Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:14

Видео транскрипция

Сега, когато вече се запознахме с идеята за алелна честота, нека надградим над това. Нека го направя в нов цвят. Всъщност нека го напиша тук: Принцип на Харди-Вайнберг. Това е ефективен принцип за осмисляне каква би била алелната честота. Или каква вероятност би имало, какъв процент от населението би имал хомозиготни рецесивни или хомозиготни доминантни гени, или хетерозиготни. Това наистина надгражда над това, което вече видяхме с алелните честоти. Преди да навлезем в това, ще направим някои допускания. И това са само условности, които ни дават стабилна алелна честота в популацията от поколение на поколение. Ще допуснем, че няма селекция, естествена селекция – и дори неестествена. Тя би променила алелните честоти. Хора с един от алелите или с другия няма да имат различен шанс да се размножат и да имат жизнеспособен наследник. Ще допуснем също, че няма мутация. Ще допуснем, че един от тези алели не може от поколение на поколение да се промени към друг или да се превърне в нов белег. Дали зелени очи или нещо друго. И също ще допуснем, че популацията е голяма. Това определено си противоречи с примера, който разгледахме в последното видео, за да разберем идеята за алелна честота. Там казахме, че един от четирите гена в тази популация, (или една четвърт от алелите в тази популация) е доминантно кафяво. А три четвърти, или 75 процента, са рецесивно синьо. Ще допуснем големи популации. Това е, за да можеш да си представиш при съвсем малки популации колко лесно е да имаш промяна в честотите. Но при големи популации, това ни помага да допуснем, че има стабилни алелни честоти. Така че всичко това води до стабилни алелни честоти. Вече видяхме, че ако вземем честотата на доминантния белег, който можем да отбележим с p, и към това добавим честотата на рецесивния белег, или рецесивния алел. Значи честотата на доминантния алел и към нея прибавяме честотата на рецесивния – какво ще получим? Виждаш, че в този случай сборът е 100, или едно. И винаги сборът ще е 100%, или едно. Защото допускаме, че има само два алела в популацията. Затова имаш 100% шанс да получиш едно от тези двете, каквито и проценти да е това, каквато и да е честотата тук. 100 процента минус това ще бъде каквото и да е q. Така че тези две неща ще са равни на 100%, или равни на едно. Сега можем да се занимаем малко с интересна математика. Това ще ни позволи да започнем да мислим за неща като хомозиготи и хетерозиготи. За тази цел нека вдигнем на квадрат и двете страни на уравнението. Малко алгебра в час по биология. Като вдигнем лявата страна, това е степенуване на бином. Може би е добре да си преговориш, ако това ти изглежда като на латински. Има много видеа по алгебра в Кан Академията върху това. Това ще бъде p качено на втора степен, плюс 2 по pq, плюс q качено на втора. И разбира се 1 на втора степен е равно на едно. Какво означават тези членове тук? Какви са тези членове? Нека разсъждаваме за нещо: p на втора степен е същото като p умножено по p. p е честотата на твоя доминантен алел. Честотата на доминантния алел, можеш да кажеш и процент на алелната популация. Алелната честота, която е доминантна. И я умножаваш по нея още веднъж. Друг начин да мислиш за p е, че това е вероятността, ако трябва да избираш произволно един от тези гени. Тук, разбира се, използвам моята супер опростена популация. За истините, които ще открием да са верни, ще трябва да допуснем голяма популация. Но в този случай тук, един начин да разглеждаш p е като каква вероятност има при произволно избиране да попаднеш на доминантния или рецесивния алел; какъв е шансът да представи кафявия вариант? Това е един начин да гледаш на p: шансът да получиш B, или доминантния кафяв алел. И колко прави p по p? Това е шансът да получиш два доминантни алела. Или друг начин на мислене – това е вероятността някой от популацията да бъде хомозиготен доминант. Това е вероятността някой да бъде главно B и главно B. По същата логика – колко е q на квадрат? Това е просто q по q. q е шансът да получиш един рецесивен алел, а това е вероятността да вземеш два рецесивни алела. Един от майка си и един от баща си. Това е шансът, ако си произволно роден в тази популация, да получиш два рецесивни алела. Тогава какъв е членът в средата ето тук? p по q, значи pq. Един начин да мислиш за това е, ако си кажеш: какъв е шансът да получиш от майка си произволно (не знаеш точно)... Или ако избереш произволни майка и баща, каква е вероятността? Ако получаваш произволно алели, какъв е шансът от една страна да имаш доминантния, а от другата – рецесивния? Това ще бъде pq – p по q. Това го получава от един родител, а това от другия. А при обратния случай? От първия родител имаш q вероятност да получиш рецесивния, а от втория родител – имаш p вероятност да получиш доминантния. Има два начина да станеш хетерозиготен. Ако добавиш тези две вероятности, какво получаваш? Те са и двете pq. Сменям само реда в умножението. Събираш тези двете, получаваш два пъти pq. Това е вероятността да бъдеш хетерозиготен. Това е доста ясен резултат. С няколко допускания и разсъждавайки над тази идея за алелна честота. можем да достигнем до този израз, който е доста добър начин за осмислянето на алелна честота в една популация и всъщност различните генотипни честоти в една популация. Виждаш, че всичко е логично, сборът на всички тези е едно. Вероятността някой да бъде хомозиготен доминант, плюс вероятността някой да бъде хетерозигот, плюс вероятността някой да бъде хомозиготен рецесивен. Сборът им ще е 100 процента, защото трябва да е едно от тези три неща. С това приключвам това видео. А в следващото ще използваме наистина уравнението на Харди-Вайнберг, за да получим много интересни резултати за една популация.