If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:49

Видео транскрипция

В последното видео започнахме да виждаме ясни доказателства за това, че ДНК е молекулярната основа на наследствеността. И видяхме това чрез работата на Ейвъри, Маккарти и Маклеод, когато те се опитват да идентифицират дали ДНК или протеините стоят зад принципа на трансформацията от експеримента на Грифит. Препоръчвам ти да гледаш това видео, ако тези неща ти звучат непознато. Но дори и тяхната работа от 1944 г. не е взета като окончателно доказателство. Считана е за силно доказателство, но не и окончателно, защото спомни си как са го направили – взели са умъртвените гладки бактерии, които, ако си спомняш, бяха болестотворните бактерии в експеримента на Грифит. Топлината убива щама. Като убиеш бактериите и ги инжектираш, нямат ефект върху мишката. Ако вземеш мъртвия гладък щам обаче и го смесиш с грапавия щам, някак си това превръща бактериите от грапави в гладки – от безобидни в болестотворни. И така, те взели убитите с топлина гладки бактерии, отделили съставните им компоненти и накрая успели да изолират един, който успявал да накара грапавия щам да стане гладък от само себе си. След това те провели всевъзможни химически тестове с него и казали: "Доказахме, че това е ДНК." Но не е било убедително, защото може да не са успели да го пречистят или пък все още е имало останал малко протеин. Може би е било основно ДНК, но може би е имало все още малко протеин, който реално е причинил трансформирането. Хората от научните среди не си казали просто: "О, това изглежда безспорно, нека продължим нататък. Нека просто приемем, че е така." Те продължили да тестват, и по-точно да тестват чрез различни методи. И убедителните доказателства се появяват едва след няколко години – през 1952 г., когато Алфред Хърши и Марта Чейз решават да изследват Т2 бактериофаги. Нека го запиша. Т2 бактериофаги. Това са фаги, които инфектират бактериите. Бактерио- фаги. Когато чуеш думата фаги, става дума за вируси. Двамата знаели, че Т2 бактериофагите са съставени от протеини и ДНК, но не знаели, че това е протеинова обвивка и има ДНК отвътре. Но от тяхна гледна точка разсъждавали така: "Добре, състои се от нещо и ако се опитаме да видим от какво е направен този вирус, то това са протеини и ДНК." Протеин плюс ДНК. И знаели, че това е вирус, тъй като когато инфектира бактерията, той инжектира нещо в нея. Инжектира нещо, което отнема контрола над генетичната информация на бактерията, за да започне да произвежда Т2 бактериофаги. Надявали се да определят какво се инжектира – ако разберат дали то е протеин или вирус. После те щели убедително да докажат... че това нещо не е протеин или вирус, извинявам се, сгреших, а е протеин или ДНК, ако успеели да покажат, че е или протеин, или ДНК – тогава можели да дадат убедително доказателство за това дали белтъчини, или ДНК формират молекулната основа на наследствеността. Всъщност двамата са били доста скептични към експериментите на Ейвъри, Маккарти и Маклеод. Хърши и Чейз са мислели, че ще покажат, че това е протеинът. По това време хората са разсъждавали така: "Протеините, знаем, са сложни молекули, които имат различни форми и всички тези различни аминокиселини. Изглежда сякаш е доста по-вероятно те да кодират сложната генетична информация, а не ДНК." Тогава не са имали понятие от структурата на ДНК. Така че създали експеримент, с който да открият какво инжектират Т2 бактериофагите. Това нещо дали е протеин? Протеин или ДНК? Това е въпросът. Това, което те направили, е да вземат две партиди. Развиват две партиди от Т2 бактериофаги. Едната партида от Т2 е с радиоактивен фосфор. Фосфор 32. В другата партида размножават Т2 бактериофагите заедно с друг радиоактивен изотоп, този път сяра. Това е сяра 35. Защо направили това? Защото ДНК съдържа фосфор. Така в първата партида, радиоактивният маркер ще се внедри в ДНК. Във втората – сярата е компонент на белтъците, а липсва в ДНК. По този начин ще могат да се отбележат протеиновите части. И ако се чудиш как развиваш такива радиоактивни партиди – оставяш вирусите да поемат контрол над клетките в среда, която съдържа или радиоактивната сяра, или радиоактивния фосфор. Докато се размножават, те ще вкарат този радиоактивен материал в състава на протеина или в ДНК на новите вируси, които са произвели. И те успели да произведат някои от Т2 бактериофагите при наличието на радиоактивен фосфор. И по този начин разбрали, че ДНК приема този радиоактивен материал. А пък протеините получават от радиоактивната сяра. Те инфектрирали всяка от тези партиди с бактериофаги по този начин и си казали: "Те ще инжектират нещо в бактериофагите, а за да разберем какво точно е това, те взимат продуктите от всеки от двата сценария. Първо ги смесват, за да отстранят, това което е останало по повърхността на клетките, и ги слагат в центруфуга. А центрофугата, можеш да си представиш, е просто голяма въртяща се машина. Ако вземеш тестова епруветка и я поставиш странично по този начин. Може би ѝ слагаш някаква тапа, така че да не се разлива. И после я въртиш много, много бързо. ще откриеш, че можеш да генерираш сериозни гравитационни сили и така по-тежките неща ще се утаят по дъното на епруветката или отдясно, когато тя е легнала. А по-леките неща ще останат отляво. И се оказва, че бактерията, самите бактериални клетки, са по-тежки, така че отиват към дъното на съда. И те ще формират материал, който наричаме пелет. А останалите неща, течността и фагите, ще се съберат в горната част на епруветката – тях наричаме супернатант. Винаги се затруднявам с произнасянето на тази дума. Супернатант. И те си казали: "Виж, ако разгледаме пелета," (за който знаели, че съдържа бактериални клетки, или остатъците от бактериалните клетки) "ако пелетът тук съдържа фосфор, това означава, че ДНК, нашето радиоактивно ДНК или белязаното ДНК, е навлязло в бактерията. Обаче ако съдържа сяра, това означава, че протеинът е инжектиран в бактерията." И това, което открили, е, че радиоактивният фосфор е в пелета. Ето защо те заключават, че ДНК от вируса навлиза в бактерията, а не протеинът. Тогава си казали: "Значи наистина е така! Ейвъри, Маккарти и Маклеод са били прави. Наистина ДНК е причината за трансформацията, то навлиза в клетката и използва генетичната машинария, механизмите на бактерията, за да произведе други вируси." И това наистина е много, много съществено. Още веднъж, започнахме с Мендел, който казва: "Имаме тези наследствени фактори и изглежда те се разпадат и комбинират по определени начини. Изглежда, че са самостоятелни." Бовери и Сътън казват: Изглежда, че хромозомите се държат по сходен начин по време на процеса мейоза, когато клетката се дели." Морган започва да осигурява някои доказателства. Следва експериментите на Грифит с мишките и бактериите, който открива, че "съществува принцип на трансформацията" Ейвъри, Маккарти и Маклеод казват: "Изглежда, че когато се опитаме да изясним докрай този принцип за трансформацията, ДНК е това, което е най-значимо." И после Хърши и Чейз потвърждават това още по-убедително.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген