5 човешки въздействия върху околната среда

До този момент хората са изучавали влиянието на човешките дейности върху света през цели 50 години. И докато е трудно да разберем точно как изборите, които правим всеки ден, оказват влияние на околната среда, няма никакво съмнение, че нашите начини на живот (колите ни, нуждата от повече обработваема земя и любовта ни към всякакви пластмасови неща) увреждат екосистемите по целия свят. Човешката дейност – просто хората, вършещи неща – може да е отговорна за изчезването на почти хиляда растителни и животински вида до днес. Повечето от тях през последния век. И дори да не те е грижа особено за черногривия берберски лъв или за маслинено дърво от о-в Св. Елена, или за странстващия гълъб, или всичко, което сме довели до изчезване. Работата е там, че тези организми ни трябват. Екосистемите по света работят здраво за нас всеки ден. Филтрират вода, изсмукват въглероден диоксид от въздуха, произвеждат храната, която ядем. Всички тези много важни екосистемни услуги и ползи природата ни дава безплатно. Така че наличието на екосистеми и поддържането им непокътнати е важно не само за организмите, които живеят в тях, но и също за нас, животните, които разчитаме на тях за хиляди и хиляди неща, които никога не можем да направим сами. В следващите два епизода ще разгледаме тези екосистеми и как нашите действия оказват влияние върху тези, нужни ни за оцеляването ни. Общо взето ние прецакваме околната среда постоянно. Но за да ни бъде по-лесно, ще почнем с топ пет. Често чуваме за различните начини, по които нашето поведение влияе на биосферата: измиране, климатични промени, обезлесяване, киселинни дъждове, изтощаване на почвата, замърсяване и др. Но се питаш: "О, добре, защо всичко това е лошо? Какво става? Как тези неща превръщат Земята в наденица? Не разбирам." Е, аз разбирам, затова съм квалифициран да направя това видео. Така че нека ти разясня. Услугите, които екосистемите ни осигуряват, всичката мръсна работа, която вършат, могат да бъде разделени на четири различни категории. Има неща, които никога, никога не можем да повторим или да заобиколим, независимо какви умни технологии измисляме. Първо, здравите екосистеми осигуряват поддържащи услуги, които създават и обновяват основите на земните биологични системи. Тези услуги включват рециклиране на всички вещества, необходими за живота, чрез циклите на въглерода, водата, азота и фосфора. Те също включват други процеси, за които сме говорили – като формирането на нови почви и производството на атмосферен кислород. Някои екосистеми допринасят повече към тези услуги спрямо други, но никоя от тях не може да свърши тази основна работа, ако не е невредима. Второ, екосистемите също изпълняват снабдителни услуги. Те ни дават сурови материали, необходими ни за живот. Например океанът ни дава храна под формата на рибени пръчици и подобни. Реките и водоносните пластове, и други източници ни осигуряват вода. Растенията и животните също ни предоставят всякакви видове материали за облекло и подслон. А около нас намираме източници на гориво – дали биомаса под формата на треви и дърва, водна сила под формата на течаща вода или въглерод от древни дървета, заключен от милиони години, който пускаме наново в атмосферата. Но избързвам. Екосистемите също изпълняват супер важни регулиращи услуги, модерирайки много от земните системи, които могат да станат опасни, ако са извън контрол. Както научихме от биологията, гъбите и други организми поемат задачата да разлагат мъртви неща и изпражнения. Междувременно, растенията помагат да се пречисти водата, която пиеш, и въздуха, който дишаш. И предоставят хранителен контрол. Също усвояват всичкия въглерод, който издишаш и който колата ти изхвърля. Което помага за регулирането на климата. Накрая, номер четири, екосистемите са просто невероятни. Хубаво е наоколо да има щастливи растения и същества, вършещи работите си. Хубавите, здрави екосистеми ни дават място за игра, пейзажи за вдъхновение и неща за откриване и изучаване. Това са по-малко осезаемите, но важни културни услуги. Интересно нещо за екосистемните услуги е, че икономисти всъщност могат и дори изчисляват паричната стойност, която те дават на човечеството. Например, ако трябваше да правим всичко, което екосистемите правят за нас, щеше да ни струва 46 трилиона долара на година. Което си е доста, имайки предвид, че производителността на глобалната икономика е 66 трилиона на година. Така че, да. Трябва да сме щастливи, че не трябва да плащаме за това. Но постоянно отбелязвам, че екосистемите могат да ни сервират този невероятен сос, само ако са неувредени. Под това имам предвид, че те трябва да са цялостни откъм биоразнообразие, защото екосистемите са просто сбор от живи и неживи неща, работещи заедно. И ако живите неща не са здрави, просто имаме едни скали и време. Главната причина биоразнообразието да е толкова важно е, че то прави екосистемите по устойчиви на тази неспирна промяна, за която говорихме преди време. Екосистеми с голямо биоразнообразие са доста по-устойчиви на бедствия, спрямо тези с малко биоразнообразие. В системи с голямо биоразнообразие, ако извадиш един вид от сместа, е по-малко вероятно системата да се разруши. Вземи 1 хектар амазонска дъждовна гора. В това малко парче земя има повече различни видове растения и животни отколкото в цяла Европа. Така че, ако един вид насекомо изчезне, има по-малък риск цялата къща от карти да се сгромоляса, отколкото да речем в пустинята Сонора, където има много малко организми и изчезването на един вид може да повлияе на цялата екосистема. Най-добрият начин да разберем нашето влияние върху околната среда е чрез това как влияем на биоразнообразието. За съжаление се оказва, че сме свършили доста добра работа да застрашим някои от екосистемите с най-голямо биоразнообразие на планетата. В някои случаи оказваме влияние върху самите организми директно. В други случаи влияем на биоразнообразието индиректно, като създаваме една или две промени в екосистемата, които имат домино ефект върху всички живи неща вътре. Първо, нека погледнем този 1 хектар амазонска гора отново. Защото дори да е една от най-устойчивите екосистеми, оказваме огромно влияние върху нея. Как? Ами, първо, като премахваме много от основата на една гора – дърветата. Според някои изчисления ние разчистваме около 8000 хектара дървета на ден, за да осигурим земя за пасища и да получим дървесина за изработката на масички за кафе и пр. Когато разчистиш един хектар дъждовна гора, внезапно мястото, където няколко хиляди вида са живеели, се превръща в място, където само една шепа видове живеят. Малко трева, малко бурени, може би малко плъхове и мишки, някои насекоми и малко крави. Защото обичаме крави. Когато премахнем толкова много живи същества от този 1 хектар земя, няколко неща се случват. Като за начало, не просто влияем на тази екосистема, но и също на съседните екосистеми. Например всички тези дървета, които са отсечени, са осигурявали услугата да регулират валежите над дъждовните гори. Не само като абсорбират част от него, но и също като забавят оттичането, позволявайки на водата да се просмуче в почвата, преди бавно да достигне до потоците и реките и накрая в океана. Но когато тези дървета ги няма, водата удря земята и отскача в най-близкия поток, причинявайки ерозия и отмиване на минерали и химикали към морето. Там това влияе на морските екосистеми. И като казвам "влияе", нямам предвид по добър начин. Това е ефектът на доминото. В този случай – причинен от обезлесяване, едно от най-непосредствените видими човешки въздействия. Освен още наводнения и промени в качеството на водата, обезлесяването в голям мащаб може да доведе до друго въздействие: опустиняване. Това е разрастването на сухи безплодни терени. Но изсичането на дървета не превръща автоматично гората в пустиня. Опустиняването се причинява от допълнителни фактори, като прекалена експлоатация на пасища и преполиване. А как може преполиването на нещо да го превърне в пустиня? Когато използваме подземни води да поливаме реколтата, естествените соли от тези води се натрупват в почвата и накрая я правят твърде солена, така че нищо не иска да вирее в нея. С времето плодородната земя близо до пустинни екосистеми се претоварва и пустинята се разпростира. Точно това се е случило в Китай през последния век. Прекомерна употреба на пасища и нестихваща жажда за вода са причинили растежа на пустинята Гоби с 3600 кв. км на година. Тези две последици сами по себе си ясно ограничават биоразнообразието на иначе богати екосистеми. Но понеже те също водят до по-малко дървета, които извършват важните услуги на отделяне на кислород и абсорбиране на CO2, знаеш коя плочка домино ще падне след това – климатът. Въглероден диоксид: главният парников газ. Той изолира Земята, затова е логично, че колкото повече CO2 има в атмосферата, толкова по-топла ще е Земята. И работата е, че намаляваме площта на горите, докато изпускаме всякакви парникови газове, като горим изкопаеми горива. Тази двойна злина води до глобалното затопляне. В резултат, виждаме намаляване на нивата на лед по полюсите, което значи по-малки хабитати за бели мечки, тюлени и морски птици. Животни от по-умерения климат се придвижват по-близо до полюсите. И по-горещи, по-сухи условия причиняват повече пожари в горите и в полетата. Докато климатът се е променял доста пъти в миналото, тези промени са се случвали обикновено за векове или дори хилядолетия, давайки време на организмите да се адаптират. А днес тези промени се случват за период, равен на човешки живот, и това е доста голям проблем. И е сложно. Ще ми отнеме поне 10 минути и 52 секунди да обясня подробно. Затова го направих в отделно видео. Дотук, надявам се, разбра как човешкото въздействие може да доведе до друго. И как дори недиректно, всичко това може да намали биоразнообразието. Трудно е да игнорираме най-незабавните последици върху екосистемите. Един от най-очевидните начини, по които въздействаме на биоразнообразието, е като вкарваме нетипични видове, умишлено или не. Отново, има толкова много примери за това, така че можеш да научиш повече от друго наше видео. Но е достатъчно да кажа, че дали кудзу в Северна Америка или крастава тръстикова жаба в Австралия – инвазивните видове са много добри в надделяването и дори изяждането на местни видове. До степен, в която това разклаща цяла една екосистема. Накрая, вероятно най-директното ни влияние над биоразнообразието е просто прекомерната употреба на определени организми. Прекаляваме с улова на риба, за да отговорим на растящото търсене на популярни видове риби като рибата тон. На земята унищожаваме важни хищници като вълците, за да защитим добитъка. Отново тези крави! И колкото по-малко богати са тези екосистеми, толкова по-уязвими са на смутове, включително тези четири въздействия, които споменах сега. И има още много такива, защото има цяла отделна група влияния на човечеството върху биосферата, които произлизат от слагането на грешни количества от нещо на грешни места в грешно време.