If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:20:33

Видео транскрипция

Направих няколко филмчета за дишането. Но мисля, че и преди да ги видиш, знаеш, че ние дишаме кислород и отделяме въглероден диоксид. И ако си гледал/а клипчетата за дишането, вече знаеш, че се нуждаем от кислород, за да метаболизираме храната си, за да превърнем храната в АТФ-и, които участват в осъществяването на други клетъчни процеси – или всичко, което трябва да правим; да се движим, да дишаме, да мислим, всички жизнени функции. И че чрез дишането ние разграждаме захарите и отделяме въглероден диоксид. В това видео искам да се върнем назад и да помислим как точно ние поглъщаме кислород в нашето тяло и как го издишваме в атмосферата. Или с други думи, как вентилираме. Т.е. как вентилираме. Как си набавяме кислород и как отделяме въглероден диоксид? Смятам, че всеки може да си го представи. Процесът започва или от носа ни, или от устата ни. Понеже носът ми е запушен, трябва да вдишвам през устата. Спя с отворена уста. Но процесът винаги започва от носовете или устите ни. Нека да нарисувам някого с нос и уста. И да кажем, че това е моят асистент. Устата му може да е отворена, за да диша. Очите му не са от значение, просто си представи, че е човек. И така, това е моето опитно зайче, или човекът, който ще използвам като пример. Това е неговото ухо. Може би му трябва малко... ще му нарисувам коса. Всичко това е незначително, но това е нашият човек. Той ще ни покаже как вдишваме въздуха и как го издишваме. Нека да го погледнем отвътре. Но първо ще нарисувам външността му. Нека да видим колко ме бива в това. Това са външните части на приятеля ни. Това не изглежда нормално. Нека да кажем, че той изглежда така и има... това са му раменете. Това е нашият приятел. Добре. И така зад устните се намира устната кухина, която е пространството, което устата огражда. Имаме устна кухина. Може да нарисувам езика. Да, ще го нарисувам. Но ние имаме това пространство в устата – само да напиша, че се нарича устна кухина. Това е устната кухина. Орален осначава устен, кухина означава пространство, дупка или отвор. Ноздрите, от друга страна, водят към носната кухина. Т.е. още едно пространство, което изглежда така. Тези пространства са свързани в края на носа и в края на устата. И мястото, където се свързват, се нарича фаринкс. Когато въздухът преминава през носа... хората казват, че да дишаме през носа е по-добре, защото въздухът се филтрира от носните реснички, затопля се и какво ли не, но може да се диша както през носа, така и през устата. Въздухът минава през носната или устната кухина, навлиза във фаринкса, който се разделя на две части. Едната е – въздухът може да мине и през двете, но едната от тях е за храната. И така фаринксът се разделя. Отзад се намира хранопроводът. Ще говорим повече за хранопровода в следващите клипове. Отзад се намира хранопроводът, а отпред... Ще нарисувам една разграничаваща линия. Отпред ще го свържа по този начин. Използвах жълто. Ще използвам жълто, за да продължа, и със зелено ще обознача въздуха. Това се разделя така. Зад дихателния път е хранопроводът. Само да го нарисувам с друг цвят. Това е хранопроводът. Тук се намира ларинксът. Ние ще говорим за ларинкса. Хранопроводът е мястото, откъдето минава храната. Знаем, че поемаме храна с устата. И тук храната трябва да премине – през хранопровода. Но темата на това видео е дишането. Какво се случва с въздуха? Той минава през ларинкса. Ларинксът е също нашата гласова кутия. Когато ме чуеш да говоря, има едни малки неща, които вибрират с точно определени честоти и по този начин успявам да оформя звука с моята уста, за да направя това видео. И така, това е твоята гласова кутия, но няма да се фокусираме на нея сега. Нарича се гласова кутия заради анатомичната ѝ структура, която изглежда по този начин. Когато въздухът премине през ларинкса – това е пътят, по който минава – той стига до трахеята, която е просто тръба за въздуха. Хранопроводът е пътят на храната. Само да го напиша. Тук е трахеята. А въздухът минава през трахеята, чиято структура е изключително здрава. Тя е изградена от хрущялни пръстени, което е напълно разбираемо. Не бихме искали – представи си маркуч – ако се огъва, водата няма да премине през него. Същото се отнася и за въздуха. Не бихме искали трахеята да може да се огъва. Поради тази причина тя трябва да е здрава и затова е изградена от хрущялни пръстени. След това се разделя на две части – предполагам, че знаеш къде отиват тези разклонения. Няма да ги рисувам много детайлно. Искам просто да разбереш идеята. Тези две тръби се наричат главни бронхи – всяка от тях е главен бронх. Тръбите се наричат главни бронхи – всяка от тях е главен бронх. Те също са изградени от хрущял и са неогъваеми, но бронхите също се разделят. Те се разделят на все по-малки и по-малки тръби, които накрая губят хрущяла в структурата си. Те не са толкова здрави, но продължават да се разклоняват. Ще ги нарисувам като малки линии. Накрая стават много тънки. Но продължават да се разделят. Така въздухът се разпространява и стига до различни части на белите дробове. Когато бронхите вече нямат хрущяли, те не са толкова здрави. Тези се наричат – или всъщност всички разклонения от тази точка се наричат бронхиоли. Това са бронхиоли. Това е бронхиола. Тук няма нищо сложно. Това е просто една тръба, която става все по-тънка и по-тънка. Обозначили сме различните части на тръбите с различни имена, но идеята е, преминавайки през устата или носа, да продължим да разделяме тези две различни части, които достигат до белите ни дробове. Нека да нарисувам белите дробове на този човек. Това е единият бял дроб, а това е другият. И тези бронхи – или бронхите се разклоняват в белите дробове. Бронхиолите са в белите дробове и накрая стигат до... И тук вече става интересно. Те продължават да стават по-малки и по-малки, по-тънки и по-тънки и достигат тези въздушни торбички. В края на всяка малка бронхиола са тези малки въздушни торбички – малки въздушни торбички, ще говоря за тях след малко. Те се наричат алвеоли. Използвах много сложни думи, но главната идея е проста. Въздухът премината през тръба. Тръбата става все по-тънка и тънка и накрая завършваме в тези малки въздушни торбички. И ти се питаш как те приемат кислорода? Тези торбички са много малки. Имат много, много, много тънки стени, или по-точно тънки мембрани. Само да увелича. Ако увелича някоя от тези алвеоли – само да ти дам идея, те са много, много малки. Тук съм ги нарисувал сравнително големи, но всяка алвеола – само да я нарисувам малко по-голяма. Ще нарисувам тези въздушни торбички. И така ние имаме тези въздушни торбички. И след това имаме бронхиола, която завършва с тази торбичка. Бронхиолата може да завърши и в друга торбичка, ето така – друг комплект торбички. Техният диаметър е само от 200 до 300 микрона. Разстоянието до там – само да сменя цветовете – това разстояние е от 200 до 300 микрона. В случай, че не знаеш какво е микрон, микронът е една милионна от метъра – или една хилядна от милиметъра. Това е 200 хилядни от милиметъра. Може да си го представиш като – всъщност е много лесно да се визуализира – това е около една пета от от милиметъра. Ако се опитам да го нарисувам на екрана – ако това го направиш на цял екран, един милиметър е толкова. Може би малко повече от това. Ей толкова. Представи си една пета от това разстояние и за такива размери на диаметъра на тези неща говорим. Ако ги съпоставим с клетките, като цяло човешките клетки са с размери около 10 микрона. Това са само около 20 до 30 клетки на диаметър за обикновените клетки в човешкото тяло. Тези алвеоли имат адски тънки мембрани. Ако ги сравним с балоните, балоните имат много тънка стена, почти тънка колкото клетка, и те са свързани с кръвообръщението, или, казано с други думи, нашата кръвоносна система преминава през всяко от тези неща. Кръвоносните съдове идват от сърцето, за да приемат кислород. Кръвоносните съдове, бедни на кислород – за това ще говоря много повече, когато направя клиповете за сърцето и кръвоносната система – кръвоносните съдове, бедни на кислород – деоксигенираната кръв е малко по-тъмна. Изглежда пурпурна. Ще я нарисувам със син цвят. И така, това са съдове, които идват от сърцето. Така че тази кръв тук или няма кислород, или е много бедна на него. Кръвоносните съдове, които излизат от сърцето, се наричат артерии. Само да го напиша. Ще говорим за това отново, когато стигнем до сърцето. И така, артериите са кръвоносни съдове, които идват от сърцето. Сигурно си чувал/а за артерии. Кръвоносните съдове, които отиват към сърцето, се наричат вени. Важно е да запомниш това, защото по-късно ще видиш, че артериите не винаги носят кислород, и че вените не винаги са бедни на кислород. За това ще говорим повече, когато стигнем до сърцето и кръвоносната система, но запомни, артериите излизат, а вените влизат в сърцето. Тук, артериите излизат от сърцето и влизат в белите дробове, в алвеолите, защото искат тяхната кръв да се обогати на кислород. И така въздухът преминава през бронхиолите и стига до алвеолите, като ги запълва – и докато ги изпълва, малките молекули кислород минават през мембраната на алвеолите и се абсорбират от кръвта. Ще говоря за това много повече, когато стигнем до хемоглобина и червените кръвни клетки, но трябва да разбереш, че там има много капиляри. Капилярите са много малки кръвоносни съдове, които позволяват на въздуха да преминава – т.е. молекулите на кислорода и въглеродния диоксид преминават през тях. Алвеолите имат много капиляри в тях, което позволява да се извършва газообмен. Кислородът може да отиде в кръвта и когато той... Това е съдът, който идва от сърцето, той е просто една тръба. И когато кръвта в него се обогати с кислород, се връща обратно в сърцето. И тук този съд, тази тръба, която е част от нашата кръвоносна система, се превръща от артерия, идваща от сърцето, във вена, която отива към него. Тези артерии и вени се наричат по специален начин. Наричат се пулмонарни артерии и вени. И така идващите от сърцето към белите дробове и алвеолите съдове се наричат пулмонарни артерии. А тези, които се връщат към сърцето, са пулмонарни вени. И сега ти се чудиш какво означава „пулмонарен”. „Пулмо” идва от латински и означава бели дробове. Тоест буквално означава артерии на белите дробове, или които отиват към тях, и вени, които идват от белите дробове. Т.е. когато хората говорят за нещо пулмонарно, те говорят за белите дробове – или нещо свързано с това как дишаме. Добре е да знаем тази дума. И така кислородът минава през устата и носа, през фаринкса – може да изпълни и стомаха. Можем да надуем с въздух стомаха като балон, но това не ни помага да снабдим кръвта с кислород. Но кислородът преминава през ларинкса и достига трахеята, преминава през бронхите, после бронхиолите и достига алвеолите, където се абсорбира от артериите и обогатява кръвта с кислород. Червените кръвни клетки стават червени, когато хемоглобинът се снабди с кислород. И тогава кръвта се връща към сърцето. В същото време, въпросът не е само в обогатяването с кислород на нашите артерии или хемоглобина. Ние също трябва да отделим въглеродния диоксид. И така, тези сини артерии, които идват от белите дробове, също така ще отделят въглероден диоксид в алвеолите. Него ние ще издишаме. Кислородът идва. Задно с него вдишваме и други неща, но кислородът е това, което се абсорбира в алвеолите. Когато издишаме, въглеродният диоксид в кръвта ни се абсорбира в алвеолите и те се свиват. Сега ще ти обясня как става това. И всъщност това свиване – когато въздухът се издишва, той кара гласовите струни да вибрират и по този начин говоря, но няма да обсъждам нашироко тази тема сега. Последното нещо, което трябва да знаем за нашата дихателна система или белите дробове е как въздухът се вдишва и как се издишва. И начинът, по който това се случва. Представи си, че е като вид помпа или балон – ние имаме един мощен плосък мускул. Само да сменя цвета. Това са дробовете и има голям плосък мускул, който се намира се точно под белите дробове и се нарича диафрагма. Торакална диафрама. И когато е отпусната, има форма на арка и белите дробове са свити. Нямат голям обем. Но когато дишаме, диафрагмата се съкращава и в това състояние тя става по-къса, но най-важното е, че разширява гръдната кухина – мястото, където са белите дробове. Белите дробове запълват това място. Т.е. това, което се случва е – все едно надуваме балон, обемът на белите дробове се увеличава. И когато увеличиш обема – тогава белите дробове ще се разширят заради свиването на диафрагмата, която се извива, образувайки арка, като по този начин освобождава място. Когато обемът на нещо се увеличи, налягането в кухината спада. Ако помниш от физиката, налягането по обема е константа. Значи обемът... ще го напиша. Т.е. когато ние вдишваме, мозъкът ни казва на диафрагмата да се свие. Получава се повече място около белите дробове. Те се разширяват, за да запълнят мястото. Налягането в гръдната кухина спада спрямо външното – нарича се отрицателно налягане. Въздухът винаги преминава от високо към ниско налягане и затова изпълва белите ни дробове. И да се надяваме, че ще има малко кислород във вдишания въздух, който ще достигне алвеолите и ще премине съответно в артериите и след това обратно във вените, свързан с хемоглобина. Ще говоря за това повече. Когато диафрагмата се отпусне, тя се връща в това извито състояние. Тя се свива. Тя е като ластик. Когато се свие към белите дробове, тя изтласква въздуха извън тях и сега в него има много повече въглероден диоксид. И само за да разбереш – да разгледаме моите бели дробове – не мога да ги видя, но те не са много големи. Как получавам достатъчно кислород в тях – ключът е, че благодарение на мрежата от бронхиоли и алвеоли, площта на белите дробове е всъщност много по-голяма, отколкото може да си представиш – дори аз не бих очаквал да е толкова голяма, ако някой би ми казал. Оказа се – това го проверих – че вътрешната площ на алвеолите – общата площ, където кислородът може да бъде абсорбиран или въглеродният диоксид може да бъде елиминиран от кръвта – всъщност е 75 квадратни метра. Това са метри, не футове. Ако се замислиш за това, то е като – представи си игрище или градина. Това е почти девет на девет метра. Това са почти 27 на 27 квадратни фута. Това е големина на дворовете на някои хора. Толкова е площта в белите дробове. Всичко това е сгънато. Всичко това е наблъскано в тези сравнително малки бели дробове. Но това дава достатъчно площ за обмена на кислород през мембраната на алвеолите и абсорбирането му в кръвоносната система и освобождаването на достатъчно въглероден диоксид. И само за да добиеш представа колко алвеоли имаме... Казах ти, че са много малки – всъщност човек има 300 милиона във всеки бял дроб. Във всеки бял дроб ние имаме 300 милиона алвеоли. И така, надявам се това да ти е помогнало да научиш как кислородът влиза в кръвоносната система и как издишваме въглеродния диоксид. В следващото видео ще говоря повече за кръвоносната система и как кислородът достига от белите дробове до всички части на нашето тяло, а въглеродният диоксид се елиминира от всички органи до белите дробове.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген