Основно съдържание
Биологична библиотека
Курс: Биологична библиотека > Раздел 27
Урок 3: Радиометрично датиранеДатиране чрез въглерод 14, част 1
Датиране чрез въглерод 14, част 1. Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
В това видео ще разгледаме как се образува въглерод-14 и как се превръща в съставна част
на всички живи организми. После или в това, или в
някое друго видео, ще видим как с помощта
на въглерод-14 можем да определим възрастта
на дадена находка и да кажем, че дадена кост
например е на 12 000 години или че даден човек
е починал преди 18 000 години. Сега ще нарисувам Земята. Ето това е земната повърхност, или по-точно малка част от нея. Следва атмосферата на Земята. Ще я нарисувам в жълто. Ето това е атмосферата. Сега ще го запиша. Над 2/3, или 78% от атмосферата се състои от азот. 78% азот. Тук ще напиша "азот". Отбелязва се с N.
Съдържа 7 протона и 7 неутрона. Атомната му маса е около 14. Това е най-разпространеният
изотоп на азота. Повече относно понятието "изотоп" има в плейлиста с клипове по химия. С две думи – броят на протоните
определя вида на химичния елемент. Но това число тук горе
се променя в съответствие с броя на неутроните. Различните варианти
на даден елемент се наричат изотопи. За мен изотопите
са варианти на даден елемент. И така, ето я атмосферата, а от Слънцето се излъчват т.нар. космически лъчи, които всъщност не са лъчи, а космически частици. Можеш да приемеш, че те
са единични протони, което се равнява
на водороден атом. Те могат да бъдат
и алфа частици, което се равнява на хелиев атом. Има дори и няколко електрона. Те ще навлязат в атмосферата и ще се сблъскат с обекти,
намиращи се в нея, като по този начин
ще образуват неутрони. Ще отбележим
неутрона с малко n, а масата му с 1. Не пишем нищо, тъй като
тук няма протони, както беше при азота, който
съдържа 7 протона. Тоест не става дума за истински
химичен елемент, а за елементарна частица. И така, образуват се неутрони. Искам да подчертая, че не говорим за типична
химична реакция. От време на време
някой неутрон се сблъсква с азот-14 по такъв начин,
че изблъсква един от протоните в азота и заема мястото на този протон. Повтарям: изблъсква един от протоните и така, вместо 7 протона,
остават 6. Но азот-14 не се превръща
в азот-13, тъй като неутронът заема
мястото на изместения протон. И така остава числото 14. Понеже вече съдържа
само 6 протона, престава да бъде азот
и се превръща във въглерод. Изместеният протон
се освобождава в атмосферата. Ще го отбележа с различен цвят. Освен това протонът, който си кръжи, може да бъде наречен
водород 1 и по някакъв начин
да се сдобие с електрон. Ако не успее, си остава водороден йон или водородно ядро. Този процес, както казах, не се случва постоянно,
а от време на време. Ето как се образува въглерод-14. Ето това тук е въглерод-14,
или радиовъглерод. Накратко, можеш да го разглеждаш
като азот-14, при когото един от протоните
е заместен с един неутрон. Интересното е, че този процес се случва
непрекъснато в атмосферата – не в големи, но все пак
в достатъчни количества. Ето сега ще го запиша. Протича постоянно. Да погледнем
периодичната система. Въглеродът по дефиниция
съдържа 6 протона, но най-разпространеният
изотоп на въглерода е въглерод-12. По-голямата част от въглерода
в тялото ти е въглерод-12. В същото време обаче
се образува и малка част въглерод-14, който след това се свързва с кислорода
и образува въглероден диоксид. Въглеродният диоксид се поема от атмосферата и от океаните. Може да бъде фиксиран
от растенията. Въглеродната фиксация
е процес, при който най-често светлинната енергия
на Слънцето превръща газообразния въглерод в органична материя. И така радиовъглеродът, или
въглерод-14, се образува постоянно. Стига до океаните –
вече е във въздуха, като добре се е смесил с останалите
газове, които се съдържат в атмосферата. След това се поема от растенията. Те всъщност се изграждат, като фиксират въглерод, който от газообразно
преминава в твърдо състояние, един вид става жива материя. Добър пример за това
е дървесината. Влиза в растенията, след което става част от животните,
които се хранят с растения, например хората. Защо това е интересно? Преди малко обясних механизма,
по който макар и въглерод-12 да е
най-често срещаният изотоп, част от тялото ни,
докато сме още живи, поема радиовъглерод или въглерод-14 . Любопитното е, че единствено живите организми
могат да поемат радиовъглерод при консумацията на растения. След като човек почине и бъде погребан, вече няма как радиовъглеродът
да влезе в тъканите му, тъй като вече не може
да поема храна, съдържаща въглерод-14. Тоест след смъртта си
организмите вече не могат да поемат
въглерод-14. В същото време радиовъглеродът,
който се съдържа в тях, когато умират, ще се разложи посредством
бета-разпадане, като се върне в изначалната
си форма – азот-14. Процесът е обратим. Радиовъглеродът ще се рападне
на азот-14 чрез бета-разпад, при което ще се отдели един електрон
и една частица антинеутрино. Няма да се спираме
на процеса подробно. Но по-просто казано, един от неутроните се превръща
в протон, като същевременно отделя ето тези две частици. Защо това е интересно? Преди малко споменах, че живите организми съдържат
въглерод-14, който постоянно се разпада. След смъртта си организмът престава да поема хранителни
вещества от растенията. Това важи и за растенията.
След смъртта си те вече не могат да фотосинтезират или да извършват фиксация
на въглероден диоксид. След смъртта си растенията не могат
да поемат въглероден диоксид от атмосферата и да го превръщат
в нова тъкан, в резултат на което радиовъглеродът в тази
тъкан "замръзва" и започва да се разлага
с определена скорост. Благодарение на нея
можем да определим колко отдавна е настъпила
смъртта на организма. Скоростта, с която се разпада
радиовъглеродът, е следната – половината
от него се разпада за около 5730 години. Това е периодът на полуразпад. И в други клипове е ставало дума за периода на полуразпад. Искам да подчертая, че не е ясно коя половина от
радиовъглерода се е разпаднала. Тази идея се основава
на теорията на вероятностите. Не може да се каже, че целият
въглерод-14 в лявата половина ще се разпадне, докато
този отдясно ще остане непокътнат
през въпросните 5730 години. По-скоро се има предвид следното:
който и да е радиовъглероден атом има 50% вероятност
да се разпадне на азот-14 в период от 5730 години. Така, след като изтекат 5730 години,
около половината радиовъглеродни атоми ще са се разпаднали. И какво от това? Ако приемем, че в тъканите
на всички живи организми се съдържа въглерод-14
в определено съотношение, тоест той представлява част
от градивните им елементи, и след това намерим, да речем, ето тази кост благодарение на
археологически разкопки, и се окаже, че в тази кост
се съдържа 1/2 от радиовъглерода, който обикновено
се съдържа във всички живи организми. Би било логично
да предположим, че тази кост е на 5730 години. Ако пък продължим да копаем и намерим още една кост, на около половин метър
под първата, може да се окаже, че тази находка съдържа 1/4 от радиовъглерода, който изгражда живите организми. В такъв случай
каква е нейната възраст? 1/4 от въглерод-14 означава, че е преминала през два периода
на полуразпад. След един период на полуразпад
би останал половината радиовъглерод, а след още един период
на полуразпад – половината от него ще се превърне в азот-14. Два периода на полуразпад
се равняват на два пъти по 5730 години. В такъв случай на колко години
е нашата находка? На около 11 460 години.