If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:40

Видео транскрипция

В предишното видео бяхме стигнали до 1902-3 г. и генетиката на Мендел беше преоткрита в зората на века, а Бовери и Сътън, независимо един от друг, бяха предложили хромозомната теория - че хромозомите са всъщност мястото, където наследимите фактори, за които първо говори Мендел, се намират. Но във видеото говорихме, че това е било само теория. Била е основана на наблюдения на процеса мейоза и това как хромозомите се държат. И изглеждало, че се държат по аналогични начини спрямо някои от тези наследствени фактори. Но те нямали добри доказателства на ниво клетка, че местонахождението на тези наследими фактори са наистина хромозомите. И стигаме до такова ниво едва когато започнем да разглеждаме труда на Томас Хънт Морган. През 1908 той решава да изучава плодовите мушици. А защо иска да ги изучава? Сигурно са ти попадали плодови мушици. Те са много, много, много малки. Така че можеш да сложиш множество мушици в един буркан, което е много удобно. Много често не мислиш за това как на практика се случва логистиката в науката, но можеш да сложиш много в един буркан. Били са наистина евтини и това също е друг практически аспект на науката, тъй като не винаги разполагаш с много ресурси за работа. И са имали кратък живот, размножавали са се много. Така че много бързо можеш да получиш много потомства и много поколения, ако искаш да изучаваш как различните белези се предават или не се наследяват. И така той прекарал известно време, започнал да работи с плодови мушици през 1908. И продължил да ги развъжда в търсене на някакъв тип мутантен белег. В общи линии, когато наблюдаваш различни белези при даден вид, дивият вид... Нека го запиша: Дивият тип е този, който се среща обикновено. Докато мутантен белег е нещо, което изглежда необичайно. И след две години той най-накрая открива мутантен белег при своите плодови мушици. Открива мъжки с бели очи. Това тук е мъжка мушица с бели очи. И си казва, че това е доста интересно. Нека взема този мъжки с бели очи и започна да го къстосвам с други - с женските. И си казваш - как се случва това всъщност? Ами като вземеш буркан пълен с женски мушици и сложиш мъжкия с белите очи вътре и тогава става кръстосването. И това, което е интересно, е моделът на унаследяване, който той забелязал при белега бели очи. Защото тук имаш поколението на родителите но след това при F1 поколението всички женски са с червени очи и всички мъжки са с червени очи. Само от това първо поколение не става ясно, че нещо интересно се случва, Но след това той кръстосва тези едни с други. И знам, че сигурно можеш да си помислиш: "Чакай, не са ли всички тези братя и сестри, които се кръстосват?" Ами, да, вероятно са полу-братя и полу-сестри, щом идват от различни майки. Но някои от тях е възможно да са братя и сестри. Но да - за това говорят хората, когато кръстосват F1 поколение. Но когато ги кръстосва едни с други, той забелязва много интересен модел. Вижда пропорция от 3:1 от червени очи и бели очи. Т.е. на всеки четири мушици той вижда - нека подчертая това - той вижда три с червени очи и една с бели очи. Така че белите очи, или белегът на белите очи се появяват отново, което само по себе си е много интересно. Това покава, че може да се предава генетично. И това е интересно, защото това е мутант, който се е появил, след наблюдението на много, много, много поколения. Но още по-интересното относно тази пропорция от три към едно е, че три към едно често е споменавано в генетиката на Мендел. Но още по-интересното е това, че той наблюдава само бели очи при мъжки от F2 поколението. В това второ поколение от кръстоски ето тук. И си мислиш - защо това да е нещо важно? Той е бил много прозорлив човек и си казва: "Ако виждам това само при мъжките" А не е като да е получил само четири потомъка тук в тази пропорция - имал е стотици от тях. Но са в тази пропорция от две женски с червени очи на всеки един мъжки с червени и един мъжки с бели. И по същия начин при стотици от това поколение. той наблюдава белите очи само при мъжките. И си казва: "Може би това е свързано по някакъв начин с хромозомите, които определят пола." И това, което успява да направи е да каже, нека предположим, че това е така. Нека предположим, че този белег - този мутантен алел, този мутантен вариант на гена за цвят на очите – нека допуснем, че се носи от X-хромозомата. Тогава генотипът за тази първа мутирала муха, (този мъжки с бели очи, който той открива) можем да го наречем генотип и това е записът, който обикновено се използва. Понеже това е ген, за който допускаме, че е свързан с пола и е ситуиран на половата хромозома – в този случай X-хромозомата. Генотипът на този мъжки с бели очи може да се определи по следния начин: на X-хромозомата си той има бял алел, бял вариант на този ген – а на Y-хромозомата няма вариация на този ген. Допускаме, че той е носен само от X-хромозомата. Вероятно са ти попадали термините хетерозиготен и хомозиготен. Това тук е случай на хемизиготен организъм. Имаш само вариант на алела на една от двете хромозоми, една от двете, които си взел от родителите си. Това тук би бил генотипът на мъжкия с белите очи. Генотипът за женската с червени очи се определя от X-хромозомата. И женските имат две X-хромозоми - точно, както е и при хората, Така че приемаме, че на всяка X-хромозома женските имат червен алел. Записът е w +, w +. И може би ще кажеш: "Защо не използваме тогава буквата r?" Можем, но установено правило в генетиката е да се използва буквата на първия мутантен тип, открит за този ген, а след това да се използва това малко плюсче за дивия тип. И така, дивият тип са червените очи, след това w, което е първият мутант, открит за гена, първият мутантен алел. Така че го кръщаваме на белия цвят. Значи това тук е белият алел, а тези тук играят ролята на червените алели. Това е генотипът за женската с червените очи. И когато кръстосаш това първо поколение - мъжкият с белите очи, той или ще произведе сперма, която съдържа X-хромозомата, която ще носи алела. Или сперма, която ще има Y-хромозомата, която от своя страна няма да носи алела. И женските с червени очи - те снасят яйца с тези двете. И която и X-хромозомата да предадат - и двете ще носят дивия тип алел. И виждаме как тези се кръстосват. Можеш да получиш X от двата родителя. Ако получиш X от двамата, ще бъдеш женски индивид, защото ще бъдеш XX. И всяка от тези женски - тъй като имаш един див тип, и един мутантен тип, а дивият тип изглежда е доминантен – всяка ще показва фенотипа червени очи. Всяка ще има червени очи. Но сега те са хетерозиготи, те носят белия алел. Сега мъжките потомци са ето тук. За да са мъжки, трябва да са получили Y-хромозомата от баща си, така че няма как да вземат белия алел, взимат червения - дивия тип от майка си. И можеш да видиш тук – ето защо всички мъжки от първото поколение са червени. Получили са едно копие от алела от майка си, която носи дивия тип. Но интересното е, това, което се наблюдава при кръстоските от следващото поколение. Ако вземеш тези женски с чевени очи, които вече сме определили - те всички са хетерозиготни. И можеш да видиш, че те носят червения алел и белия алел. И като ги кръстосаш с мъжки с червени очи – какво ли ще се случи? Женските от това поколение.. За да си женска е необходимо да вземеш X и от двамата родители. Тогава от баща си те получават X, носещ дивия тип или доминантния червен алел. И независимо кой взимат от майка си, те ще бъдат женски с червени очи. Някои ще бъдат хомозиготни, а някои - хетерозиготни. Но сега виждаме нещо интересно при мъжките. Можеш да получиш хетерозиготни мъжки мухи тук, там където са взели червения X от майка си. Или можеш да получиш хемизиготни мъжки с бели очи, където са взели бял алел, белия X от майка си. И точно това е наблюдението, което прави Морган. Успял е да види много интересен модел. Започнал е да развъжда тези мушици през 1908. Едва няколко години по-късно той най-накрая открива първия мутантен мъжки с бели очи. И през 1910 и 1911 той публикува тези свои открития в списание "Нейчър". И причината това да е нещо значимо е защото той казва: "Вижте, моите наблюдения са напълно последователни с този белег на очите, този ген, намиращ се на X-хромозомата." И той успява да покаже директната връзка в този случай между половите хромозоми и тези наследими фактори, за които пръв говори Мендел. И той ще продължи това изследване, а неговите студенти ще продължат да изучават това в продължение на много, много, много години. И всъщност той получава Нобелова награда за труда си. И това е наистина значимо, защото той най-накрая успява да покаже съществените връзки между наследимите фактори на Мендел, тази теория на Бовери и Сътън, че хромозомите вероятно имат нещо общо с тези фактори. И той показва, че това наистина е случаят. Тези хромозоми изхлежда носят белега, или в конкретния случай – половата X-хромозома изглежда, че носи гена на цвета на очите при тези плодови мушици.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген