Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Замърсяване

Ханк обсъжда различните форми на замърсяване и техните екологични ефекти. Създадено от EcoGeek.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Мисля, че трябва да сме навън за това видео. Така е по-добре. Това е красота. Просто е... О, разбира се, освен това! Боклук. Това е вид замърсяване, но дребно. Предпочитам да го няма тук. Ядосва ме и прави природата по-малко красива. Но по отношение на околната среда има много малък шанс това кенче или дори милион като него да имат сериозно негативен ефект върху една екосистема. Замърсяването, което наистина трябва да ни безпокои, е това, което не виждаме. Дали защото е невидимо, или защото се случва на места, които са далече от там, където бихме се натъкнали. Това е преднамерено, разбира се, защото щом хората видят влиянието на стила им на живот върху околния свят, те започват да правят неща, за да променят начина си на живот, Също променят стила си на купуване. А това не е допустимо. Време е да си изцапаме ръцете. Замърсяването, нещо като обобщаваща дума за всяко неща, които са на грешно място или в грешна концентрация в средата. Боклук в околната среда – това е замърсяване. Но различни химикали, естествени или синтетични – те са истинските убийци. Обикновено мислим за замърсяването като за странни синтетични химикали, произведени в големи химически заводи. И те определено са проблем. Но както ще видим след малко, трябва да разбереш, че естествените вещества в грешни концентрации могат да бъдат също толкова вредни, колкото който и да е петролен инсектицид. Един от главните начини, по който променяме концентрацията на естествени вещества е като се месим в биогеохимичните цикли, за които говорихме преди две седмици. Вероятно ти е писнало да слушаш за това, но най-очевидният цикъл, който прецакваме, е въглеродният. Това размества въглерода из планетата в различни резервоари. Атмосферата, океаните, скалите, телата на живите същества. Цикълът, за щастие, продължава, но го претоварваме, като изкопаваме всичките тези богати на въглерод въглища, петрол и газ и ги изгаряме, за да задвижим стила си на живот от 21-и век. Внезапно има повече освобождаван въглерод, отколкото резервоарите могат да поемат. Растенията и животните си казват: "Имаме всичкият въглерод, който ни трябва." Океаните казват: "Ние също сме добре с въглерода." Той просто не може да се върне обратно в скалите, затова си стои в атмосферата като парников газ, изолирайки нашата планета и променяйки климата. Ние също се бъркаме в циклите на азота и фосфора с подобен ефект. Азотът и фосфорът са вещества, необходими на нас и другите организми. Наистина необходими за растеж, дишане и съществуване. Когато направим абсурдни количества от тези вещества, екосистемите се объркват. Това е като деня в 5-и клас, когато осъзнах, че мога да изхарча всичките си джобни за шоколадови яйца на разпродажбата в Уолгрийн. Първо беше забавно, после не толкова. Фосфатите и нитратите са основните съставки на торовете. Фосфатите също се откриват в някои перилни препарати. Когато отпадъчните води от домовете ни или от фермите се излеят, тези вещества влизат в реките и потоците. Това може да причини големи балони от водорасли, които задушават останалите растения и животни в потока. И изглежда доста гнусно. Но това не е краят. Когато всичките фосфор и азот бъдат използвани, водораслите умират и тогава бактерии започват да разграждат мъртвите водорасли. Разбира се, гнилостните организми се нуждаят от кислород, който вземат от водата. Тогава нивото на кислород във водата рязко пада, убивайки всички риби и просто всичко друго, което се нуждае от кислород. По този начин фосфатното и нитратното замърсяване причинява мъртви зони. Най-големият пример за това в точно тази минута е устието на реката Мисисипи в Мексиканския залив. Мъртвата зона на Мексиканския залив покрива 18 000 кв. км от делтата на реката по крайбрежието. Това е ивица от вода без кислород, причинена от торовете от целия басейн на река Мисисипи, който оттича 2,6 милиона кв. километра земя до тази точка на залива. Размерът на мъртвата зона се мени през сезоните в зависимост от това колко торове се използват от половината ферми на Америка. Така че замърсяването не е просто синтетични вещества с имена от 17 срички. Понякога е просто липса на равновесие на химикалите, нужни ни за оцеляването ни. Но не всички химикали в природата са добри за нас. Всъщност знаем, че Майката Земя измисля някои доста токсични неща, за които не знаеш. Например цианид. Това е нещо, с което се сблъскваме всеки ден. Храни като бадеми, спанак и маслен боб съдържат цианид. Също и семките на ябълките и ядките на прасковите. Цианидът е полезен за растенията, защото е прост инсектицид, който причинява молекулно задушаване, пречейки на клетките на буболечки да използват кислород. Нужен е доста повече цианид, отколкото има в една бадемова ядка, за да задушиш човек. Познай какво? Разбрали сме как да съберем голямо количество цианид на едно място, защото наистина обичаме златото. Миньорските операции използват цианид в големи количества, за да отделят злато, сребро и други ценни метали от рудата. В цианидния процес на екстракция, изкопаната руда се напръсква с цианиден разтвор, който разтваря метала от рудата и той се извлича. Разтворът после се събира и ценният метал се изважда. Отпадъчният продукт на всичко това, разбира се, е купчина цианиден прах, който е доста опасен отпадък. Мините правят всякакви неща, за да намалят концентрацията на цианид в тези остатъци. Те се опитват да превърнат цианида в по-малко токсичния цианат. Но токсинът никога не се елиминира напълно. След това той може да се озове в подпочвените води или може просто да стои и да продължава да разтваря други токсични метали от скалите, които също се озовават във водата, като живак. Живакът е друг важен замърсител. Той е супер токсичен. В природата се среща във въглищата, освен другаде. Той просто си стои под земята във въглищата. Когато тези въглища се изгарят за получаване на електричество, живакът се освобождава във въздуха. После живакът пада на земята, където намира път до подпочвените води и накрая в хранителната верига. Особено в морската хранителна верига. В резултат на това около 25% от живака, отделян от централите и фабриките на САЩ, всъщност се озовава в САЩ. Останалото влиза в глобалния цикъл, което достига до повечето хора с рибата като храна. Живакът действа като силен невротоксин при животните, увреждайки мозъците и нервните ни системи. Накрая две много естествено налични вещества, които постоянно изпомпваме, са серен диоксид и азотен диоксид. Най-честите естествени източници на тези неща са изригвания на вулкани или отпадъци от водорасли и бактерии. Ние освобождаваме милиони тонове от тези неща в околната среда всяка година, като изгаряме изкопаеми горива като въглища. Когато тези вещества реагират с водните пари в атмосферата, те се превръщат в сярна киселина и азотна киселина. Тогава се завръщат на повърхността като киселинен дъжд. В почвите тези киселини могат да причинят изпускането на естествени, но токсични елементи, като алуминий във водата. Те могат да отровят водни екосистеми, а на земята киселинността може да причини това яйцата на животните да не се излюпват и растенията да губят веществата си. Нещата са станали значително по-добри, откакто много страни са изградили контролиращи центрове. За кратко през 1980 г. дъждът в Северна Америка е имал същото pH като доматен сок. Което, обективно казано, е най-противното нещо. По този начин сме вдигали нивата на химикали, срещащи се в природата, до токсични нива. Също сме създали химикали, за които Майката Природа никога не си е мечтала. Те предизвикват специален вид хаос. Проблем е да изберем само един пример, защото има толкова много различни неща. Има цял клас химикали, разстройващи ендокринната система, които вкарваме в лекарства, пестициди, пластмаси. Но някои от тях също са отпадъци на земеделието. Ендокринните нарушители, като бисфенол A, или BPA, които производителите на бебешки бутилки в последно време искат да премахнат от продуктите си. Те стоят в пластмасата, после се отделят в напитките или са стигнали от земеделските полета до реките. Или просто ги пускаме в тоалетната при малка нужда, защото са били в някое лекарство, което сме взели. Резултатът е, че те достигат до водата, понякога в големи концентрации. Животните просто попиват всичко това. Ендокринните системи, хормоните ти, контролират голяма част от функциите на организмите. И с повишаването на вещества, увреждащи ендокринната система, виждаме например мъжки риби в реки по света с женски полови системи или тестиси, които произвеждат яйца. Тези риби живеят във водата, а ние я пием. Хората от всички възрасти са податливи към тези химикали, но проучвания посочват, че под най-голям риск са зародишите и бебетата, защото техните органи и имунни системи все още се оформят. Учените все още изучават ефектите на тези вещества върху растежа, половата и нервната системи. И мисля, че не могат да го проучат достатъчно бързо. Химикалите, които произвеждаме, ни влияят по начини, които можем да отгатнем, но и също по начини, които никога не сме и сънували. По същото време, пренареждаме къде и колко някои от естествено присъстващите вещества в природата се появяват. Това се добавя към онези 5 други въздействия, които имаме върху биосферата. Последните два епизода бяха доста неприятни. Надявам се просветляващо неприятни. Това ни води до следващата фаза на екологията и последния урок от този курс: консервационна биология и реставрационна екология. Заедно те съставляват науката за спасяване на планетата ни и на самите нас от самите нас.