Цикли хищник-жертва

В това видео искам да помислим как различните популации, които делят една и съща екосистема, си взаимодействат една с друга и дават обратна връзка една за друга. Има много такива примери, но най-познатият от тях е случаят, при който една популация се изхранва с друга популация. Имаме хищническа популация, която се храни с плячка. Значи имаме взаимодействие между хищник и плячка. Ще нарисувам плячката в някакъв кървав цвят, предполагам, защото ще бъде разкъсана. Нека да помислим как тези популации могат да взаимодействат. Ще нарисувам малка схема, която най-вероятно ти е позната вече, на която ще изобразя как една популация може да се промени с времето. Значи хоризонталната ос е времето. Вертикалната ос е популацията. Популация. Да кажем, че в началото плячката ни има относително висока численост. Да кажем, че по това време е там и че по някаква причина популацията на хищника е относително малка. Какво мислиш, че ще се случи? При тази малка гъстота на хищниците те ще могат много по-лесно да намират храна и ще им е много по-лесно да си уловят плячка. Щом хищниците си намират по-лесно храна, се досещаш, че тяхната популация започва да нараства. Значи тяхната популация ще се увеличи. Е, тогава ще е по-възможно плячката да бъде хваната. Ще има повече ловци наоколо, повече хищници. Тогава популацията ще започне да намалява до степента, в която ако популацията на плячката стане прекалено малка, хищникът ще започне да има затруднения в намирането на храна и неговата популация ще започне да намалява и в следствие на това какво ще се случи с плячката? Е, тогава ще има по-малко хищници наоколо и популацията на плячката ще започне да се увеличава. Мисля, че забелязваш какво се случва. Хищникът и плячката образуват цикличното взаимодействие помежду си. А това, което току-що нарисувах, е добре познато като цикъла хищник-плячка. Просто ти показах един свят, в който съществува цикъл между популациите на хищника и плячката. Също така може да задействаш компютърни стимулатори, които да ти го покажат, дори данни, получени наблюдения в тази област, го показват. Един от най-често даваните примери е взаимодействието между северния бял заек, който е плячката в този случай, и канадския рис, който е хищникът в този случай. Виждаш подобен цикъл на този, който нарисувах просто го показва, а това тук са официалните данни. Може да видиш как тече времето тук, това е доста дълъг отрязък от време. Започваме в началото на 19-ти век и стигаме до средата на 20-ти век. Това са грубо 100 години събиране на данни, по вертикалната ос имаме хиляди животни и изобразяваме двете популации – на северния заек и на канадския рис в тази схема. Както виждаш, когато популацията на плячката е голяма, когато тя е, извинявам се, когато популацията на хищника е голяма, когато имаме много канадски рисове наоколо, забелязваме по-малка популация на плячката, на заека. Но тогава, тъй като има малка популация на храната в тази ситуация, популацията на хищника започва да намалява. Нека нарисувам една стрелка тук. Популацията на хищника започва да намалява, нека го направя в същия син цвят. Значи популацията на хищника започва да намалява и докато това се случва, популацията на плячката се увеличава, защото има по-малко ловци наоколо. И така популацията на плячката се увеличава и наблюдаваме обратното. Когато популацията на плячката е – ще го покажа тук, това са официални данни. Затова не винаги е много ясно. Но когато популацията на плячката е наистина голяма, а популацията на хищника е относително малка, тогава хищникът казва: "Ей, наистина е лесно да намеря храна сега". Това е отправната точка в това, което се опитвам да покажа. И тогава популацията започва да се храни по-лесно. О, не, какво направих? Ето, ето. Нека се уверя. И така тяхната популация започва да расте и докато това се случва, популацията на плячката започва да намалява. Това са истински данни, показващи северния заек, който е плячката, и канадския рис, който е хищникът, през много, много десетилетия, за да се покаже този цикъл на хищника и плячката.