If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:13:29

Видео транскрипция

В първия клип за еволюцията дадох пример с нощната пеперуда по време на индустриалната революция в Англия. Как преди това е имало много пеперуди – някои тъмни, други светли, а трети нещо средно. Но щом саждите изпълнили всичко, изведнъж тъмните пеперуди имали по-малък шанс да бъдат хванати от хищниците, а шансът на светлите пеперуди да се възпоризвеждат успешно бил по-малък. Затова белезите на черните пеперуди или вариантът, доминирал. И надниквайки малко по-късно виждаме, че всички пеперуди са станали черни, и бихме казали, че тези пеперуди са гении. Сякаш са си изработили начин да си направят камуфлаж. А идеята, която искам да изведа, е, че това не е било умишлен ход от страна на пеперудите или на тяхната ДНК, а чисто и просто естествен страничен продукт на това, че са имали отклонение, и част от това отклонение е била селектирана. Този пример беше доста прост – черни или бели. Ами по-сложните неща? Тук, например, имам няколко снимки на т.нар. пеперуди-сови. И което е удивително – а то е доста очевидно и едва ли трябва да ти го посочвам, е, че крилото ѝ изглежда като око на сова. Мога просто да нарисувам една човка и още едно крило и можеш да видиш сова, която те гледа, нали? И тук също – представям си една човка тук и ето ти сова и тук. И така – въпросът е как може нещо толкова добро да се появи случайно, нали? Лесно е да си представиш малки петънца или пък черно и бяло, и сиво, но как нещо, което толкова прилича на око, може да бъде създадено случайно? И отговорът е – всъщност има няколко въпроса. Единият е – защо това око съществува, или тази подобна на око окраска или тази подобна на око на сова окраска? Още не са се произнесли категорично за това. Попрочетох малко по темата в Уикипедия и взех всички тези картинки от там. В Уикипедия казват, че има две конкурентни теории за това. Едната е, че макар за нас хората и начина, по който виждаме нещата, това да прилича на око на сова, това всъщност е примамка. Когато някой хищник иска да изяде някое от тези насекоми, той избира това, което изглежда най-значимо. Така – вместо да нападне тялото на пеперудата, което не е толкова забележително, хищниците избират голямото черно нещо. Казват си "Това изглежда пълно с протеини и сигурно е добро за ядене." Затова го захапват и макар че го захапват и крилцето на нашия приятел ще се поотчупи малко и ще му стане гадно, но самото насекомо, пеперудата ще оцелее и може би ще успее да възстанови крилата си. Все пак не познавам биологията на пеперудата-сова. Това е едната теория, а аргументът срещу нея е, че ако наистина беше така, черното петно би трябвало да бъде още по-встрани – колкото може по-далеч от тялото. Би трябвало да е чак тук, а не тук, защото все пак има шанс, ако нещо захапе тази черна точка, все пак да достигне корема на пеперудата. Другата теория защо това нещо съществува – и кой знае, може би е така? А може да е по малко и от двете. Може и двете да са валидни. И така да се получават две предимства. Другата теория – тази, която повече се набива на очи, е, че това прилича на сова. Може би е за да плаши нещата, които биха изяли нашия приятел. И както се оказва, съществуват гущери, които обичат да ядат този вид пеперуди, а тези гущери вероятно не обичат да се навъртат около птици и сови, защото совите ги ядат и това тук може би ги разубеждава. А другият пример, който дават, е, че тези гущери ги ядат именно тук – така твърди Уикипедия – и че обикновено тези гущери са преследвани от ето тази жаба и че очите на пеперудата не са много различни от очите на жабата. Може много да спорим дали е така или не, и ако това е хищникът, който опитваме да наподобим, съществува доводът, че бихме имали повече зелено по крилото, но не това е целта на този клип. Но пък е забавно да се спори за какво би могло да служи това око. Но нека си зададем въпроса: Как се е появило това око? И когато казвам око, имам предвид окраската на крилото. Каква поредица от събития е довела до това? Защото, когато описвах еволюцията, а ние знаем, че нашето биологично царство е само набор от белтъци и нещо, което белтъците може би – но най-вече белтъци, които са кодирани от ДНК. Ще направя още клипове за ДНК, но ДНК е просто последователност от базови двойки. Поредица от тези молекули. И представяме аденина и гуанина и цитозина и тимина. После може би имаме няколко последователни аденина и няколко гуанина и тимина. Ще говоря много на тази тема в бъдеще, но идеята е, че е кодирано от последователността на молекулите. Как преминава от пеперуда, която почти няма очи, изведнъж към око, което се намира там? Очевидно, само една промяна се случва от случайната мутация. Може би G се превръща в A или може би това C и това Т са изтрити, така че всичко, което няма да допринесе за развитието тази красива шарка или това полезно оцветяване. Е, как тази произволна промяна обяснява нещо толкова сложно? И сега ще обясня. Очевидно аз не съм стоял там да наблюдавам хилядолетия наред как са се появили тези пеперуди-сови, затова това е просто моята теория за това как естествения подбор обяснява този феномен. Имаме свят, в който в определена среда съществуват пеперуди и техните криле изглеждат като – нека да кажем, че някои пеперуди по принцип изглеждат така. Това е крилото, но това е много лоша рисунка, но мисля, че разбираш какво имам предвид, и има няколко общи шарки. Виждали сме го и преди. Има вариации. И вариациите се появяват от тези малки произволни промени в ДНК. Смятам всички можем да вярваме, че повечето от тези промени са безвредни до известна степен. Може би се установяват по различен начин, където малка шарка ще се появи или малко пигментно петно ще се прояви с леко различен цвят. И дори виждаме сред тези пеперуди-сови, че има вариации. Крилото на този приятел е различно от крилото на онзи като общото е, че имат форма на око. И няма само една, има множество. Този приятел има нещо друго, което изглежда интересно и те имат много шарки, но истински уловимата черта е формата наподобяваща око. Как се стига от това до тази шарка с форма на око? Идеята е, че съществуват някакви вариации. Една пеперуда може да изглежда ето така. Друга пеперуда може... просто съвсвем случайна точка може да се появи ето така. Друга пеперуда... не нарисувах тези крила добре. Но схващаш идеята ми. Това е пеперудата, Това тук са антенките. Това е тялото. Друга шарка на пеперуда може да изглежда така, нали? Те са съвсем случайни. Но в определена среда по някаква причина, може би заради някой от хищниците, може би тази теория, че изглеждат като очи е вярна. И всъщност може би тази пеперуда има някаква случайна шарка. А ето тази... и аз не казвам, че това е определено по-добре. Те и двете ще бъдат открити и изядени от хищници, но това е въпрос на вероятност, нали? Може би тази пеперуда има 1% по-малък шанс да бъде хваната, защото, когато хищникът види тази част, която прилича на око, тази кафява част, която прилича на око, тогава този хищник може би ще предпочете да не се забърква с някой, който изглежда по този начин. Това е малка вероятност. Сега може да кажеш: какво значение има 1%? Но когато умножим този 1% по хиляди и хиляди поколения, изведнъж този белег става доминиращ, защото е по-рядко изяждан, с 1% по-рядко. Тази пеперуда може би също има подобна шарка, но нейното петно е по-близо до корема. И ето я ползата, защото може би някои хищници се страхуват от тази концентрация на пигмент. И повтарям, аз не казвам, че процесът е завършил. Все още нямаме тази сложна, изкусна шарка. Имаме това случайно натрупване на пигмент, което се е появило. Виждаме, че индивидите, които имат такова натрупване на пигмент по-далеч от коремчето се справят доста добре. Но когато е твърде близо, тогава може би някои хищници са убедени, че това е насекомо и могат да го изядат, така че това всъщност е лош белег. Какво се случва, ако тази пеперуда доминира? В тази популация ще се появят множество вариации, защото защото те преобладават... по-вероятно е да предадат техните белези на потомството си. Искам да изясна това. Това не става в рамките на живота на едно насекомо. Това не е, ако някак на мен ми се случи нещо, или поне така се приема от модерната теория, че мога някак да предам това знание на моето дете. Счита се, че ако моята ДНК просто има някаква вариация, която е по-полезна или е по-вероятно да ми гарантира да оцелея и да се размножа, тогава моите деца ще оцелеят, и този белег ще започне да доминира популацията. После в популацията ще се появят вариации на това. Може би някои индивиди ще започнат да изглеждат ето така. Може би друг индивид ще изглежда малко ето така. Може би ще има някакви точки ето тук. Може да го разглеждаш като един вид "пробване". Но искам да е много ясно, че не трябва да използваме активни глаголи, защото това се случва като в един почти разумен процес, където всичко се променя. Промените, които са най-благоприятни, са тези, които ще оцеляват по-често. И тогава следващото поколение ще има повече от тези белези, тогава ще се появи вариация на тази промяна. Тогава това може да е така, може би това е единият вариант. Това е много добро в сравнение с това, но сега, когато те се конкурират помежду си, това успява да се възпроизведе 1% по-често от този приятел и този приятел. Така този приятел става... може би това е някаква комбинация от всичко по-горе, и те се смесват. Това е много сложен процес. Но после този приятел представлява по-голямата част от популацията, а да кажем, че този приятел, имам предвид генетичната му информация, поне що се отнася до неговите криле. И после се появявят вариации между тях. Може би някои от тях имат малка черна точка а тук има няколко точки наоколо. Може би е ето така. Може би някой от тях регресира и се връща ето тук, но после не е конкурентен и изчезва отново. Някои пеперуди имат петно ето тук. Мисля, че разбираш, че това нещо няма как да се случи за кратко време. Тези промени могат да бъдат много благоприятни, но те се затвърждават в рамките на хиляди поколения. Когато говорим за хиляди поколения, или даже милиони поколения, дори 1% предимство може да е значително, и когато се натрупат тези вариации в рамките на дълъг период от време, може да се получат сложни рисунки като тази. Исках просто да обясня това, защото това често се използва като доказателство при пеперудите, даже мога да повярвам в примерите с антибиотиците, и причинителите на грипа, защото това са примери от реалния живот. Но как се появява нещо толкова сложно? И искам да отбележа нещо. Считаме, че това е по-сложно, защото можем да го свържем с нашия ежедневен опит. Но ако погледнеш структурата на бактерията и как тя действа или как вирусът преодолява защитата на клетката, това е наистина доста по-сложно на много нива от една шарка на крилете. Всъщност причината защо използвам това като пример е защото е доста прост пример, за разлика от обясняването на метаболизма на определен тип бактерия и как тя може да се промени и да стане резистентна към пеницилин или нещо друго. Но искам да изясня много добре, че тези сложни неща не се случват изведнъж. Не може една пеперуда, която е изцяло розова, изведнъж да има потомство, чиито крила да изглеждат по този начин. Не! Това се случва в дълъг период от време, въпреки че може да има някакви малки хормонални промени, които правят това, но няма да се впускам в това, но и това е възможно. Исках да спомена това, защото мисля, че колкото повече примери виждаме, толкова повече разбираме, че това е пасивен процес. Тези неща не се случват за една нощ. И е наистина интересно да разглеждаме заобикалящия ни свят и екосистеми в днешния им вид и да се опитаме да си представим как нещата са стигнали до тук, кое е благоприятно, или може да е било селектирано във времето. Например има ли селекция по признаци, които се появяват след размножаването? Вероятно не, освен ако не влияят на репродукцията на следващия цикъл. Можеш да кажеш, че признакът да се грижиш за малките след репродуктивна възраст, когато не се репродуцираш. Но това е полезно за репродуцирането на поколението ти. Но виждаме и много болести, особено след като преминем възрастта за репродукция и отглеждане на деца. След като достигнем възраст от 50, 60 години, се появяват много заболявания, експоненциално в сравнение с младежките години, защото вече не дейтва селекция. Те вече не повлияват нашата способност да се възпроизвеждаме, защото това вече се е случило. Вече сме отгледали децата си, така че те могат да се възпроизвеждат. Така че тук вече не действа селекцията. Надявам се, че това видео ти даде малко повече нюанси за еволюцията, и аз ще направя още няколко урока като този, защото искам наистина да стане много ясно, че тук не става въпрос, че всичко това изведнъж се появява спонтанно. Реално това се случва за милиони години съвсем постепенно.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген