Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:20

Видео транскрипция

Нека поговорим за групите в периодичната система. Групите са просто колонките от таблицата и е прието да ги номерираме. Това е първата колонка, значи група едно. група две за втората, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета група. 11, 12, 13, 14 15, 16, 17 и 18. Може би се чудиш за тези тук от F-блока. Логично е да разместим D-блока и P-блока и да осигурим място за тези елементи от F-блока. Но тях не е прието да ги номерираме. И кое е интересното тук? Защо изобщо да наричаме тези колонки групи? В периодичната система е интересно, че всички елементи в една колонка... Е, има и изключения, но повечето елементи в колонката имат много сходни свойства. Защото елементите в една колонка, или група, имат еднакъв брой електрони в своя най-външен слой. Имат еднакъв брой валентни електрони. Валентните електрони са тези във външния слой. Обикновено са еднакви, но има и леки вариации. Валентните електрони са тези, които ще реагират и обикновено се намират в най-външния слой на атома. Но има и изключения. Има много интересни изключения, които се наблюдават при преходните метали в D-блока. Но да не изпадаме в подробности. Нека помислим за някои от групите и защо те реагират по сходни начини. Да започнем с група 1. Водородът е странен тип, защото не се опитва да се сдобие с осем валентни електрона. Иска да има само два валентни електрона, като хелия. Водородът няма много общо с другите от група 1. Не е така при група 2. Група 1, ако не броим водорода, се водят алкални метали. Но водородът не се счита за алкален метал. Ето тези тук са алкални метали. Защо всички те реагират по сходен начин? Защо имат подобни свойства? Първо трябва да помислим за електронната им конфигурация. Например електронната конфигурация на лития е същата като тази на хелия. Хелия. След това стигаме до втория слой, 2s1. Има един валентен електрон. Има един електрон в най-външния слой. А натрият? Той има същата електронна конфигурация като неона. Следователно е 3s1. И тук имаме един валентен електрон в най-външния слой. Всички тези елементи в оранжево имат по един валентен електрон и се опитват да следват октетното правило – състоянието на "нирвана" за атомите. Те са силно реактивни и когато реагират, губят този електрон в най-външния си слой. Ето това се случва. Алкалните метали са много реактивни. Те имат сходни свойства. Всички са бляскави и меки. Тъй като имат склонност да реагират, трудно е да ги наблюдаваш в ситуация, в която не реагират с други неща. Да видим другите групи. Ако се преместим надясно, ще стигнем до група 2. Това са така наречените алкалоземни метали. Алкалоземни метали. Алкалоземни метали. И те също имат много сходни характеристики помежду си, тъй като всички те притежават два валентни електрона в най-външния слой. Те не са толкова реактивни, колкото алкалните метали. Нека запиша "алкалоземни метали". За тях е по-лесно да изгубят електрони, отколкото да спечелят 6, за да стигнат до 8. Така че и те реагират сравнително активно, като губят тези два външни електрона. Ето тук при D-блока се случва нещо интересно. Вече учихме това при електронните конфигурации, но нека погледнем електронната конфигурация на скандия тук, ще го оцветя в розово. Електронната конфигурация на скандия. И така, електронната конфигурация на скандия ще бъде същата като на аргона. ще бъде същата като на аргона. И тъй като сме в четвъртия период, ще бъде 4s2. И така продължаваме да запълваме останалите от D-блока. Това са всички елементи от D-блока. Помни, че при D-блока запълваме. Тук това ще бъде 3s1. Колко електрона има в най-външния слой? Най-външният слой е четвъртият слой. Това са едни по-високоенергийни електрони, които се запълват преди това, но има изключения, особено тук в D-блока. Това до известна степен дефинира реактивността. Макар че при преходните метали... Извинявам се, направил съм грешка. Тук трябва да е 4s2 3d1. Ще го подчертая. Запълваме D-блока. Но най-външните електрони... Те все така имат два най-външни електрона. Разбира се, има изключения и при преходните метали. В повечето случаи просто запълваме D-блока. И след като сме запълнили D-блока, стигаме дотук и започваме да запълваме P-блока. Например да погледнем електронната конфигурация на въглерода. Въглеродът ще има същата конфигурация като хелия. Ще запълним S-блока, 2s2 и след това 2p2. 2p2. Колко валентни електрони има? Това е вторият и най-външен слой. Има две плюс две, или четири валентни електрона. Това важи за всички елементи от тази група. И по тази причина поведението на въглерода е сходно с това на силикона и на другите елементи от групата. Можем да продължим и с другите, например кислород и сяра. И двете ще искат да вземат два електрона, защото имат шест валентни електрона, а искат да стигнат до осем. Свързват се по сходен начин. Отиваме при тази жълта група тук. Халогенната група. Имат си специално име – халогени. Те са силно реактивни, защото имат седем валентни електрона. Те ще желаят повече от всичко още един валентен електрон. Обожават да реагират. Особено обичат да реагират с алкалните метали тук. И най-сетне стигаме до постигналите атомна нирвана благородните газове тук. Това е групата на благородните газове, има общо 18 елемента. Всички споделят общо свойство – не са реактивни. Защо? Защото имат осем валентни електрона. Те са запълнили най-външния си слой. Нямат нужда да реагират. Те са благородни. Те са над нещата. Нямат нужда да реагират с никой друг.