If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Екологични взаимодействия

"Никой човек не е остров." Тази поговорка важи също за организмите в една екосистема. Никой организъм не съществува в изолация. Отделните организми живеят заедно в екосистемата и зависят един от друг. В действителност те осъществяват много различни видове взаимодействия помежду си и много от тези взаимодействия са от решаващо значение за тяхното оцеляване.
Как изглеждат тези взаимоотношения в една екосистема? Една категория взаимодействия описва различните начини, по които организмите получават храната и енергията си. Някои организми могат да произвеждат сами храната си, а други трябва да придобиват храната си, като изяждат други организми. Организъм, който трябва да получи хранителните си вещества чрез изяждане (консумиране) на други организми, се нарича консумент, или хетеротроф. Въпреки че в биологията има доста трудни термини, едно от чудесните неща е, че много от тях са базирани на латински или гръцки корени. Например терминът "хетеротроф" може да се запомни по-лесно, когато осъзнаеш, че на гръцки "хетеро" означава "друг", а "троф" означава храна; с други думи, хетеротрофите изяждат други организми, за да получат храната си. После те използват енергията и съставките в тази храна, за да растат, да се възпроизвеждат и да извършват ежедневните си дейности. Всички животни, всички гъби и някои видове бактерии са хетеротрофи и консументи.
Някои консументи са хищници. Те ловуват, хващат, убиват и изяждат други животни, които са тяхна плячка. Животното плячка се опитва да избегне да бъде изядено чрез укриване, бягане или самозащита, използвайки различни адаптации и стратегии. Такива например са камуфлажът на октопод или еленче, бързината на заека или антилопата, жилото на пчела или бодлите на морски таралеж. Ако плячката не успее да се защити или скрие, тя става храна и източник на енергия за хищника. Ако плячката успее да се изплъзне от хищника, хищникът трябва да изразходва ценна енергия, за да продължи лова другаде. Хищниците могат да бъдат също плячка в зависимост от това каква част от хранителната верига разглеждаме. Например пъстървата се държи като хищник, когато яде насекоми, но е плячка, когато е изяждана от мечка. Всичко зависи от специфичните подробности на взаимодействието. Еколозите употребяват и други наименования, които описват какъв тип храна яде консументът: месоядни и тревоядни са месоядците и ядящите растения, съответно. Всеядните ядат и двете - и животни, и растения. Насекомояден е месояден организъм, който яде насекоми, а плодояден организъм очевидно консумира плодове. Това може да изглежда като много терминология, но тя помага на учените да комуникират и веднага да разбират много за специфичен вид организъм чрез употребяване на точните термини.
Не всички организми имат нужда да изяждат други за храна и енергия. Някои от организмите имат удивителната способност да изграждат (произвеждат) собствени богати на енергия хранителни молекули от слънчева светлина и прости химикали. Организми, които произвеждат собствената си храна чрез използване на слънчева светлина или химична енергия за преобразуване на прости неорганични молекули в сложни, богати на енергия органични молекули като глюкоза, се наричат продуценти или автотрофи. И ето друг бърз урок по гръцки: "авто" означава "себе си", а "троф" пак означава "храна". Тоест автотрофите са самохранещи се; те произвеждат собствената си храна. Растения, водорасли и микроскопични организми като фитопланктони и някои бактерии произвеждат богати на енергия молекули (с други думи, собствената си храна) от слънчева светлина, вода и въглероден диоксид чрез процес, наречен фотосинтеза ("фото" означава "светлина", а "синтеза" означава "да направиш" – фотосинтезиращите организми използват слънчева светлина, за да произведат храна). Някои продуценти са хемосинтезиращи организми (използват химикали, за да направят храна). За разлика от фотосинтезиращите организми, те не използват слънчева светлина като източник на енергия, за да изградят богати на енергия молекули, а тези бактерии и техните сродници използват прости химикали като източник на енергия. Хемосинтезиращите организми живеят на места без слънчева светлина, като например по океанските отдушници на огромни дълбочини на океанското дъно.
Без значение колко дълго време ти или жираф стоите на слънце, вие никога няма да можете да направите храна само като поглъщате слънчевите лъчи; вие никога няма да можете да фотосинтезирате. Вие само ще получите изгаряне от слънцето и жажда и все още ще е нужно да отидете да изядете друг организъм, ако сте гладни. Продуцентите използват храната, която те правят и химическата енергия, която тя съдържа, за да задоволяват своите собствени нужди за градивни молекули и енергия, така че те да могат да растат, да се движат и възпроизвеждат. Когато консумент се появи и изяде продуцент, консументът получава градивни молекули и химическата енергия, която е в тялото на продуцента. Всички останали организми са зависичи от богатите на енергия хранителни вещества, създадени от продуцентите – или пряко като изяждат продуцентите, или непряко като изяждат организми, които преди това са изяли продуценти. Не е изненадващо, че еколозите използват термини, които описват къде в хранителната верига се намира даден консумент. Първостепененият консумент изяжда продуценти (например гъсеница яде листо); вторичен консумент яде първостепенни консументи (напр. червеношийка яде гъсеница). И може да се отиде още по-далеч: третичен консумент яде вторични консументи (напр., ястреб яде червеношийка). Едно конкретно животно може да бъде различен вид консумент в зависимост от това, което яде. Когато мечката яде боровинки, например, тя е първостепенен консумент, но когато яде риба, тя може да е вторичен или третичен консумент в зависимост от това, което рибата е яла!
Всички организми играят роля в паяжината на живота и всяко живо същество ще умре в някакъв момент. И тогава се появяват т.нар. редуцентиdetritivores (които ядат детрит или части от мъртви неща) и decomposers. Те играят важна роля, която често остава незабелязана при наблюдение на функционирането на екосистемата. Те разграждат трупове, части на тялото и отпадъчни продукти , връщайки в екосистемата хранителните вещества и минерали, съхранявани в тях. Това взаимодействие е от решаващо значение за нашето здраве и здравето на цялата планета; без тях ние буквално щяхме да бъдем погребани в мъртви неща. Раци, насекоми, гъбички и бактерии са примери за тези важни почистващи специалисти.
Друга категория отношения между организмите е свързана с близко, обикновено дългосрочно взаимодействие между различните видове организми. Тези отношения се наричат симбиоза. Отношенията от тип симбиоза може да бъдат положителни, отрицателни или неутрални за замесените индивиди. Организмите често предоставят ресурси или услуги един на друг; взаимодействието е взаимноизгодно. Тези "взаимоизгодни" симбиотични взаимодействия са познати като симбиоза (+ +). Например мравки, живеещи в едно дърво, може да защитят дървото от организъм, който би искал да направи дървото свое следващо ястие, и в същото време дървото осигурява безопасен дом за мравките. Симбиозните отношения не винаги са положителни и за двамата участници. Понякога определено има губещи. При отношения на паразитизъм (+ -), например, паразитът има ползи, а гостоприемникът се уврежда, като например когато кърлеж изсмуква кръв от куче. Хищничеството (+ -) е друг вид междувидово отношение, но то не е симбиоза. Хищникът печели и плячката е увредена смъртоносно, но това е краткосрочно взаимодействие. При паразитизъм паразитът обикновено не убива своя домакин, а само се храни с него дълго време, докато живее.
Други вид симбиотични взаимодействия, наречени коменсализъм (+ 0), са благоприятни за единия организъм, но не влияят на другия по положителен или отрицателен начин. Взаимодействието е привидно неутрално за един от организмите. Например барнакъл (дребно ракообразно), прикрепен към кит, може да пътува хиляди километри, събирайки и филтрирайки храна от движещата се вода. Китът не изглежда да е засегнат от малките стопаджии. Но пък ако се замислим, може би тези малки стопаджии всъщност добавят мъничко тегло, докато китът се движи през водата, и следователно китът трябва да изразходва още мъничко допълнителна енергия. Ако е така, това би било отрицателно въздействие за кита. Често допълнителни изследвания разкриват, че това, което първоначално е смятано за неутрално за един участник и следователно пример за коменсализъм, всъщност има много фино положително или отрицателно въздействие, така че трябва да се класифицира вече не като коменсализъм , а по-скоро като мутуализъм или паразитизъм. Птиче гнездо на клон на дърво коменсализъм ли е , или има някакво леко предимство или недостатък за дървото да има гнездо там? Възможно е да се предложат правдоподобни обяснения в едната или в другата посока. Само подробни изследвания биха могли да предоставят необходимата информация, за да се отговори на въпроса.
Конкуренцията е друг интересен пример за взаимодействия между видовете. Когато два организма се конкурират или се борят за един и същ ограничен ресурс като храна, подслон, брачен партньор или слънчева светлина, обикновено има победител и губещ (+ -), но ако конкурентите се бият буквално до смърт и се убиват един друг, взаимодействието е станало отрицателно и за двете страни (- -). Конкуренцията е интересен пример по още една причина, тъй като тя би могла да бъде както вътревидова, така и междувидова. Вътревидовите отношения се наблюдават в рамките на един и същ вид (например два мъжки морски слона се конкурират за харем от женски или две растения английски бръшлян се състезават за пространство и слънчева светлина). Междувидовите отношения са между членове на различни видове (напр. два различни вида корали се конкурират за пространство и слънчева светлина на коралов риф, като се опитват да се надраснат един друг). Ако конкуренцията е дългосрочна и се проявява между два различни вида, тя би била друг пример за симбиоза.
Можем да обобщим, че има много различни видове взаимодействия между организмите в екосистемата и не е необичайно всеки отделен организъм да играе многобройни роли в различни ситуации. Например ние, хората, сме консументи и хищници, когато ловуваме , убиваме и ядем други животни, например риба или сърна, или когато ядем пиле, което сме закупили от хранителен магазин или ресторант. Ние също имаме много мутуалистични отношения с други организми, например с нашите домашни любимци. Между хората също така възниква конкуренция за ресурси, даже и между приятели! Взаимодействията между различните организми, включително и хората, са естеството на живота и имат огромно влияние върху функционирането и здравето на екосистемите.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.