If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Диапазони на толерантност на видовете

Абиотични (неживи) фактори, които влияят върху това къде може да живее даден вид.
Навсякъде на планетата ни има живот, но той не е разпространен развномерно. В различните области се срещат различни видове; някои от видовете имат припокриващи се ареали, други нямат. За всеки вид има набор от условия на околната среда, при които той оцелява и се размножава най-добре. Не е изненадващо, че това са условията, за които той е най-добре приспособен. Много и различни физични, абиотични (на неживата природа) фактори повлияват местата, на които видовете живеят, включително температура, влажност, състав на почвата, киселинност (pH), соленост и кислородни нива.
Точно както видовете се характеризират с географски обхват на местообитанията си, съществуват и граници на толеранса им към абиотичните условия на околната среда. С други думи, те могат да толерират (или да оцеляват в рамките на) определени граници за даден фактор, но не могат да оцелеят, ако стойностите на фактора са твърде ниски или твърде високи. Да вземем например температурата. Полярните мечки оцеляват много добре при ниски температури, но биха загинали от прегряване в тропиците.
От друга страна, един жираф се справя много добре при жегата в африканската савана, но бързо би измръзнал до смърт в Арктика. Този пример посочва един важен аспект на границите на толеранса – различните типове организми имат различни граници на толеранс за един и същи фактор. Всъщност границите на толеранса за един отделен индивид могат да се променят с времето; индивидите от определен вид сьомга, например, започват живота си в сладководен поток, мигрират в открития океан, а след това се връщат в родния си поток, за да се размножат. Сьомгата понася огромни промени в солеността (съдържанието на соли) на различните водни басейни, през които преминава по време на пътуването си, както и изпитва множество промени в температурата на водата.
Друг важен аспект е, че всички организми имат граници на толеранс – микроби, гъби, растения и животни, включително хората. Докато човешките технологии са ни позволили да живеем и работим в по-екстремни среди, човеците все още измръзват до смърт, умират от топлинен удар, давят се, задушават се и загиват от излагане на киселини или от липса на прясна вода за пиене. Нашите предпазващи технологии и толерансът ни към твърде много или твърде малко от тези фактори се простира само дотам – отвъд границите на толеранса ние не можем и не оцеляваме.
Биолозите често са заинтересувани от изучаването и разбирането на границите на толерансите на различните видове към разнообразни фактори на околната среда. Ако начертаем графика на броя индивиди в една популация, които живеят в определена част в рамките на границите за даден фактор, почти винаги получаваме камбановидна крива. Погледни двете графики за толеранса, показани по-долу. Хоризонталната ос може да представлява всеки от абиотичните фактори (условия на околната среда), но засега нека приемем, че е за кислородните нива в сладководните езера. Ако изучаваt определен вид риби, да кажем blackstripe topminnow (Fundulus notatus), можеш да измериш нивото на кислорода във всяко езеро, където намериш рибката, както и да преброиш колко екземпляра има във всяко езеро. Когато представиш данните в диаграма, тя би могла да изглежда като Графика 1. Тази графика показва, че по-голямата част от представителите на вида живеят в средната част на диапазона за кислородно съдържание; в тази част кривата е най-висока. Ако преминеш от средната част към по-ниските кислородни нива (наляво) или към по-високите кислородни нива (надясно), кривата не е толкова висока – има по-малък брой индивиди, които живеят в езера с по-ниско или по-високо съдържание на кислород. А пък ако нивото на кислорода е прекомерно ниско или високо, то е извън границите на толеранс за вида и в тези езера не живеят рибки от вида topminnows.
Сега да погледнем Графика 2, която показва кривата за границите на кислородния толеранс за различен вид риба, в този случай blacktail shiner (Cyprinella venusta).
Какво ни казва Графика 2 за вида shiners, в сравнение с вида topminnows? Рибките Shiner имат много по-тесни граници на толеранса за кислород, отколкото имат topminnows. Рибката shiner може да оцелее и да се развива само в тесен диапазон на кислородните нива, така че бихме очаквали географското ѝ разпространение да е по-ограничено; тя няма да е толкова широко разпространена, колкото topminnow, тъй като няма да се чувства добре в застояли водоеми с по-ниски кислородни нива, например. Ако погледнеш по-внимателно, ще забележиш също, че пикът на кривата за shiner е малко по-вдясно от пика на кривата за topminnow. Това ни показва, че в сравнение с topminnow, shiner се справят най-добре в малко по-богати на кислород води.
Както графика 1, така и графика 2 са камбановидни криви. Това е нормалната или типичната крива, която получаваме при графично изобразяване на границите на толеранса, и интересното е, че криви като тези илюстрират това, което се нарича нормално разпределение. Това е т. нар. Гаусово разпределение – показва къде условията са оптимални за един вид: нито твърде горещо, нито твърде студено; нито твърде солено, нито с прекалено ниска соленост; нито твърде влажно, нито твърде сухо. Тези предпочитания и нуждата от определени типове условия силно повлияват разпределението на видове по планетата и могат да са доста сложни, ако отчетем, че множество абиотични фактори едновременно повлияват всеки един индивид и вид.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.