If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:59

Видео транскрипция

Нека си припомним колко значим е трудът на Грегор Мендел, който той публикува през 1866. Важно е да се осъзнае, че не е станало така, че светът да се промени изведнъж през 1866 или 1867 и всички са казали: "О, Грегор Мендел е разбрал всичко!" Както често се случва в науката, големите открития, тези, които наистина променят начина на мислене на хората - в началото не са приемани сериозно. И всъщност много хора не са се отнасяли сериозно с труда на Мендел или не са му обръщали внимание през 1866. И едва в началото на първото десетилетие на XX век хората започват да преоткриват работата му и осъзнават: "Чакай! Чакай! Тук има нещо много силно, и може би ще успеем да го свържем с неща, които наблюдаваме в клетките." Но нека да си припомним труда на Мендел. През по-голямата част на човешката история вероятно сме разпознавали факта, че животните - и дори не само те, а всички живи същества, предават черти на своето потомство. Мога да те погледна и да кажа: "О, твоята коса прилича на тази на баща ти, а очите ти са като на майка ти. Може би носът ти изглежда нещо по средата. Ходиш подобно на чичо си." Така че винаги сме съзнавали, че предаваме черти на потомците си, но не сме имали обстоен начин да мислим за това. И определено не сме имали метод за правене на доказуеми прогнози, базирани на тези белези, а това всъщност ни дава Мендел. Той казва: "Виж, аз наблюдавам." И прави това с грахови растения. "Наблюдавах тези наследствени фактори." И може да има наследствени фактори, например за височината. Ако говорим за растения, ще бъде височина на растението. Може да има наследствен фактор, да кажем за обагрянето на цвета на растението. И така - цвят на растението. И той разпознава, че има различни варианти на тези фактори. Така че дадено растение може да има един от високите варианти. Могат да имат висок вариант за фактора височина и същевременно нисък вариант. Или могат да имат два високи варианта, или пък два ниски. Или могат да имат червен фактор и розов фактор. Или да имат два червени. Би изглеждало ето така. Или два розови, които изглеждат ето така. Но важното схващане било това, че съществуват тези варианти на факторите. Днес наричаме тези фактори гени. Казваме: "Има ген за височина." Ако има такъв. Или че има ген за цветовете на растенията. А тези варианти на гените днес наричаме алели. И така, казваме, "Ти имаш тази вариация. Имаш едно копие от високия алел и едно копие от ниския алел." Нека го напиша по този начин. Всичко това са алели ето тук. Имаш един висок алел и един нисък алел. И това, което прави Мендел - въпреки че не е бил наясно точно как се случва, - е да осъзнае, че: "Тези неща са това, което се предава от от родителя към потомството." И започнал да описва как се предават. Наблюдавал е как, ако имаш две от тези, те са склонни да се разпадат, когато преминават в следващо поколение. И какво имаме предвид под разпадане - или можем да кажем - под закон за разпадането? Закон за разпадането. Aко това беше грахово растение и това са вариантите, които имам, към следващото поколение мога да предам A - главно A, високия вариант. Или мога да предам a. Мога да предам високия. Или мога да предам червения вариант на фактора за оцветяване. Или мога да предам розовия. Също така той разбрал, че дали ще предам А или а (главно или малко А) не зависи от предаването на B или b. Следователно, те се комбинират независимо. Как се комбинира този не зависи от това как се комбинира този. И така независимо комбиниране. Независимо. Независимо комбиниране. Комбиниране. Закон. Закон за независимото комбиниране. Освен това той наблюдавал, че някои от тези варанти доминират над другите. Ако един потомък има висок вариант и нисък вариант, ако високият е доминантен, наблюдаванят белег отново ще изглежда висок, и единственият случай, при който ще изглежда нисък, е, ако има два варианта на ниския. И това той описал като закон за доминирането. Закон за доминирането. И ако всичко това е съвсем ново за теб, те насърчавам да изгледаш видеата за генетиката на Мендел в Кан Академията. Но това е само за да оцениш исторически неговата роля. Колкото и голяма работа да е бил трудът на Мендел, също така важно е да се осъзнае какво той не е знаел. Не е имал никаква идея как всъщност се е случвало всичко това на молекулярно ниво или на клетъчно ниво. И едва в първите години на XX век хората започнали да имат относително ясни теории за това как се случва. И така, през 1902 и 1903, 1902-1903, тези двама господа независимо един от друг започнали да достигат до хромозомната теория на наследствеността. И е наречена хромозомна теория на наследствеността на Бовери-Сътън, защото по едно и също време, и двамата започнали да осъзнават, че вероятно хромозомите са истинските молекулярни механизми, клетъчните механизми, чрез които тези фактори се разпадат и комбинират независимо един от друг. Нека го запиша. Това е хромозомна теория на Бовери-Сътън. Понякога наричана Сътън-Бовери. Хромозомна теория. И въпреки че те започнали да си казват: "Може би хромозомите имат нещо общо с това", те все още не знаели какво точно има в хромозомите, което позволява тази информация някак си да се кодира. Ще стигнем до това след малко. Но нека подчертая това. Хромозомна теория на Бовери-Сътън. И така, какво е тяхното ключово прозрение? Те започнали да разглеждат клетките отвътре. Мейоза е наблюдавана всъщност след публикуването на законите за наследствеността на Мендел. И после хромозомите - или как хромозомите се държат по време на мейоза - са открити след това. И тогава тези двамата, независимо един от друг, изучавали различни организми. Уолтър Сътън изучавал скакалци. Теодор Бовери изучавал морски таралежи. Но и двамата наблюдавали мейоза, както и размножаване, и оплождане по време на тези процеси. И видели, че изглежда, че хромозомите правели неща, много близки до тези закони за разпадането, независимото комбиниране и доминирането. И всъщност ще говорим за закона за доминирането в бъдещи видеа. Но той видял следното. Нека кажем, че тук имаш някакъв организъм. И в този определен организъм, (направил съм го опростено) има две двойки хомоложни хромозоми. А какво значи хомоложни хромозоми? Тези двете са различни хромозоми, но изглеждат много близки. Изглежда, че имат еднаква дължина, еднакъв размер, еднаква форма. Това е една двойка хомоложни хромозоми. Това е друга двойка хомоложни хромозоми. Така че, забележи. Хомоложни хромозоми, две неща, които изглеждат еднакво, но може би са малко различни. Не сме сигурни. Може би това съответства на това, което се случва ето тук с тези фактори. Може би, само може би, една от тези хромозоми някак си има в себе си някакво място, което закодира главното A. Главното A. И може би в другата хромозома, на сходно място от хромозомата, има нещо, което закодира малко a. Нещата започват да придобиват смисъл, защото те ще са хомоложни хромозоми. Сходни хромозоми. Изглежда, че закодират едно и също нещо, едни и същи фактори, едни и същи гени. Но е възможно да има вариации между тези хромозоми. И тези двамата не са успели да открият последователностите в хромозомите. Не са знаели дори, че ДНК е важният елемент в хромозомите, но са казали: "Изглежда, че тези две неща, ако ги разгледаме през процеса мейоза, изглежда, че се разделят едно от друго. Нaпример, това главно A, то ще се копира. И така имаш главно A, а това е малко a ето точно тук. Можеш да имаш малко кросинговър, ще говорим за това, когато... Можеш да прегледаш мейозата, ако ти изглежда непознато. Но след това те се разпадат. Можеш да имаш главни A ето тук. И после тази двойка хроматиди се разделя. И така главно A, главно A, и после имаш малко a. Тези малки a, те се разпадат. И се комбинират независимо от другите хромозоми. Тази ето тук може да е главно B, а тази - малко b. И дали това получава главно B или малко b - не зависи от това дали е получилo главно A или малко а. Изглежда, че тези хромозоми се комбинират независимо една от друга. И така те стигнали до хромозомната теория: че изглежда хромозомите са това, което съдържа тези наследими фактори, за които говори Мендел. Защото хромозомите се държат много подобно на тези наследими фактори. Може би хромозомите закодират множество от тези фактори, които се разпадат и комбинират самостоятелно. И както знаем, те са били прави. Така че, това е много, много значимо, но е важно да се разбере, че те не са били сигурни. Те са съставили теория. Могли са да направят известни наблюдения със скакалците и морските таралежи и са видели връзката между това, което Мендел описва и начина, по който хромозомите се държат по време на мейоза. И тогава те разбират, че всеки от тези продукти на мейозата, всяка от тези гамети ще отиде и формира с други гамети следващ организъм, който ще каже: "O, виж. Родителите ще дадат или главно A, или малко a. Или главно B, или малко b." Това е много сходно с описаното от Мендел. Те полагат основите на теорията, но все още не били съвсем сигурни. Не са я доказали категорично – това ще се случи чак след още някое и друго десетилетие. И дори тогава никой не е бил напълно сигурен точно как тези различни белези са закодирани. За това ще трябва да почакаме още известно време.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген