If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:23

Видео транскрипция

Вече много пъти видяхме, че гликолизата е процес, при който започваме с глюкоза, която има шест въглеродни атома, и я разграждаме до две молекули пируват всяка, от които има по три въглеродни атома. При този процес се произвеждат общо две молекули АТФ и НАД+ се редуцира до НАДН. Добавяме хидриден анион, така че това е редукция. -- Разбира се, произвели сме и вода и водородни йони. Но следващият въпрос е - какво се случва след това? Можем да говорим за клетъчно дишане, то протича в много организми. Случва се в тялото ти в момента, за да можеш да произведеш възможно най-много АТФ. Затова двишваме кислород. Защото кислородът е необходим за клетъчното дишане. Но понякога няма кислород или може да съм организъм, който не използва кислород или не изпълнява клетъчно дишане. Вече сме виждали пример за това и това беше млечно-киселата ферментация. Това е начин за рециклиране на молекулите НАДН, те се окисляват отново. Окисляват се и отново се превръщат в НАД+. Това е окисление, превръщането на НАДН в НАД+. То се случва при ферментацията. Всъщност и при двата вида фермантация, за които ще говорим. При млечно-киселата ферментация говорихме за това, че пируватът окислява НАДН и по този начин пируватът се превръща в млечна киселина. Тя се използва за производството на кисело мляко, на кисело зеле, използва се и в мускулите, когато не им остане кислород. Ако спринтираш или вдигаш много, много тежки тежести, в мускулите ти може да протече млечно-кисела ферментация. Но сега ще говорим за друг вид ферментация, това е алкохолната ферментация. Алкохол. Алкохолна ферментация. -- Когато говорим за пиене на алкохол, говорим за етанол. Някои я наричат и етанолова ферментация. Както може би се досещаш, това е процес, който се използва в производството на алкохол, но също и на други неща като хляб. Използва се доста в пекарството. Но да помислим за реакцията и след това ще поговорим за това къде си я срещал/а последно. -- Когато гликолизата приключи, от всяка молекула глюкоза получаваме две молекули пируват. Така че при първата стъпка всяка от тези молекули губи карбоксилната си група. Този процес е подпомогнат от пируватдекарбоксилаза. Името на ензима означава, че се откъсва карбоксина група. Виждаш, че когато премахнем карбоксилната група, тя се състои от един въглероден и два кислородни атома, няма да показвам подробния механизъм, но това ще е въглероден диоксид, който ще се отдели. А останалото, отново няма да показвам механизма, но останалото ще е ацеталдехид, можеш да обърнеш внимание на някои от атомите, които го изграждат. Ацеталдехид, трудно ми е да го произнеса. В следващата стъпка ацеталдехидът може да бъде редуциран. Можем да приемем, че той се редуцира от НАДН и се превръща в етанол. Механизмът прилича на този, който видяхме при млечно-киселата ферментация, където от пируват получихме млечна киселина. Но ацеталдехидът се превръща в етанол. Това тук се редуцира. Редуцира се, получава хидриден анион. Можем да кажем, че печели един хидриден анион, при порцеса на редуцирането на тази молекула, НАДН се окислява. Това се окислява. Основната цел на всичко този процес, причината да се случва е окисляването на НАДН, за да получим нов НАД+ за следващата гликолиза. Както споменах във видеото за млечната киселина, това е малко жалко, защото пируватът също съдържа енергия. Ако имахме кислород, можехме да имаме клетъчно дишане и цикъл на Кребс, цикъл на лимонената киселина и да получим енергия от него. Процесът на окисление на НАДН на теория може да създаде още енергия. Но при никой от видовете ферментация, това не се случва. Не се случва нито при алкохолната, нито при млечно-киселата ферментация. Въпреки това, това са процеси, които винаги са били много полезни за човешката цивилизация. Когато говорим за алкохолна ферментация, най-известният участник в нея е този тук. Това са дрождите. Те се класифицират като гъби. Това е дрождена клетка. Нейният диаметър е няколко микрометра, но може да варира. Различни видове дрожди се използват на производстото на хляб и вино, или в производството на алкохол. Също така в производството на бира. Дрождите смилат захарта чрез гликолиза и след това в тях протича алкохолна ферментация. А това което кара хляба да набухне е тази стъпка тук. Когато карбоксилната група се премахне от пирувата, това е подпомогнато от пируват декарбоксилазата, се отделя въглероден диоксид, който прави хляба пухкав. Въглеродният диоксид създава мехурчета в тестото и му придава приятен вкус и текстура. Освен това се произвежда и етанол. Интересен факт е, че -- -- -- в хляба обикновено има следи от алкохол. Хлябът съдържа следи от етанол, защото за направата му се използват дрожди. За да стане мек и да набухне, в дрождите протича гликолиза и алкохолна ферментация, при която се произвеждат етанол и въглероден диоксид. Така хляба набухва, но в него има и следи от етанол. Ако говорим за виното обаче, целта е получаване на етанол, който разглеждаме като традиционния алкохол за пиене. Така че дрождите играят доста важна роля в обществата на хората.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген