If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:37

Видео транскрипция

Нека да поговорим за въглерода и как той участва в кръговрата на нашата биосфера. Споменавали сме го това в други видеа. Но кога ние говорим за елементи като въглерода, тези елементи не просто се появяват и изчезват внезапно в биосферата на Земята. За по-голяма част от времето, те са били тук още от самото начало. Те просто преминават от една форма в друга. Това се отнася и за въглерода. За да оценим важността на въглерода в нашата биосфера и по-специално за живота имам няколко важни молекули или примери, в които участва въглеродът. Във всички тях въглеродният атом е в тъмносив цвят. Това тук -- тази молекула -- това е глюкоза. Глюкозата е вид от простите захари. От нея получаваме голяма част от енергията си. Това е АТФ, можем да го разглеждаме като запас на енергия в биологичните системи. Това тук е една от многото аминокиселини. Аминокиселините изграждат нашите протеини. Тук това е ДНК. Във всички тях можеш да видиш ролята, която въглеродът играе. Всъщност, понякога въглеродът трудно може да се забележи, защото се намира по-близо до центъра на тези молекули, защото въглеродът често изгражда основата на структурата. Ето защо въглеродът е много интересен елемент, много интересен атом, който може да изгражда четири химически връзки. Може да изгражда тези наистина много интересни структури. Но въпросът е : Какъв е кръговратът на въглерода в нашата биосфера? Можем да го обясним по-просто или по-сложно, по време на дискусията. По-простичко казано, така си представям кръговрата на въглерода: Можеш да си представиш, че въглеродът в атмосферата съществува основно под формата на молекули въглероден диоксид. Това тук е СО2. Въглеродът е по средата на тази молекула, където е свързан с два атома кислород. Колкото и да говорим за СО2, колкото и важен да е въглеродът за живите организми, всъщност, в телата ни има 18 до 19 % въглерод. Така, че въглеродът е много важен за биологичните системи. Колкото и важен да е въглеродът за биологичните системи, въглеродният диоксид играе важна роля за глобалното затопляне, всъщност въглеродът представлява много малък процент от атмосферата на Земята. То е едва 0.04 % от газовете в атмосферата. По-голямата част от атмосферата се състои от азот - 78 %, но ние не говорим достатъчно за това. А кислородът е 21%. Има и други елементи и молекули. Най-простият вариант на кръговрата на въглерода е -- имаме въглероден диоксид в атмосферата -- молекулярен въглероден диоксид във въздуха. И имаме автотрофи каквито са растенията. Да кажем, че това е почвата и имаме засадено растение. Това тук е растение. Това е неговото листо, ето още едно листо. А начинът по който растенията израстват е като поглъщат слънчева енергия. Това е енергията, идваща от Слънцето и те използват тази енергия, за да преработват въглерода. Преработването на въглерода звучи много сложно, но всъщност представлява извличането на молекулярния въглероден диоксид от въздуха и отделянето на въглерода от него, за да се образуват тези различни молекули в растението, които го изграждат и му дават енергия. И затова това растение -- в стаята, където се намирам, не израства от нищото, Имам предвид, че бих отгатнал, че си казвате, че то е пораснало просто от въздуха, но тази негова маса не се появява с магическа пръчка. Растението извлича тази маса от въздуха. Ето това позволява на растението да продължава своя растеж. Изатова, ще повторя отново, че както казах вече, част от тази маса е под формата на протеини, аминокиселини и може да образува структурни компоненти. Това може да са мазнини или пък енергия. Ти можеш да си представиш други живи същества които не могат да правят това, те не могат да фотосинтезират, и вероятно на тях ще им се иска да изядат тези растения заради енергията. В други видеа, ние говорим за кръговрата на веществата. Това може да съм аз - Това може да съм аз, докато си хапвам салата, и аз може да искам да изям това растение. Може да искам да го изям заради захарта в него. Може да е дори някакъв сорт ябълка и това дава на тялото ми енергия да живее и расте. Докато глюкозата преминава през обмяна на веществата, глюкозата например е една от молекулите, които растението може да изгради, когато извлече въглерода от въздуха. И тогава Аз мога да" обработя" чрез обмяната на веществата онази глюкоза, която току-що изядох от растението и ще се отдели въглероден диоксид. Така, че аз ще отделя СО2 обратно във въздуха. Итака ти може да видиш, как ти можеш да участваш в кръговрата. СО2 се отделя при обмяната на веществата в тези органични молекули и после може отново да се преработи от автотрофите, които са способни да складират енергия, идваща от слънцето и така преработват въглерода. Има и други начини за описване на кръговрата на въглерода. Например, част от СО2 може да се абсорбира в океана. Може да се абсорбира в океана. Може да образува карбонати в океана, и можеш отново да видиш въглерода ето тук, който е свързан с три кислородни атома, а калциевият карбонат е основна част от черупките на миди и раковини. След известно време, когато те се разпаднат и се раздробят, под натиска на водното налягане могат да образуват варовик. Това тук е варовик. Варовик. Но нека повторя още веднъж, че той се образува след като въглеродният диоксид се абсорбира в океана, а живите организми използват този калций, този калциев карбонат, карбонатът, който е свързан с калций, за да образуват тези черупки, които се раздробяват и така образуват тези скални структури. В някои случаи живите организми, без значение дали говорим за автотрофи като растенията или за такива като мен, ядящи растенията, щом тези организми загинат, има органична материя, която още не е разградена. Тя остава в почвата. Ще нарисувам растението, защото не е толкова зловещо, колкото да нарисувам себе си мъртъв. Да кажем, че това е растението. След достатъчно налягане и време. Понякога в процеса на разграждането се отделя част от въглерода. Но след известно време може да се сгъсти и да се превърне в изкопаеми горива. Когато видиш петрол или когато се изгаря бензин, който всъщност е рафиниран петрол, това е органичната материя, която складира енергия, която растенията са складирали от слънчевата енергия отпреди милиони или десетки милиони години. Но после, ако извлечем изкопаемите горива от почвата, както днес правим доста активно, за да захранваме всичко, което се нуждае от енергия, и го изгорим. Нека да видим какво ще се получи! Нека нарисувам един пример. Да кажем, че имаме кутия с петрол. Няма да рисувам петрола в черно, защото няма да го видите. Ами, ако го изгориш? Ще видиш процеса на изгарянето. Каквото и по принцип да изгорим не само петрол. Може да изгорим парченце дървесина. Вземаме тази органична материя, тези въглеродни връзки и може да се каже, че извършваме обратния на фотосинтезата процес. При този процес разграждаме органичната материя, ние осъзнаваме, че освобождаваме въглерода под формата на въглероден диоксид. Въглероден диоксид, който теоретично отново може да бъде разграден. Автотрофите, каквито са растенията, когато фотосинтезират, те разграждат въглерода. После може или да бъде изгорен, при което се освобождава въглерод обратно в атмосферата, или други животни могат да изядат това растение. След това, при обмяната на веществата те разграждат тези въглеродни връзки, за да извлекат енергия или от каквото те се нуждаят. При това отново се отделя въглероден диоксид.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген