If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:4:15

Видео транскрипция

В предишното видео разгледахме идеята, че ако измерим количеството радиовъглерод (въглерод-14), съдържащо се в дадена археологична находка, например кост, и установим, че е останала само половината от радиовъглерода, който би следвало да се съдържа в живите организми, знаем, че вероятно е изминал един период на полуразпад, като за радиовъглерода това са 5730 години. Тоест изминали са 5730 години, откакто костта е престанала да бъде част от жив организъм. Това се основава на предположение, което много от вас споменават в коментарите си в YouTube. Ето за какво става въпрос. Как мога да съм сигурен, че количеството на радиовъглерод в атмосферата остава като цяло непроменено от периода, в който е живял организмът, досега? С други думи, променя ли се количеството въглерод-14 в атмосферата, във водата и в живите организми? Ако се променя, как бихме могли да използваме тази информация при определяне на количеството му в организмите, живели по същото време? Оказва се, че количеството на радиовъглерода наистина е променливо, но съществуват два начина да се вземе предвид тази промяна. Всеки от тях е илюстриран тук. Първият начин е чрез изучаването на годишните пръстени на дърветата. Този метод действа, при условие че дървото е на не повече от 10 000 години. Не съм чувал за 10 000-годишни дървета, едва ли съществуват, но вероятно могат да бъдат намерени техни останки. Предполагам, че повечето хора са чували, че за всяка година живот на дървото се образува по един пръстен. Можем да разгледаме пръстените, за да намерим следи от полуразпада на радиовъглерода и така да изчислим колко радиовъглерод се е съдържал в атмосферата в съответния период от време. Тоест годишните пръстени на дърветата съхраняват сведения за атмосферата до преди 10 000 години. Ако те интересува по-ранен период, можеш да разгледаш натрупванията в пещерите, които се наричат със сложната дума спелеотеми. Може би знаеш какво са сталагмитите – това са спелеотеми, които стърчат от пода на пещерите. Сталактитите пък са спелеотеми, които висят от тавана на пещерите. Спелеотемите са полезни, тъй като са образувани от калциев карбонат, тоест съдържат въглерод. В течение на десетки хиляди години калциевият карбонат се отлага от водата, течаща в пещерите. Тези образувания съдържат информация за съотношението на радиовъглерода през някои от тези години. Дори можем да намерим информация за десетгодишни периоди от време. Това ни дава добра представа за съдържанието на радиовъглерод за последните 50 000 години. Честно казано, радиовъглеродът не ни върши работа при находки на повече от 50 000-60 000 години. Годишните пръстени и спелеотемите съдържат ценна информация за наличието на радиовъглерод в атмосферата, ако приемем, че е сравнително равномерно разпределен. Данните, с които разполагаме, го потвърждават. Освен това радиовъглеродът е равномерно разпределен както във водните басейни, така и в живите организми (растения и животни). След като проучих въпроса, се оказа, че с неконтролируемата си консумация на изкопаеми горива ние променяме количеството, или по-точно процента на радиовъглерода, много по-бързо, отколкото в други периоди от време. За да отговоря на въпроса, който ми беше зададен в един от коментарите, през последните 50 години консумацията на изкопаеми горива рязко се увеличава, в резултат на което се променя процентът на радиовъглерода спрямо другите изотопи на въглерода. Надявам се това да изяснява въпроса с предположението, което изказах в последното видео, а именно, че радиовъглеродът е сравнително непроменлив. Технически е възможно да вземем определена година и да изчислим относителното количество на въглерод-14. С други думи радиовъглеродното датиране е надежден метод за определяне възрастта на останки от живи организми, особено ако са на по-малко от 50 000 години.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген