни водят до по-добри решения. Международният съюз за защита на природата подчертава значението на изследванията. С точните данни можем да групираме видовете в една от 7-те категории. Тези категории ни помагат в образованието, както и за изготвянето на политики за опазване и за набирането на средства за още изследвания, образование и опазване. Друга техника за опазване на видове изисква създаването на планове за опазване на видове. Когато учените смятат, че програмите за отглеждане в плен могат да предотвратят измиране, за застрашените видове могат да се разработят планове за опазване в дивата природа. С тези планове се поддържат в плен здрави популации от застрашени видове. С тях се поддържа генетичното разнообразие чрез внимателни програми за отглеждане в акредитирани и одобрени за тези програми зоопаркове и аквариуми. Само в Северна Америка 170 вида попадат в над 100 плана за опазване на видове. Целта им е поддържане на популации от видове, които може би съществуват или вече не в див вид. Някои планове са насочени към връщането на тези видове в природата. Да разгледаме накратко връщането. Донякъде прилича на високорисковите операции. Сложните екосистеми могат да се сравняват с телата ни. При операциите е трудно да се предвиди изходът и евентуалните проблеми. И винаги струва скъпо. Същото е с програмите за връщане на видове в диви екосистеми. И те могат да са рисковани и скъпи. Но и много ефективни като последна надежда за спасяване на живот. Това бавно носи резултати за видове, като редки растения, орикса и американския жерав. При връщанията има водещи принципи. Трябва да има подходящ незасегнат хабитат, където видовете да бъдат върнати. Тук усилията се припокриват между опазването на видовете и възстановяването на хабитатите. Не е достатъчно жеравите да са на свобода, ако няма блата за размножаване, храна и всичко друго. Настоятелно казвам, че разходите за тези усилия си струват, защото има много повече от това да изброим спасените организми. Американският жерав е величествено животно. Той е символ на дивата природа, която хората искат да запазят. Хората харесват величествените животни. Жеравите привличат вниманието ни не само към отделните видове, които трябва да спасим, но и към местата, където да продължат да съществуват. Сред страничните ползи от този тип опазване е информираността на хората. Възможност за обучение, която акцентира дори още повече върху загубата на биоразнообразие. А сега да видим какво включва опазването на места в природата. Несъмнено това е най-мощният начин за опазване на биоразнообразие, защото така е вероятно да се запазват цели екосистеми и хабитати. Този подход дава възможност за опазване на най-богатите или уникални места на Земята чрез приемането на обществени политики. Места като горещите точки на биоразнообразие. Тук отново се обединяват изследванията и образованието за популяризиране на идеята за спасяване на цели места. Някои места се опазват благодарение на отдалечеността си. Такава е Антарктика. Макар да изглежда сурова и безжизнена, тя е крехка и пълна с живот. Но е постоянен обект на извличане на ресурси, като например риболов. За щастие, засега биоразнообразието там е избегнало повечето щети от човешката дейност. Но наистина най-вече заради отдалечеността си от повечето човешки дейности. Трудно е да се стигне до там и да се изкарват пари. Но с напредването на технологиите това ще се промени, така че скоро и то няма да е достатъчно. Има и други райони с по-голяма нужда от опазване – защитените паркове. В Канада дори имаше места, наречени „зони за опазване“. Като дете обичах да се разхождам там и да гледам неща, които няма как да видиш в града. Те повлияха силно ранните ми представи и надежди за учене и опазване на тези важни места. Популярна е системата на САЩ за парковете, известна като „най-добрата американска идея“. Без защитените паркове по света, биологичното разнообразие щеше да пострада много повече. Морските защитени райони са подводни паркове за опазване. Тези места са рай например за риби, които биха били обект на прекомерен улов. Без тях би намалявло биоразнообразието и биха настъпили негативни промени в екосистемите. Благодарение на морските защитени райони популациите могат да се възстановят. Те могат да служат като резерви за повторно заселване на околните райони. Добър пример е проливът Вердев във Филипините, където има защитени зони с коралов риф. Но какво би било, ако в целия пролив може да се извършва възстановяване! Чрез регулации може да се забрани експлоатацията в целия коралов триъгълник, като така проливът ще бъде своеобразна помпа за коралите и другите видове от рифовете и ще ги разпространява в други по-засегнати райони в околните води. Проливът Верде показва устойчивост на болести по коралите и обезцветяване. Околните зони, страдащи от екологичен упадък, ще се възстановят по-бързо благодарение на този уникален резерв на биоразнообразие в пролива Верде в съседство. Той разполага с функциите на здрава екосистема, необходими за силните екосистемни услуги. Накрая ще спомена нововъзникващата област консервационна генетика. Тя се занимава не само с опазването на видове, а с няколко нива на биоразнообразието – от генетичните особености на членовете в популацията до различните популации в даден вид. Това включва и генетичното разнообразие на екосистемите. Тази наука може да бъде нов мощен подход към техниките за опазване, както и нов начин за оценка на стойността от опазването на екосистемите. Това е още един инструмент за опазване. За да се изготви пълна картина, са нужни стриктно събрани разнообразни данни, които се опират на данни за еволюционните родословия, т.е. данни за генерирането на биоразнообразие във времето и пространството. Чрез науката можем да разберем кои видове са жизнено важни за даден район или родословие и как опазването може да се извършва най-ефективно чрез подходящи техники. А ние имаме нужда от такива повече от всякога. Академия на науките, Калифорния.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген