If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:43

Видео транскрипция

В предишното видео се запознахме с понятието химична връзка и по-точно йонната връзка, където един атом може да вземе електрони от друг атом. Но после, понеже единият атом става положително зареден, а другият атом става отрицателно зареден, те се привличат взаимно. Сега ще видим другия краен пример за химична връзка, където вместо да си крадат електроните един от друг, атомите ги споделят. Нека да имаме два кислородни атома. Ще напиша един кислород тук. Неутралният кислород има общо осем електрона, но шест от тях са в най-външният електронен слой. Значи едно, две, три, четири, пет, шест валентни електрони. Когато ги записвам, правя двойките последно. Така имаме тези два валентни електрона, които не са сдвоени с друг електрон. Сега ще напиша още един кислороден атом, само че ще използвам различен цвят, за да можем да следим електроните. Един друг кислород, който също има шест валентни електрона – един, два, три, четири, пет, шест валентни електрони. Кислородът отляво, за да стане по-стабилен, той иска някак да получи или да сподели още два електрона. Естествено и кислородът отдясно също иска да получи или да сподели още два валентни електрона. Как може да стане това? Ако кислородът отляво сподели този електрон и този електрон с кислорода отдясно, а кислородът отдясно сподели този електрон и този електрон с кислорода отляво? Ако те направят това, тогава ще се получи нещо такова. Имаме кислорода отляво. Имаме кислорода отдясно. И начинът, по който показваме двата споделени електрона, да кажем, че са споделени ето тези два електрона, това е просто една такава чертичка. Това показва, че тук има два електрона, които са споделени от тези два кислорода. Да кажем, че тези два електрона също са споделени. Ще го покажем отново с една малка чертичка. И сега можем да поставим останалите валентни електрони. Кислородът отляво, освен споделените електрони, има още четири валентни електрони. Кислородът отдясно има още четири валентни електрони. Един, два, три, четири. Интересното тук са тези споделени електрони, които са причина тези два кислородни атоми да се свържат заедно. Ако не се свържат заедно, тогава тези електрони няма да са общи. Това, което се образува тук, се нарича ковалентна връзка. Интересното е, че тя дава възможност и на двата кислорода да бъдат по-стабилни. От гледна точка на левия кислород, който имаше шест валентни електрона, сега той може да сподели тези двата. Запомни, че всяка от тези връзки, всяка такава чертичка представлява два електрона. Този кислород ще каже: сега имам един, два, три, четири, шест, осем електрона, и същото нещо важи и за кислорода отдясно. Понякога имаме ковалентни връзки, които не са толкова равностойни. Например да вземем молекулата на водата и да видим как кислородът се свързва с водорода. Ако тук имаме кислород, отново ще поставя шестте валентни електрони – един, два, три, четири, пет, шест. Ще поставя шестия ето тук. Ако имаме водород, той има само един валентен електрон. Нека тук да има водород, който е с един валентен електрон, може би още един водород ето тук, който има един валентен електрон. Кислородът и водородът образуват ковалентни връзки. Това е начинът, по който се формира молекулата на водата. Как ще изглежда това? Ще стане ето така. Тук имаме кислород. Тук има двойки електрони. После този електрон тук може да бъде споделен с водорода, и този електрон на водорода може да бъде споделен с кислорода. Така се образува ковалентна връзка с този водород. След това този електрон от кислорода може да бъде споделен с водород, а този електрон на водорода може да бъде споделен с кислород. Така се образува ковалентна връзка с още един водород. И сега кислородът пак може да се престори, че има осем валентни електрони – два, четири, шест, осем. А водородните атоми може да се престорят, че имат по два валентни електрона. Обаче разликата тук е, че този кислород е много по-електроотрицателен от водорода. Той е надясно от водорода. Той е в горния десен ъгъл, точно до благородните газове, той наистина много обича електроните. И какво мислиш, че ще се случи тук? Електроните във всяка от тези ковалентни връзки ще се навъртат по-често при кислорода, отколкото при водорода. И щом електроните прекарват повече време при кислорода, тогава ще имаме по-висок отрицателен заряд при кислорода. Тук ще имаме частично отрицателен заряд при кислородния край на водната молекула. Ще имаме и частично положителни заряди във водородните краища на молекулата. И ако ти е любопитно, този символ за частично, който ползвам, това е малката гръцка буква делта, така е прието в химията. Този вид ковалентна връзка, тъй като тя има известна полярност, едната страна има повече заряд от другата, се нарича полярна ковалентна връзка.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген