If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:36

Видео транскрипция

Сега ще говорим за еутрофикация. Тази дума произлиза от гръцки и означава "добро хранене". Еу означава "добре", а трофик, или трофия, означава "хранене". Може би си мислиш, че това е нещо хубаво, но в това видео ще видиш, че в действителност става въпрос за свръххранене, до степен, в която дори започва да вреди на биосферата. Вече говорихме за това, че азотът и фосфорът определят скоростта на развитие на растенията. Обсъдихме го при кръговрата на азота и фосфора. Това е причината хората да добавят много азот и по-специално фосфати на растенията, за да растат по-добре, защото ние се нуждаем от тях, за да имаме повече храна. Това, което се случва, е – да предположим, че тук вдясно има парцел земя, някаква ферма, където отглеждаме земеделски култури. Всичко това са култури, които отглеждаме. За да се развиват максимално добре тези култури, използваме торове, които основно съдържат азот, както и фосфор под формата на фосфати. Значи наторяваме културите. Най-опасни в този случай обикновено са фосфатите, фосфорът в торовете, който помага на растенията да растат повече, което е нашата цел. Но има един страничен ефект в резултат на тяхното използване. Когато водата от дъжда или при напояването на растенията изтича от земеделските площи и достигне до близките потоци или реки, тогава в тези потоци, реки или езера ще постъпят прекалено много от тези торове, в частност и фосфати. Значи има повече фосфати. Да кажем, че това е езеро, ще го направя по-голямо. Да кажем, че това е езеро. Знаем, че фосфатите и подобните им са фактори, определящи скоростта на растеж на растенията. В езерото може да има фотосинтезиращи организми, например водорасли. Без торове водораслите щяха да са много малко. Но след като приемат всичките тези фосфати, водораслите ще се развият бурно и ще покрият цялата повърхност на езерото. Ето така водораслите стават прекалено подхранени – получават много повече фосфати, отколкото щяха да получат, ако тези торове не се оттичаха в езерото. Не става въпрос само за торове, дори някои препарати за чистене в миналото са съдържали натриеви фосфати, които също могат да причинят еутрификация. Може да се запиташ с какво е вредно това. То прави повърхността на водата малко по-мътна, малко по-зелена, но в езерото живеят различни организми. Проблемът е какво се случва, след като водораслите умрат. Щом водораслите умрат, те потъват на дъното и стават храна за бактериите. Бактериите, които се хранят с тях, използват също така и кислород. Вече говорихме за ролята на кислорода за дишането. Бактериите консумират цялото количество кислород във водата. Често, когато мислим за водните организми – ще нарисувам една малка рибка тук, значи това е една малка рибка – често не отчитаме необходимостта от кислород във водата. Но морските организми се нуждаят от кислород, както и ние, и те получават този кислород от вълните, които се разбиват, и при този процес довеждат кислорода от повърхността, който животните в океана използват, за да живеят, за да могат да дишат. Но сега изведнъж тези бактерии разлагат всички мъртви водорасли, и приемат всичкия кислород. Това води до изчерпване на кислорода във водата и водните организми вече нямат условия за живот. Иронията тук е, че макар изтичането на тор да води до излишък на фосфати, еутрофикацията, позволявайки на водораслите да пораснат много повече, отколкото биха пораснали нормално, в крайна сметка завършва с изчерпване на кислорода, което не позволява на други организми да се развиват. Това всъщност създава така наречените мъртви зони. Това значи, че тази рибка, както и други подобни животни, ще умрат, защото няма достатъчно кислород във водата. Тогава ще имаме мъртва зона. А това е сериозен проблем. Ето няколко снимки. На тази снимка се вижда потенциална еутрофикация. Ще ти покажа още няколко. Ето още една – може би си виждал/а това, особено на места, където се оттича канализацията. Това се случва заради излишъка от хранителни вещества, водещ до прекомерен цъфтеж на водораслите. А когато се разграждат, бактериите изчерпват целия кислород и нищо друго не може да живее там. Това се случва на макро ниво. Ето тук имаме снимка на глобално ниво на мъртвите зони, които съществуват. Виждаш, че са навсякъде по света. Забележи, че обикновено са концентрирани там, където са по-индустриализираните страни, където има или по-развито земеделие, повече индустриално земеделие, където може би се използват повече торове и където има повече отпадни води от градове, които са богати на хранителни вещества като фосфати, причиняващи еутрофикация. И ако се вгледаме по-отблизо, около Каспийско море, можем да видим по-детайлно това. Това е сателитна снимка на Каспийско море и еутрофикацията е налице. Можеш да видиш разпространението на водораслите в тази зона. Това прави водата по-мътна. Това е сериозен екологичен проблем, над който трябва да се замислим. От една страна, фосфатите, торовете и нитратите са полезни за растениевъдството, но трябва да внимаваме за последиците от използването им.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген