If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:19:54

Видео транскрипция

В края на поредицата клипове за мейозата получихме две гамети – сперматозоид и яйцеклетка. Ще нарисувам сперматозоида. Това са сперматозоидът и яйцеклетката. Ще нарисувам яйцеклетката в различен цвят. Ето я. Оттук нататък знаем какво ще се случи. Сперматозоидът опложда яйцеклетката. И последва цяла поредица от събития. Стените на яйцеклетката стават непробиваеми за други сперматозоиди, за да не проникват други, но няма да се концентрираме върху това сега. Темата на този клип е как оплодената яйцеклетка се развива, след като се превърне в зигота. От видеоклиповете за мейозата помним, че и двете клетки са хаплоидни, т.е. те имат половин набор от ДНК. Хаплоидни. Щом сперматозоидът оплоди яйцеклетката, това вече е диплоидна зигота. Ще я нарисувам. Ще избера хубав цвят. Това вече е диплоидна зигота, която има 2n набор от ДНК материал, т.е. пълният набор, който притежава обикновената човешка клетка. Това е диплоидна зигота, което на обикновен език е просто оплодена яйцеклетка. Тя вече е готова да се превърне в организъм. Незабавно след оплождането тази зигота започва да се дели. Тя започва процес на митоза. Това е механизмът на деление, но размерът ѝ не се увеличава. Тази зигота ще се раздели чрез митоза на две ето така. Разбира се, всяка част е 2n. След това те ще се разделят на четири ето така. Всяка част има същия генетичен набор, като на първата зигота и тя продължава да се дели. Тази съвкупност от клетки се нарича морула. Името произлиза от думата за къпина, защото прилича на къпина. Ще опитам да опростя малко нещата. Ще започна оттук. Започваме със зигота – оплодена яйцеклетка. Започва да се дели чрез митоза и накрая се получава топка от клетки. Често броят им се умножава на квадрат, защото в началните етапи всички клетки се делят едновременно и така се получава морула. След като морулата има около 16 клетки, т.е. след около 4–5 дни – не може да се каже с точност, те започват бавно да се диференцират и се получава сфера. Ще го нарисувам като сфера. При диференцирането се получават външни клетки. Това е напречното сечение. Много прилича на сфера. Това са външните клетки, а това – вътрешните клетки. Външните клетки се наричат трофобласт. Ще използвам друг цвят. Трофобласт. Ще превъртя настрани. А вътрешните клетки са всъщност фокусът на това видео. Ще слеза малко надолу. Ще избера подходящ цвят. Вътрешните клетки се наричат ембриобласт. Тази кухина между ембриобласта и трофобласта ще започне да се запълва с течност. Тук навлиза флуид и накрая морулата ще изглежда така. Трофобластът, т.е. външната мембрана, е тази голяма сфера от клетки. Докато това се случва, те продължават да се делят чрез механизма на митозата. Накрая трофобластът ще изглежда така, а ембриобластът ще изглежда по този начин. Това е ембриобластът. Понякога той е наричан „вътрешна клетъчна маса“. Ще го запиша. Вътрешна клетъчна маса. И това ще се превърне в организъм. Ще разясня няколко термина, които използваме. Ако говорим за бозайник – а ние сме бозайници – зиготата се превръща в морула, след което клетките ѝ започват да се диференцират в трофобласт, т.е. външни клетки, и ембриобласт. След това се оформя това пространство, което е пълно с течност и се нарича бластоцел. Правописът е труден. Бластоцел. След формирането му това всичко се нарича бластоцист. Ще превъртя надолу. Това всичко се нарича бластоцист. Това се случва при хората. Темата е малко объркваща, защото в много учебници по биология пише, че морулата се превръща в бластула или етапът на бластосфера. Ще изпиша тези термини. Понякога се казва, че от морула се преминава в бластула. Това понякога се нарича бластосфера. Обърни внимание, че това са едни и същи етапи от развитието. В много учебници се говори за жаби и попови лъжички и тези термини се прилагат за тях. Ние говорим за бозайници, особено за тези, които са ни роднини. Тогава етапът се нарича бластоцист. Когато обаче говорим за бластула и бластосфера, не е необходимо да има разлика между външните клетки и ембрионалните клетки, т.е. ембриобласта или вътрешната клетъчна маса. Но тъй като темата на този клип е човекът, а на нас това ни е интересно, защото сме хора, ще се концентрираме върху бластоциста. Всичко казано дотук имаше за цел да стигна до тази този момент, защото малките зелени клетки, които нарисувах в бластоциста – вътрешната клетъчна маса, ще се превърнат в организъм. Сигурно ще ме попиташ: „Сал, ако това е организмът, какви са тези лилави клетки, какво е трофобластът?“. При човека той ще се превърне в плацента и ще направя видеоклип за това. Ще го напиша. Ще се превърне в плацента. Ще направя видеоклип за това, как се раждат бебетата. През изминалата година научих много за това, защото в дома ни се роди бебе. Ембрионът се развива вътре в плацентата и при хората, и при бозайниците, тя отделя развиващия се плод от майката. Плацентата е обменният механизъм, който разделя двете системи, но позволява на необходимите функции да се извършват между тях. Но в този клип няма да говорим за това. Тук ще говорим за тези клетки, които на този етап са се диференцирали от плацентните клетки, но още не са решили в какво ще се превърнат. Тези клетки и потомците им може накрая да са част от нервната система, а тези може да станат мускулна тъкан, а тези тук може да станат черен дроб. Те се наричат ембрионални стволови клетки и това сигурно е първият термин в този клип, който да ти звучи познато. Ще ти представя още един термин. След като зиготата започне да се дели, тези клетки се наричат бластомери. Сигурно се чудиш защо думата „бласт–“ се показва толкова често в клипове за ембриология и развитие на плода. Тя идва от гръцката дума за спора – бластос. Организмът започва да се дели или да расте. Няма да навлизам в произхода на „бласт–“, но думата идва оттам и затова всички тези термини я съдържат. Това са бластомери. Когато говоря за ембрионалните стволови клетки, говоря за отделните бластомери в този ембриобласт или вътрешна клетъчна маса. Не знам защо, но ми е забавно да произнасям тези думи. Всяка една от тях е ембрионална стволова клетка. Ще го изпиша с ярък цвят. Всяка една от тях е ембрионална стволова клетка и сега ще говорим за тях. Ембрионални стволови клетки. Те са интересни, защото, както сигурно знаеш, напоследък са център на много дебати. Всяка една от тях има потенциала да се превърне във всичко. Те имат пластичност. Може да чуеш тази дума. Ще я запиша: пластичност. Това означава, че тя може да се превърне във всичко. Когато нещо е пластично, то има потенциала да се превърне в много различни неща. На теория, а и вече е подплатено с експерименти, особено при по-ниските организми, ако тялото ни е претърпяло нараняване, например на нервна клетка – няма да я рисувам в подробности – имаме повредена нервна клетка, което е довело до парализа или дисфункция на нервите. Например става въпрос за множествена склероза. Идеята е, че тези клетки тук могат да се превърнат във всичко и тепърва научаваме как клетката разбира в какво да се превърне. Може би взима предвид околната среда и функцията на останалите клетки около нея, за да разбере какво да върши. Идеята е, че тези клетки, които могат да се превърнат във всичко, се поставят върху повредената тъкан под формата на слой и ще се превърнат в каквито клетки е необходимо. В този случай ще се превърнат в нервни клетки, ще поправят повредените клетки и може би ще излекуват парализата на човека. Областта за изследване е огромна и вълнуваща и на теория можем да отглеждаме нови органи. Ако някой има нужда от трансплантиране на бъбрек или сърце, Може би в бъдещето можем да вземем колония от ембрионални стволови клетки, да я поставим в друго животно и да я превърнем в резервно сърце или резервен бъбрек. Способностите на тези клетки са наистина вълнуващи. Те могат да излекуват много нелечими досега заболявания и да дадат надежда на много пациенти, които иначе биха умрели. Но очевидно те са център на дебати. Спорът се върти около това, че ако извлечем една от тези клетки, ще убием ембриона, а този развиващ се ембрион е имал потенциала да се превърне в човек. Зависи от това средата да е гостоприемна, майката да е съгласна и още куп други фактори, но има потенциал. За тези, които защитават живота, казват, че всичко, което има потенциала да стане човек, е живо и не бива да се убива. Тези хора са срещу унищожаването на ембриона. Целта на моя клип не е да взимам страна в този спор, но това тук има потенциал да се превърне в човек. Очевидно за тази тема се спори много, но вече благодарение на този клип знаеш за какво говорят хората, когато става въпрос за ембрионалните стволови клетки. Разбира се, следващият въпрос е защо ги наричат ембрионални стволови клетки, а не просто стволови клетки. Това е така, защото в телата си имаме т. нар. соматични стволови клетки. Ще го запиша. Соматични или зрели стволови клетки. Всички ние ги имаме. Те се намират в костния ни мозък, за да произвеждат червени кръвни телца и други части от тялото ни, но проблемът там е, че те не са толкова пластични, т.е. не могат да се превръщат в други клетки. Има изследвания, чрез които хората се опитват да направят соматичните стволови клетки по-пластични, и ако успеят да го направят, ембрионалните стволови клетки може да станат ненужни. Ако обаче ги направят прекалено пластични, може да имат потенциала да се превръщат в хора, което ще повдигне дебати. За момента това не е спорна тема, защото соматичните или зрелите стволови клетки не могат да се превръщат в хора от само себе си, докато ембрионалните – могат, ако бъдат имплантирани в съгласила се майка. Ще добавя нещо, защото не искам да взимам страна в този спор. Фактите са си факти. Тази клетка има потенциала да се превърне в човек, но също така има потенциала да спаси милиони животи. И двете твърдения са верни, така че ти реши за себе си коя страна на този спор ще вземеш и какво ще бъде мнението ти по въпроса. Искам да поговоря за нещо, което не се споменава в обществените дебати. Ембрионалната стволово-клетъчна линия представлява една или няколко стволови клетки, поставени в петриева паничка, които са оставени да се делят. Тази се дели на две, а те се делят на четири. След това някой може да вземе няколко и да ги отдели в друга петриева паничка. Това е стволово-клетъчна линия. Те всички са произлезли от една уникална ембрионална стволова клетка или бластомер. Това се нарича стволово-клетъчна линия. Дебатът идва от това, че при създаването на клетъчно-стволова линия се унищожава ембрион. Искам да отбележа, че ембриони се унищожават и при други процеси – например при инвитро оплождането. Може би другият ми видеоклип ще бъде за оплождането. Това представлява взимане на няколко яйцеклетки от майката. Обикновено се прави при двойки, които не могат да имат дете. Взимат се яйцеклетки от майката – например взимат 10–30 яйцеклетки. Извършва се операция, за да се извадят от яйчниците и след това се оплождат със семенна течност – на бащата или на донор. След като са оплодени, те всички стават зиготи. След това тези зиготи се оставят да се развият до етапа на бластоцист. Накрая всички стават бластоцисти. В центъра си имат бластоцел, което е тази област с течност. В тях се съдържа и ембрионът – вътрешната клетъчна маса. Избират се най-здравите или поне тези, които не са повредени и няколко от тях се имплантират в майката. Всичко това се случва в петриева паничка. Например тези четирите изглеждат добре и ще бъдат имплантирани в майката и ако всичко върви добре, една от тях може да дари двойката с дете. Една може да се развие, а другите – не. Но ако ти е познато предаването „Джон и Кейт плюс 8“, ще знаеш, че често се имплантират много клетки, за да се увеличи възможността да се зачене поне едно дете. Но понякога се имплантират 7–8 клетки и накрая се оказва, че имате 7–8 деца. Затова при инвитро оплождането често се стига до многоплодна бременност или реалити предавания по кабелната. Но какво става с тези ембриони, които може би не са идеални, но са напълно жизненоспособни? Може да не са напълно жизненоспособни, но имат същия потенциал, като този тук. Всички те имат потенциала да се превърнат в хора. Почти половината клиники за оплождане ги изхвърлят, унищожават или ги оставят да умрат. Много от тях се замразяват, което ги убива или умират при прикрепянето. При процесът на инвитро оплождане за всяко дете, което има потенциала да се развие в пълноценен човек, се унищожават десетки жизненоспособни ембриони. Не искам да взимам страна в този спор, но според мен, ако не одобряваш изследванията, свързани с ембрионални стволови клетки заради унищожаването на ембриони, по същата логика трябва да си против инвитро оплождането, защото и в двата случая се унищожават зиготи. Няма да говоря повече за това, защото не искам да взимам страна, но искам да покажа, че тук има равнопоставеност, която напълно се губи в този спор дали ембрионалните стволови клетки трябва да се използват заради унищожаването на ембриони, защото при инвитро процедурите се унищожават почти толкова ембриони. При процеса на инвитро оплождане и замразяване се унищожават стотици хиляди ембриони. Надявам се, че вече имаш необходимите знания да участваш в дебатите за стволовите клетки и видя как всичко това произлиза от наученото за мейозата. При нея се произвеждат гамети. Мъжката гамета опложда женската. Получава се зиготата и започва да се дели до морула и след това продължава делението и диференциацията си, докато стане бластоцист. А там се намират стволовите клетки. Имаш достатъчно научни познания да участваш в този разгорещен спор.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген