Хронометрична революция

Ако искаме да разберем откъде произлизаме, какво ни е довело до сегашното ни състояние, ако искаме да разберем историята си, една от предпоставките за това е, че умеем добре да измерваме времето. Хронометрия може и да звучи сложно, но всъщност е наука, която изучава точното измерване на времето. "Хроно" означава време, а "метрия" - измерване на времето. Толкова много неща приемаме за даденост. Мислим си, че знаем какво е станало през последните 50-100 години. Вече смятаме, че знаем какво се е случило на планетата преди 10 000 години, 100 милиона години или дори преди един милиард години. Но способността ни да поглеждаме назад във времето е изключително нова човешка придобивка и дори традиционните ни представи за история, за това кои са били причините за дадени събития, например образуването на политически държави, преселенията на народите, всички тези традиционни представи за това как са се стекли събитията, са сравнително нови, особено ако вземем предвид от колко скоро съществува човешкият род. Първата традиционна представа за история бележи началото на първата хронометрична революция. Тази първа хронометрична революция, която за първи път въвежда понятието "история", произлиза от способността на човечеството да пише. Следователно писмеността е в основата на първата хронометрична революция. Макар и да се счита, че хората или подобни на тях същества съществуват от стотици хиляди години, те не са били способни да предават историите си съвсем точно. Разполагали са с устна традиция, която се е предавала от поколение на поколение, но част от информацията се е губела. Най-важната изгубена информация е кога са се случили тези истории. Трудно ни е било да определяме кога или колко отдавна са се случили дадени събития, преди писмеността да стане широко разпространена и преди да бъдат използвани дълготрайни техники на записване. Първата открита писменост се нарича клинопис и възниква в Шумер. Това се случва около 3000 г. пр. н.е., тоест преди около 5000 години. Ето как изглежда най-древната писмена система. На снимката се вижда писмо от висш жрец до царя на Лагаш. Както виждаш, издълбаните изображения представляват символи. В клиновидното писмо обикновено всяка дума е представена от един символ, докато съвременните езици като цяло са фонетични. По-малко символи предават по-голям брой значения. Разработването на клинописа е огромен технологически напредък за човечеството, тъй като позволява дълготрайното записване на информация, която може да бъде прочетена 1000, дори 2000 години по-късно. Разчитането на клиновидното писмо би ни дало писмени сведения за събитията от тази епоха и не бихме разчитали на устната традиция, нито пък бихме гадали кога се е случила дадена устно предавана история. Тъй като първата писменост датира от преди около 5000 години, тоест 3000 пр.н.е. историите, с които разполагаме, са на 5000 години. Освен това качеството на историческите източници варира. Първите достоверни и подробни исторически свидетелства датират от преди няколко хиляди години, в зависимост от географското положение на източника. Това бележи началото на първата хронометрична революция. Може би не си даваш сметка, че в момента се намираме в началния стадий на втора хронометрична революция, която набира скорост през последните 60-70 години. Тази втора хронометрична революция, ето тук ще напиша "революция", се нарича така, тъй като ни позволява да измерваме времето с голяма прецизност и да разбираме процеси и събития, без да се налага да общуваме с първоизточника. Имаме писмения му разказ за дадено събитие. Важна предпоставка за втората хронометрична революция са постиженията на съвременната наука. В края на 19-ти век Мария и Пиер Кюри откриват първите радиоактивни елементи и разработват теорията за радиоактивността. Това тук е 1900 година, тоест сравнително наскоро. Не забравяй, че човекът съществува от няколкостотин хиляди години, а прачовекът – от няколко милиона години. Едва преди 5000 години се появява първата писмена система, поне доколкото ни е известно. Едва преди малко повече от 100 години е разработена теорията за радиоактивността. След това човекът започва да използва радиоактивни елементи. Радиоактивността е интересно явление, при което ядрата на дадени химични елементи имат способността да се превръщат в ядра на други химични елементи след продължителен период от време. По този начин играят ролята на естествен часовник. За щастие, с голяма точност можем да предвидим скоростта на радиоактивното разпадане. И така, радиоактивността е открита преди малко повече от един век, след което имаме целия 20-ти век на разположение, за да задълбочим познанията си по това явление Започваме да ги прилагаме при изчисляването на възрастта на геоложки, исторически и други находки. Ако отскочим във втората половина на 20-ти век, да кажем през 1950 година, вече ясно се вижда ефектът от втората хронометрична революция. В този период започваме да си служим с радиовъглеродно датиране и с други техники за датиране на древни артефакти. Искам да отбележа, че идеята за радиоактивност е само началото на втората хронометрична революция, която още не е свършила. И тя не се изчерпва единствено с радиоактивността, а включва разбирането за разширяването на Вселената, за непроменливостта, тоест максималната скорост на светлината, която ни позволява да изчислим, че радиацията трябва да е пътувала в продължение на 13,7 милиарда години. По този начин можем да датираме обекти от заобикалящата ни среда, като тук става дума не само за Земята, но и за радиацията, идваща от космоса, която ни помага да определим възрастта на човешкия род, на флората и фауната, дори и на Вселената. Радиоактивността е много важна част от хронометричната революция и благодарение на нея можем да определим възрастта на различните земни пластове. Ако приемем, че те не са били размествани, можем да предположим, че долните пластове са по-ранни от горните. Това е така, защото те се натрупват един върху друг с течение на времето. Точната възраст на всеки пласт обаче не била ясна. Датировката била относителна. Знаели сме, че долните пластове предшестват горните, но е нямало как да знаем дали са на 1000, 1 милион или на 1 милиард години. Сега благодарение на радиактивността можем да кажем, че някои скали са на 150 милиона години, докато други – на около 100 милиона години. Може би фосилните останки на риба или на това примитивно същество, подобно на риба, ще датират от преди 100-150 милиона години. Можем да датираме с такава точност благодарение на радиоактивността, която е само началото на втората хронометрична революция. Вече споменах, че усъвършенстваме познанията си за космологията. Измерваме Вселената с все по-голяма прецизност. Разбираме физиката по-задълбочено. Изучаваме генома и анализираме как той варира при различните видове и колко бързо мутира. Благодарение на всичко това определяме възрастта на дадено явление или находка с все по-голяма прецизност. Това е само началото, разбира се, тъй като все още не можем да датираме с абсолютна точност някои находки и да кажем каква е връзката им с други евентуални находки. Искам да отбележа, че това, което приемаме за даденост сега, като например разбирането ни за възрастта на Вселената и възрастта на Земята – съответно 4 и 1/2 милиарда години, възникването на човешкия род преди стотици хиляди години, е изключително ново явление, което се дължи на втората хронометрична революция, която продължава и до днес. Дори първата хронометрична революция, която бележи началото на съвременната ни представа за история, е ограничена от малкото документирани събития. Сега може би бихме могли да разширим представата си за история. Много от клиповете, върху които работя, са за мащабен исторически проект, според който древната история започва с първата хронометрична революция и се свежда до исторически свидетелства, записани, и по този начин увековечени, от съвременници на дадено събитие. Сега хронометрията ни пренася още по-назад във времето, когато дори Земята още не съществувала. Защо да не пренапишем определението си за история, така че да включва всичко? Искам да наблегна на значимостта на втората хронометрична революция. Тя променя представата ни за история. Но дори и първата хронометрична революция, започнала преди 5000 години, е сравнително скорошна, ако я разгледаме в контекста на човешката цивилизация.