If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:16

Цитотоксични Т-клетки и основни комплекси за хистосъвместимост I

Видео транскрипция

Всичко, което обсъждахме досега, засягаше разпознаването и маркирането или поглъщането на съмнителни обекти, които откривахме извън клетките. Видяхме неща като B-клетка. B-клетката има мембранно свързани антитела. Може би едно от тези може да разпознае някое от съмнителните неща извън клетката. Разбира се, тази част тук – вече знаем – има изменяема част ето тук. И то е специфично за това съмнително нещо. Тогава то ще бъде погълнато и части от това ще се прикрепят към MHC II комплекса. Нека го направя в друг цвят. MHC II комплекс. И тогава това ще отиде до повърхността, до мембраната на клетката, за да се представи. Това е MHC II комплекс. Съдържа малка част от това съмнителното тук. Наричаме това парче антиген-представяща клетка. Особено, ако това е B-клетка, тогава има помощна Т-клетка, която също има изменяща се част, отговаряща на специфичен антиген. Това е помощна Т-клетка ето тук. Помощна Т-клетка. Когато разпознае нещото, ще започне да се дели на помощни Т-клетки на паметта и ефекторни помощни Т-клетки. Ефекторните помощни Т-клетки реално сигнализират и започват да ускоряват производството на B-клетки. Можеш да го наречеш активацията на B-клетки. Теорията е, че това е нещо като процес на двойно здрависване. Още веднъж – това се случва извън клетките. Когато открием нещо вън от тях, го поглъщаме и го представяме на MHC II комплекси. Сега сигурно си мислиш: "Добре, това е извън клетките. Но имаме MHC II, помощни Т-клетки, но споменахме и цитотоксични Т-клетки. Те какво правят? И също, ако има MHC две, значи сигурно има и MHC едно комплекс. MHC I какво прави? Можем да разпознаем съмнителни неща извън клетките, но те не навлизат ли понякога и вътре и как имунната система отговаря на това?" Всъщност, както можеш да си представиш, на всички тези въпроси ще отговорим в това видео. Нека помисли какво се случва, когато съмнителни обекти започват да навлизат в клетката. Например може дори да не е вирус или някакъв вид бактерия, може самата клетка да е сбъркана. Да речем, че това тук е ракова клетка. Има някакви мутации. Започва да се размножава като луда. Това е ракова клетка, защото има мутации, които ще произведат необичайни протеини. Тези ракови клетки ще направят странни протеини. Всяка клетка с ядро в тялото ти (това са почти всички клетки с изключение на червените кръвни клетки) има MHC I комплекси. Идеята на MHC I комплекса е да свърже две съмнителни неща, произведени в клетката, и да ги представи до мембраната. Дори лошо функционираща ракова клетка би трябвало да прави това. Този MHC I е свързан с тези странни необичайни протеини, произведени от мутациите в ядрото, и може да ги представи на мембраната. Можеш да си представиш какъв би бил подходящият имунен отговор. Тези ракови клетки трябва да бъдат убити. Нека надпиша правилно това. Това беше MHC II. Представящ антиген: открит първоначално извън клетките, погълнат и изваден. MHC I се свързва със съмнителни неща вътре в клетките и после ги представя навън. Това трябва да бъде убито. Както можеш да си представиш, какво ще го убие? В този момент цитотоксичните Т-клетки се появяват. Цитотоксичната Т-клетка ще има рецептор ето тук. Ще има изменяем участък, който е специфичен за този тип антиген и ще се свържат тук. Когато това стане, си казва: "Има още съмнителни обекти тук, тези съмнителни протеини, които се произвеждат. Тази клетка и всички останалите като нея трябва да бъдат убити." Цитотоксичната Т-клетка ще започне да се копира, възпроизвежда отново, точно както други видове имунни клетки – ще се копира в клетки на паметта, в случай, че това нещо се появи отново след 10 години например. И също самите ефекторни клетки. Тази е клетка на паметта. И също имаме ефекторни клетки, ефекторни цитотоксични клетки. Както знаем, ефекторната версия на нещо е тази, която реално върши работата, започва наистина да оказва ефект на нещата. Какъв ефект ще има – ще започне да свързва две неща, които представят същия антиген като част от техния MR върху техния MHC I комплекс. Този участник тук представя същия антиген на този MHC I комплекс. Помни, че изменяемите участъци трябва да си пасват. Да речем, че това е ефекторна цитотоксична Т-клетка. Нека го нарисувам по друг начин. Нека го нарисувам така. Това е ефекторна цитотоксична Т-клетка. Нейният рецептор, изменяемата част, съответства с този антиген, който се представя ето тук. Нека го надпиша пак. Това е MHC I комплекса. Това е ефекторна цитотоксична Т-клетка. Ще сложим C тук за цитотоксичен. Това, което прави е да се закрепи за клетката, която трябва да умре. И го прави. И няма само този рецептор свързан с MHC I комплекса, но и цяла серия от протеини. Не ги рисувам в реален мащаб. Това ще бъде много по-малко сравнено с размера на клетката. В действителност се закрепва между тези двете. Няма да го разглеждам подробно, но формира нещо, което можеш да наречеш имунен синапс: където двете неща си взаимодействат едно с друго. Когато разпознае това, си казва: "Трябва да убия това нещо. Или трябва да го накарам да се убие само." То започва да пуска всички тези молекули. Може да отдели молекули като перфорин. Като това отделяне на перфорин ще предизвика пролуки или дупки в мембраната на клетката, която трябва да умре. Може да отдели и други неща като гранзими, които могат да навлязат и да накарат това нещо да се убие само. Цялата идея на това видео е да осъзнаеш за какво не сме говорили още. Вече сме разглеждали какво се случва, когато идентифицираш съмнителни неща вън от клетките и как можеш да ги вкараш вътре и след това да ги представиш и използваш това за активиране на имунната реакция. Сега говорим за определяне на съмнителни неща вътре в клетката. Те всички са представени от MHC I комплекси и тогава цитотоксичните Т-клетки ги разпознават и след това карат клетките да се самоунищожат. Това не се отнася само до ракови клетки, това може да се отнесе до клетка, която е афектирана от вирус. Например клетка като тази. Това е нейното ядро. Тя вече е инфектирана от вирус. Вирусът е отнел контрола над механизма за размножаване на клетката, за да се размножи той. Правилният имунен отговор е: "Аз съм машина за вируси, значи трябва да се самоубия." Ще разруши някои от антигените, които се произвеждат вътре от вирусите. Те ще се свържат с MHC I комплекси. Парчета от вируса ще се свържат с MHC I комплекси и те ще бъдат представени на повърхността. Нека го направя по този начин. Така че точно този процес може да се случи отново.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген