If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Инвазивни видове и биоразнообразие

Това видео проучва какво се случва при въвеждане в екосистемата на екзотични животински и растителни видове и какво е влиянието на тези въведени видове върху биоразнообразието. Създадено от Калифорнийска академия на науките.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

На пръв поглед внасянето на нови видове от едно място на друго от човека изглежда добро за биоразнообразието. Така е – ако в градината си засадиш красиви цветя, увеличаваш биоразнообразието в нея. Увеличаваш богатството на видовете там. Но това не е проста операция по събиране – много по-сложно е. Понятието „въведени (интродуцирани) видове“ е синоним на „екзотични“. Това са видове, пренесени чрез дейността на човека, случайно или преднамерено, от естествения си хабитат в нови местообитания, в които не се срещат в естествен вид. Въведен вид е обратното на естествен вид. Естественият вид се среща в даден район без човешка намеса. Редица внасяния на видове са умишлени, направени с цел. Правим го отдавна. Вероятно откакто човекът разбрал, че може да вземе нещо живо и да го пренесе, за да му служи. От кози и прасета, до добитък и зърнени култури. Най-често се пренасят организми, които са ни полезни в земеделието. От много отдавна въвеждаме растения и животни на места, в които не се срещат в естествен вид. Когато говорим за въведени видове, се сещаме най-вече за случайно внесените видове при човешка дейност. Когато въведем един вид в нов район, той идва заедно с всичко, живеещо на, във и със него. Ако преместиш една крава, тя ще донесе всички паразити, които обикновено се срещат при нея. Представяме си плъхове, плъзващи от корабите при пристигането им на някой райски остров; или змиите, дошли в Гуам с военните операции през Втората световна война. Тези животни са печално известни с нанасянето на щети на местните птици. Те са ясни примери, че внасянето на организми променя рязко биоразнообразието в даден район. Има много други неуловими начини за въвеждане, които водят до проблеми. В крайна сметка световната икономика поема 1,4 трилиона долара годишно за справяне с очевидното и не дотам очевидно негативно въздействие от въвеждането на видове. Трудно ми бе да осъзная тази сума. С толкова много пари може да се свършат много добри неща в света. Хората отдавна внасят нови видове и затова понятието „естествен хабитат“ е нееднозначно. Дейностите, довели до пренасянето на видове, може да са станали много преди да разберем за тях. Затова понякога историята на въвеждането може да е загубена. Когато не знаем историята – до момента, в който вече я познаваме или имаме сигурни доказателства, видовете се наричат „криптогенни“ – с неизвестен произход. Частицата „крипто“ означава „скрит“, а „генен“ – произход. Разрешаването на загадките на криптогенните видове подчертава значението на колекциите. Можем да проследим произхода само тогава, когато знаем какво е имало преди даден вид. Колекциите запазват историческата информация, а събираните днес – съхраняват данни за бъдещето. Ако колекциите се поддържат постоянно, тези данни ще са полезни след стотици и хиляди години, когато околната среда ще бъде напълно различна и изменена поради въвеждането на видове. Затова можем да използваме колекции, за да получим отговори на този проблем. Не всички видове са вредни – със сигурност не и за нас. Защото умишлено въведените видове ни служат. Някои въведени видове могат да осигурят нови източници на храна или дори хабитат за естествените видове. Естествените видове не винаги са безпомощни и потърпевши – те могат да се възползват от новите. Въведените треви и царевицата например са храна на местните видове. Определени въведени дървета могат да служат като местообитание за птиците. Някои въведени видове живеят извън радара ни – дори не знаем за тях. Но те нанасят видими вреди на екосистемата, като намаляват богатството на видовете. Някои въведени видове обаче съвсем не живеят кротко с местните. Това се дължи на „конкурентните им предимства“. Липсват естествени механизми за контрол, като хищници и болести, които контролират броя им в естествените им местообитания. Някои внесени видове са универсално пригодими. Те понасят най-различна околна среда, размножават се бързо и виреят добре в нея. Това им дава възможност успешно да се конкурират със и да преобладават пред естествените видове. Видовете, които превземат дадена околна среда за сметка на естествените видове, са „инвазивни“. Всички инвазивни видове са въведени, но не всички въведени видове са инвазивни. Ето някои последици за хората, както и за богатството на видовете. През 1992 г. в Черно море е открит въведеният вид гребеновидни медузи. Гребеновидните медузи са странни, прозрачни, със сферична форма и голям апетит за яйца и ларви на риби. Само за месеци този единичен случай на внасяне води до колапс на риболова на хамсия в Черно море. Гребеновидните медузи се чувстват отлично в Черно море и популацията им нараства експлозивно за сметка на хамсията. Изводът е, че инвазивните видове могат да надвият местните в състезанието за храна, за територия и други ресурси. Те променят хранителните мрежи в екосистемите, като променят ключови връзки и отношения, които иначе биха били условие за нормалното функциониране на екосистемата. Гребеновидните медузи са отличен пример за това. Да, броят на видовете, обитаващи Черно море, нараснал с един, но за сметка на унищожаване на хамсията. Така че от списъка изчезнал друг вид – хамсията, както и може би други видове, които са се хранели с нея. И преди да се усетим, когато не остане храна и за гребеновидните медузи, те също ще изчезнат. Така че не само че не е добавен нов вид, а в крайна сметка изчезват още няколко вида. Инвазивните видове определено водят до лошо функциониране на екосистемите. Това е друго определение за инвазивен биологичен вид, което трябва да познаваме. И по-лошото е, че един инвазивен вид рядко идва сам. Както споменахме в примера с кравата, инвазивните видове често идват с техните характерни болести, нови паразити и други придружаващи ефекти, които е трудно да се предскажат. Друг пример за инвазивни видове са патогените. Ние рядко мислим за тях като инвазивни видове. Това са болестотворни организми като: гъбички, бактерии и даже вируси. Те могат да бъдат внесени и в дивата природа. Понякога това води до изчезване на съществуващи видове. През последните 500 години човекът е причинил директно изчезването на повече от 100 вида птици отчасти поради пренасянето на болести, а е трудно да кажем какви вреди са нанесени на други видове, които са били свързани с тези птици. По отношение на горите, холандската брястова болест е проблем, който беше много тежък в детството ми, и все още е. В Северна Америка от това заболяване могат да се видят изсъхнали дървета по протежение на много и много километри. Когато аз растях в Торонто през 60-те години, 80% от брястовете в града загинаха. Беше много тъжно. Тези дървета бяха не само красиви, те бяха и ценен източник на дървесина. Брястовете бяха важни за нас по много различни начини, от това, че правят сянка, до суровина за мебели. Гъбичният причинител се пренесе чрез корови бръмбари, някои от които бяха местни, а други бяха въведени видове, но всички те се развиваха в симбиоза с гъбичния патоген. Това беше невъзможно да се спре. Този начин на съществуване, способността да се размножаваш и да изместиш местните, да преуспяваш за сметка на съществуването на други видове, да пренасяш болести и да се развиваш в чужд хабитат – това би трябвало да ти звучи много познато. Защото това сме ние (хората). В много отношения ние сме върховният инвазивен вид. Ние не просто се нанасяме, ние завладяваме. Обаче за разлика от медузите в Черно море бръмбарите-корояди и кравите, ние можем да оценим действията си и може би да смекчим резултатите от тях. Можем да анализираме проблемите и да потърсим начин да контролираме инвазивните видове, да ги ограничим, да намалим ефекта от тях, или като начало – изобщо да не ги пренасяме. Трябва да го направим не само поради морални причини, защото иронията е, както вече казах по-рано, инвазивните видове, които пренасяме с нас, случайно или нарочно, могат силно да навредят на видовете, от които ние зависим. Още по-лошо – те могат да увредят здрави екологични функции, от които зависи целият живот, включително самите ние.