If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Въведение в екологията

Екологията е науката за взаимоотношенията между живите организми и средата им. Това включва живи (биотични фактори) и неживи елементи (абиотични фактори).

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Сега ще се запознаем с екологията – науката, която изучава как живите организми взаимодействат помежду си и с околната среда. Можем да я възприемем като науката за взаимодействието на природата с организмите. Научният термин за това е биотични фактори. Терминът е съставен от думата „био“, което означава живот, а при неживата природа говорим за абиотичен фактор. Представката „А“ носи отрицателен смисъл, така че абиотичен означава „нежив“, т. е. неживи фактори – това са научните термини, но ако се замислиш за себе си, докато гледаш това видео, ще осъзнаеш, че си част от средата, с която си взаимодействаш. Около теб има много абиотични фактори, като въздуха, който дишаш, температурата, водата, която пиеш, но също така съществуват и биотични фактори. Дори и да мислиш, че няма никой, освен теб в стаята, това никога не е напълно вярно. Навсякъде около теб има бактерии, които дори не виждаш. Може да има други форми на живот, като например, цветята в стаята. Това са биотичните фактори, с които си взаимодействаш. Растението в стаята произвежда кислород, който вдишваш, а ти издишваш въглероден диоксид, който се поглъща от растението и спомага растежа му. То си взаимодейства и с абиотични фактори, като слънчевата светлина, която използва при фотосинтезата, за да преработи въглерода. Всичко това се изучава в определена степен от биологията, докато всъщност екологията обединява голяма част от знанията ни по биология, защото изучава живота от друга гледна точка и на друго равнище – вече не като самостоятелни организми, нито дори като популация или биоценоза, а на едно по-високо ниво, в система, която е изключително сложна и поради това изключително интересна за изучаване. На всички тези снимки са показани различни екосистеми. Това тук е коралов риф, където ясно се виждат някои живи организми – корали, риби, но също така и организми, които не можеш да видиш с просто око. Във водата има бактерии, които тук поне не се виждат. А абиотичните фактори са температурата на водата, пък и дори самото ѝ присъствие, нейната соленост или минералният ѝ състав. На тези снимки тук може и да не се вижда животинският свят, но със сигурност ще откриеш живи организми, ако се разровиш в тревата или надникнеш в храстите. Там ще намериш живи същества, като например насекоми. Дърветата са жива материя, следователно ще са част от екосистемата. Екологията си задава въпроса "Как дърветата взаимодействат с водата и с другите растителни или животински видове? По какъв начин подслоняват живи организми? По какъв начин са източник на храна? По какъв начин взаимодействието им с останалите живи организми способства растежа им?" Същото важи и за гъбите. "Как взаимодействат гъбите с мъха, покриващ клона, на който живеят?" Всичко това е предмет на екологията, науката, изучаваща различните екосистеми. Тя изучава различни равнища на организация на живите организми, а именно организма и надорганизмовите системи, които представляват, различните компоненти на биосферата. Ето някои снимки, които сигурно са ти познати от научнопопулярни филми за животни. Тъй като сме ги виждали, ако не на живо, поне на малкия екран, нека ги разгледаме с оглед на различните равнища на организация на живите системи. В този пример най-ниското равнище е организмовото равнище. Сега ще го запиша. Организмово равнище. Ако вземем като пример това стадо слонове, организмът представлява един слон, ето този, да речем. Следващото равнище е популацията. Ако продължим да даваме примери от африканската савана, популацията е съвкупността от представителите на един и същ животински вид, населяващи част от средата на живот на съответния вид, наречена ареал на вида. В примера с африканските слонове със сигурност има и други индивиди, които не са изобразени на снимката, но като цяло популацията на тези слонове включва представители на същия вид, които обитават един и същ ареал. Работа на специалистите, които ги изучават и класифицират, е да определят какво точно се има предвид под ареал. Той може да обхваща териториите в радиус от няколко километра от този водоем. Може пък ареалът да обхваща по-големи територии, например източна Африка или Южна Африка. Да обобщим: популацията е група от индивиди на даден вид, които населяват част от ареала на вида. Следващото организационно равнище е биоценозата, или природно съобщество. Биоценозата включва всички живи организми, обитаващи даден ареал, без значение от определението ни за ареал. Ако този жираф и този лъв например обитават ареала на слоновете, за който стана дума преди малко, всички те – лъвът, жирафът и слоновете, са представители на една и съща биоценоза. Сега ще ги оградя. Биоценозата не се изчерпва само с едрите бозайници, които се виждат на снимките, а включва всички живи организми в дадения ареал: растенията, бактериите, гъбите, както и животните, обитаващи този водоем. Следващото равнище на организация на живите организми е екосистемата. Ще го запиша тук долу. Екосистема. Екосистемата представлява съвкупността от всички живи организми в даден ареал, тоест биоценоза, и неживата природа, тоест абиотичните фактори, с които биоценозата взаимодейства. Абиотичните фактори (биотоп) включват скалите, въздуха, климата, облаците, а също и водата, която изпълва водоема. Абиотичните фактори безспорно влияят на биотичните фактори. Ареалите с недостиг на вода или с екстремни температури не благоприятстват развитието на определени организми, но е вярно и обратното – биотичните фактори също влияят на абиотичните фактори. Кислородът в атмосферата се образува от живите организми на Земята. Те могат да повлияят на химичния състав на определени абиотични фактори, например водата, почвата и др. Най-високото равнище на организация на живите организми се нарича биосфера. Биосферата е един вид мета-екосистема. В нея се съдържат всички екосистеми на Земята, които са свързани по някакъв начин. Тя е затворена и самодостатъчна. Най-известният пример за биосфера е Земята. Тя е съставена от множество екосистеми. Имай предвид, че не всички учени определят екосистемите по един и същ начин. Според някои територията в долината на определена река може да бъде наречена екосистема, докато според други екосистемата обхваща по-обширна територия. Всички екосистеми в света са част от биосферата, наречена Земя. Тя е самодостатъчна, защото се смята, че не попада под външни влияния, т.е. влияния на други небесни тела. Все пак нека отдадем дължимото на Слънцето, което без съмнение е източник на абиотични фактори (светлина и топлина). Животът на Земята би бил невъзможен в сегашния си вид без помощта на Слънцето. Да не забравяме и Луната и земното притегляне, което също е абиотичен фактор. Без приливите и отливите животът на Земята би бил съвсем различен. Както може би знаеш, аз обичам научна фантастика. Забавно е да си представям какви ли различни биосфери биха съществували извън Земята. Ето един нагледен пример. Това всъщност е от сайта на НАСА. Обяснява как хората биха могли да създадат биосфери извън Земята. Интересното е, че това тук е нещо, подобно на суша. Изкуствено създадена и може да се върти, така че да имаш усещането за гравитация. Изобщо, екологията, която изучава организмите, популациите, биоценозите, екосистемите и биосферите, е изключително интересна наука, защото всеки организъм е сложна система, поддържаща сложни взаимовръзки с живата и неживата природа. Понякога дори самият организъм може да се разглежда като екосистема. Ако разгледаш повърхността на ръката си, тя е покрита с бактерии, чийто живот зависи от теб. Бактериите от своя страна могат да имат положителен или отрицателен ефект върху теб. И така, разгледахме различните равнища на организация на живите организми и в крайна сметка получаваме тези изключително красиви, сложни, балансирани или небалансирани системи, чиито нововъзникнали свойства започват да имат свое собствено поведение, което може да бъде описано. Свойствата им определят екосистемите като цяло.