Началото на живота

С предното видео стигнахме до Хадейския еон (ера). Хадейският еон е кръстен на Хадес или на древногръцкото подземно царство. Хадес е името на древногръцкия бог на Подземното царство, той е по-голям брат на Зевс и това е било подходящо име, въпреки схващането, че древногръцката представа за Подземното царство не е точно модерната представа за ад, това е била среда, доста наподобяваща ада, с всичката тази бликаща лава и удари от космоса. Доколкото знаем, е било напълно неподходящо за живот. И за да направи нещата още по-лоши, въпреки че Земята е започнала леко да се охлажда, може би и кората е станала малко-по твърда, може би сблъсъците са започнали да стават все по-малко и по-малко след няколко стотици милиони години, след като Тея се сблъсква със Земята и се формира Луната, е станало нещо наречено "Късната тежка бомбардировка". И сега се смята, че животът – независимо на кого сме наследници – е дошъл след тази "бомбардировка", защото това е било времето, в което толкова много неща от Космоса са удряли Земята, и е било толкова бурно, че сигурно е убило всеки вид примитивен, самовъзпроизвеждащ се организъм или молекула, които може да са съществували преди това. Няма да навлизам надълбоко в темата за "Късната тежка бомбардировка". Каквото смятаме, че е станало е... защото Уран и Нептун... това е Слънцето ето тук. Това е Слънцето. Това е астероидният пояс. Това е вън от орбитата на вътрешните твърди (подобни на Земята) планети. Но орбитите на Уран и Нептун се измествали все по-навън. Това е гравитационната причина много астероиди от астероидния пояс да се преместят навътре и да се сблъскват с вътрешните планети. Земята е една от тези вътрешни планети. Трябваше да направя слънцето оранжево, а не синьо. Астероидите също са удряли и Луната. Луната няма атмосфера, за да омекоти ударите. Счита се, че едва след "Късната тежка бомбардировка" Земята е била готова за живот. Днес смятаме, че животът се е формирал преди 3,824 милиарда години. Когато говорим за живот в този период, не става дума за катерички или панди. Става дума изключително прости форми на живот. Прокариоти. Ще обясня малко за това, но повече информация има в раздела по биология. Прокариоти. Говорим за прокариоти. Ще ги сравня с еукариоти. Прокариотите са едноклетъчни организми, които нямат ядро. Те също нямат мембранни органели. Така наричаме части от клетката, които изпълняват специфични функции, например като митохондриите. Тяхното ДНК просто се движи в пространството. Нека нарисувам такова ДНК. То просто се движи в пространството, просто така. Прокариоти буквално означава "Преди ядрото" Еукариотите ИМАТ ядро с ДНК. Това е тяхната ядрена мембрана с ядро и ДНК плува вътре в него. Има също други мембранни органели, митохондриите, които са най-известните от тях. За митохондриите се счита, че са всъщност един прокариот, припълзяващ в мембраната на друг и заседящ там, като заедно стават симбиотичен организъм, но няма да се задълбочавам в това. Когато говорим за живота на този етап, ние все още говорим за прокариоти. Днес също има прокариоти – бактериите и археите са прокариоти. Само ще кажа още малко в тази посока. Това показва нашето разбиране за това откъде произлизаме. Това дърво показва общия родител на прокариотите и еукариотите. Прокариотите са ето тук, бактериите и археите, а тук са еукариотите. И това първото живо същество смятаме, че е било някакъв вид самовъзстановяваща се молекула, която е придобила мембрана, и е станала малко по-организирана. ДНК и РНК вероятно са станали начин за предаване на информация от едно поколение на друго. Все още не е сигурно какъв е бил животът в началото или как да дефинираме първичния живот. Но базирано на изследванията на ДНК на днешните организми ето как мислим, че изглежда дървото на живота. Имаме един общ предшественик, който се е разделил и оттам археите и прокариотите имат общ предшественик, който е различен от този на бактериите. Ще говорим за това в бъдеще. Това е пример за бактерията Ешерихия коли. Това е прокариотна форма на живот. Смятаме, че най-ранните форми на живот са били анаеробни. Анаеробните форми на живот не са се нуждаели от кислород и за повечето дори е бил отровен. Също така най-ранните форми на живот не са извършвали процеса фотосинтеза. Те са извличали енергия от други източници по химичен път, от изключително опасната околна среда, която обитавали по това време. Нека се придвижим малко напред във времето към някое съществено събитие. Това е много голям период от време. Спомни си – преди 4,6 милиарда години, преди 3,8 милиарда години... Това тук се е случило за 800 милиона години!!! Спомни си, да вземем пример – Тревата, за сравнение, съществува само от 15 милиона години. А това са 800 милиона години. Хората и шимпанзетата са се разделили преди само 5 мил. години. А ние говорим за 800 мил. години. От Древна Гърция до наше време са минали 2500 години. Ако умножиш това по 1000, ще получиш 2,5 мил. години. А това са 800 мил.години. Това са изключително големи периоди от време. Затова ги наричаме Еони (ери). Разделителната линия между Хадейския еон и Архайския еон е малко неясна. Повечето хора я поставят преди около 3,8 милиарда години. От тогава са най-ранните скали. Има скали от това време. Затова можем да кажем, че тогава е започнал Архайският еон. И така случили са се две неща: Първо скалите са оцелели от тогава; Второ – от тогава се счита, че се е появил и първият живот. И сега в Архайския еон сигурно си мислиш, че Земята ще е станала по-приветливо място. Но не е била! Още е нямало почти никакъв кислород. Ако се озовеш в този период, Земята би изглеждала така: червено небе с азот, метан и въглероден диоксид в атмосферата, нищо подходящо за дишане. Още е имало силна вулканична активност. Това тук са снимки на строматолити. Те са формирани от бактерии, които със времето са се напластили. Но най-важното събитие в този Архайски Еон по мое мнение се счита, че е започнало преди 3,5 мил. години. И това е еволюирането на прокариотите или по-специално на бактериите да използват слънчева енергия. Да фотосинтезират. Най-удивителният страничен ефект от това е, че те започнали да произвеждат кислород. В началото този кислород бил произвеждан от цианобактериите, не той всъщност не се натрупвал в атмосферата, защото е имало твърде много разтворено желязо в океаните. Но нека бъда ясен. Всичкият живот, който се е зараждал през следващите няколко милиарда години, се е развивал в океана. Нямало е озонов слой . На Земята е имало много радиация, което я правело напълно неблагоприятна среда за живот. Затова всичко това е ставало в океана. Първият произведен кислород, вместо да бъде изпуснат в атмосферата, се е свързал с желязото, което било разтворено в океана по това време. Когато преминем напред в този еон, ще видим, че по-късно, когато желязото се е окислило от кислорода, и кислородът най-после започнал да се освобождава в атмосферата, се е получил преломен ефект, катастрофичен ефект върху анаеробния живот на планетата. Било е катастрофа за тях, но е било нужно за нас, за да се развием. Било е като благословия, че тези цианобактерии са започнали да изпускат кислород в атмосферата окислили са всичкото желязо, освободили са кислород в атмосферата и са убили всички тези анаеробни организми, за да можем ние, като кислородо-дишащи организми, да се появим. Но това няма да се случи скоро. Още имаме няколко милиарда години преди нещата на сушата да се размърдат... До следващото видео.