Алелно взаимодействие

В това видео искам да разгледам идеята за алелна честота. Напомням, че алелът представлява вариант на даден ген. Получаваш един вариант на даден ген от майка си и друг вариант на същия ген – от баща си. Затова, когато говорим за алел, става дума за определен вариант, получен от майката или бащата. Виждали сме това преди, но сега нека се задълбочим. За да разберем всичко това, ще започнем с един популярен модел. Ще разгледаме цвета на очите. Очевидно това е голямо опростяване. Нека допуснем, че имаме популация, в която има само два варианта на гена за цвят на очите. Нека първо допуснем, че има ген за цвета на очите и той има два варианта. За единия вариант, за единия алел за цвета на очите ще използваме означението B. Да речем, че това е алел за кафяво. Кафяв цвят на очите. Ще допуснем, че този алел е доминантен. Доминантен е над другия алел. Другият алел, да речем, е за син цвят на очите. Ще го запишем с малко b. Това е син цвят и ще приемем, че той е рецесивен. Още веднъж, това е преговор. Някой, който има един от B-алелите, кафяв алел, няма да има значение какъв ще е другият алел, защото ще бъде или още един кафяв, или ще бъде син. И този човек ще има кафяви очи. Това ще са кафяви очи и ще са такива, защото B е доминантен. Единственият начин да получиш сини очи е да си хомозиготен за рецесивния алел. Всичко това е преговор. Виждали сме го вече. Сега нека помислим за алелната честота. За тази цел ще си представим една много малка популация. Да речем, че нашата популация е точно от двама души. Точно двама: човек 1 и човек 2. Да приемем, че можем да видим тяхното ДНК и да установим генотипите им. Човек 1 има B алел, кафяв алел. И също има син алел. Докато Човек 2 има два сини алела. И след като знаем генотипите в тази малка популация, можем да започнем да разсъждаваме за алелните честоти. Или честотите на различните алели. Каква мислиш, че ще е честотата на кафявия алел при тази популация? Насърчавам те да спреш видеото и да помислиш самостоятелно. Предполагам, че вече помисли. И може би се изкушаваш да кажеш: "Изглежда, че всеки един на двама души го има, вероятно 50%." Но това не е правилният начин на мислене за алелните честоти. Трябва да погледнеш по-надълбоко и да разгледаш отделните алели. Тогава ще кажеш: "Добре има четири отделни алела при тази популация, четири варианта или буквално четири хромозоми, които носят този ген в популацията. Един от тях носи... Един от тях е B. Тогава можем да кажем, че това е 0,25 или 25%. Още веднъж, 25% от гените за цвят на очите са B-алелът, кафявият алел. Сега можем да попитаме същото за b-алела. Каква част от гените в тази популация кодират b, синия алел? Отново ти препоръчвам да спреш видеото и да помислиш. Правим съвсем същото. Има четири гена в тази популация, кодиращи цвят на очите. От тях един, два, три са синият алел. Тогава това е 0,75 или 75%. Синият алел представлява 75% от гените, а кафявият е 25 %. Нека да го разясним. Как това е различно от фенотипната честота? Ако те попитам за процента на хора с кафяви очи в популацията – говорим за фенотипа. Какъв би бил той? Имаме двама души в тази популация. Един от тях е с кафяви очи, това значи половината. По подобен начин, ако те попитам какъв е процентът на хора със сини очи, те също са половината. Този човек е един от двамата души, той има сини очи. Но при алелната честота гледаме по-навътре, разглеждаме генотипите. Казваме, че от четирите гена тук един е B-алел – това значи, че 25% от генната популация кодира за кафявия алел и 75% за синия алел. Това е много важно да се разбере. Защото, щом разберем това, ще видим, че законът на Харди-Вайнберг ще бъде съвсем логичен. Ще загатна малко. Можем да обозначим това, това е често използван запис: ще означим честотата с малко p и с малко q. Значи p е честотата на доминантния алел, а q е честотата на рецесивния. Какво е закономерността тук? Какво можем да кажем за p+q – на какво ще е равно p+q? Съветвам те да спреш видеото отново и да помислиш за това. На какво ще е равно това? В началото казахме, че има само два потенциални алела. Това беше едно от допусканията ни – че има само два алела в тази популация. Алелната популация за тази генна популация за тази черта. Честотата на доминантния плюс честотата на рецесивния. Значи всеки ще има един от тези двата. Тогава, ако събереш тези две честоти, трябва да получиш общо 100%. Виждаме това тук. Една четвърт плюс три четвърти е едно, или 100%. 25%+75% също е 100%. Можем да кажем, че p+q е равно на 100%. Или че p+q е равно на едно. Равно на едно. В следващото видео ще започнем с подобна идея, за да добием по-ясна представа за това, което изразява уравнението на Харди-Вайнберг.