If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:18

Видео транскрипция

Надявам се чрез това видео да дам малко повече яснота относно термини, които можете да чуете в относително еднакъв контекст. Тези термини са ген и алел. Ген срещу алел. Нека направим бърз преговор и да се ориентираме отново какво се случа в света на ДНК и РНК. Да кажем, че тази жълта криволичеща линия е част например от моето ДНК, а тази малка светла точка, която е увеличена, представя различните базови двойки. Последователността на базовите двойки всъщност представлява информацията, която се съдържа в ДНК. Тук аз съм я нарисувал като стълба. Но сме наясно, че истинската структура на ДНК прилича на усукана стълба, нещо като двойна спирала. Ако говорим за цялата криволичеща жълта линия, която би могла да е част от по-дълга жълта криволичеща линия, то тя би могла да кодира различни неща, най-вече протеини. Различни участъци кодират различни протеини. Тази точка например може да попада в този участък, оцветен от мен в синьо, който кодира специфичен протеин. Това ще наречем ген. Ще наречем това ген. Това може да е протеин, който участва в... Сега ще измисля нещо. Това е протеин, който участва в имунната система. Може би тази част... Нека я оцветя в друг цвят. Вероятно тази част от ДНК, която е по-дълга, кодира протеин, който регулира репликацията на ДНК. Може би тук се кодира друг протеин, който по някакъв начин оказва влияние върху пигментацията на кожата или очите. Това са различни части от ДНК, които кодират специфични неща. Всъщност не става въпрос само за протеини. Дори да се кодира протеин, се преминава от ДНК към иРНК, всъщност към прекурсорна иРНК. Прекурсорната иРНК се преобразува, така че някои части от нея могат да бъдат загубени. После всеки три базови двойки от иРНК представляват един кодон. Да кажем, че това е един кодон. Едно, две, три. Ето още един. Едно, две, три... Ще ги нарисувам един до друг. Всеки един от тях кодира аминокиселина, която е свързана с друга, за да образуват протеин. Ето една аминокиселина. И още една. Така можем да продължаваме до безкрай. Тук можем да имаме още една аминокиселина, като те се свързват една с друга. В действителност тези аминокиселини достигат до иРНК благодарение на функционална РНК. Съответно могат да се кодират и други неща, различни от протеини. Например тРНК, която спомага за транспортирането на подходящите аминокиселини до иРНК в рибозомите, за да могат да се образуват протеините. Съществува също и тРНК, както се убедихме от предишните видеа. Тя представлява ето тази малка криволичеща линия, която открива подходящия кодон и поставя на правилното място аминокиселината. Съществува също и рибозомна РНК, която участва в структурата на рибозомите. Така че РНК не изпълнява единствено пренос на информация. Тя има също и функционална и структорообразуваща роля. Всъщност има теории, според които най-примитивните организми са били изградени единствено от саморепликиращата се РНК, като с течение на времето биологичните системи са станали все по-сложни, докато накрая са се образували организми, като секвоите и хипопотамите. А също така и слоновете и какво ли още не. Въпросът е, че всичко е тръгнало от вероятно саморепликиращата се РНК. Някои хора казват, че е възможно да съществуват протеини, които са способни да се саморепликират, но кой знае. Със сигурност РНК предизвиква голям интерес заради това си качество. От гена се синтезира РНК, което се нарича транскрипция, а от РНК се образува протеин, като това се нарича транслация. Понякога обаче спираме до синтеза на РНК, като в този случай самата тя изпълнява някаква функция. Това се нарича функционална РНК. Така че всеки от тези гени може да кодира протеини или функционална РНК. Това представлява генът. А какво е алел? Алелът е алтернативно функционално състояние на гена. Да кажем, че разглеждаме един и същ участък от ДНК. Например това е моето ДНК и ако го сравним с вашето, наблюдавайки една и съща хромозома от един и същ участък, ще забележим, че сме човешки същества и че до голяма степен ДНК-то ни е почти еднакво. Това е... Всъщност нека го нарисувам право. Да кажем, че това е част от моето ДНК, а това тук е част от вашето. Това е синият ген върху моето ДНК. А това тук е синият ген върху вашето ДНК. Ние сме човешки същества и по-голямата част от генетичния ни материал е почти идентичен, но може да съществуват разлики по отношение на това как е кодиран този ген. Да кажем, че аз имам аденинова база ето тук, но на точно същото място във вашето ДНК може да има друга база. Може да има... Всъщност нека... Може да има тиминова база ето тук. Тя кодира протеин или функционална РНК. Може да изпълнява важна роля за имунната система, или за цвета на кожата, или за развитието на мозъка, но е факт, че има разлика. Тя се изразява в различния начин на кодиране. Възможно е някои от тези разлики, които могат да възникнат вследствие на мутации, да не окажат никакво влияние върху функциите на протеина, който се синтезира. Понякога просто могат да се получат различни аминокиселини. Но това може и да не се случи, защото много често два кодона кодират една и съща аминокиселина. Дори и да се случи така, че да има различна аминокиселина в протеин, който е изграден от 4000 аминокиселини, то това не би променило функциите му. Или пък понякога това може да промени, начина, по който функционира този протеин. Може например да се измени начина, по който протеинът регулира някои неща и кой знае още какво. Представете си, че имаме два гена. Този тук вероятно участва в цвета на очите. Тази и други вариации, които са налице в двата гена, кодират протеина, който да кажем определя цвета на очите или количеството на пигментацията, но вашата разновидност ето тук може да доведе до... Тези неща са доста сложни, голяма рядкост е да имате ген единствено за това, но може да... Особено, ако имате наследен такъв ген от вашите родители, то той би могъл да ви направи със сини очи. Сини очи. По някакъв начин той спомага за оцветяването на очите в синьо. Докато моят допринася за кафяви очи. Очевидно ще трябва да се замисля кой вариант на този ген съм получил от майка си и кой от баща си. Всички ние имаме по две копия в нашите соматични и телесни клетки. Като изключим ХХ и ХУ хромозомите, които са половообразуващи, то ние имаме по две копия на всички останали хромозоми от едни и същи гени. Имаме два... Те просто са различни варианти. Един, идващ от майката, и един от бащата. Може да се каже, че това са различни алели. Алелите представляват различни варианти. Така че това са два различни алела. Те са един и същи ген. А именно този ген, който определя цвета на очите, но двата алела са две различни функционални състояния на този ген. Когато кажем ген, става въпрос за тази част от ДНК, която кодира някаква функционална молекула, обикновено протеин, но може да бъде и РНК. Докато алелът представлява конкретната вариация. Той е открояващият нюанс на гена. Надявам се, че това ще бъде полезно.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген