If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:14:35

Видео транскрипция

Всички сме имали порязвания на пръстите или други части от тялото и веднага порязаното място се зачервява, леко се подува, затопля се и разбира се, порязването е съпроводено и от болка. Като цяло този набор от симптоми е известен като възпалителна реакция. Мястото се възпалява. Тази реакция е известна на хората, откакто съществуват порязванията. Чрез модерната медицина хората са по-конкретни при класификацията на симптомите, но възпалението и възпалителната реакция не са нищо ново за никого. В този видеоклип искам да разбереш какво причинява тези макросимптоми – какво се случва на клетъчно ниво. Възпалителният процес е първото бойно поле на имунната ни система. Първата ни защитна стена е кожата или течностите по повърхността ѝ, т.нар лигавица, но възпалителната реакция се получава, когато нещо премине през тях – например, ако се убодем на пирон или някакъв вирус или бактерия проникне през кожата ни и премине през лигавицата. Ще го запиша. Това е първото бойно поле. Ще пресъздадем имунна битка, за да видим какво точно се случва при възпалителната реакция. Искам да разбереш нещо. Имунологията е още в процес на развитие. Извършват се много изследвания. Хората тепърва откриват механизмите ѝ и те са изключително сложни. Сигурен съм, че ще изучаваме тази област още дълго време. Ще направя само общ преглед, за да те запозная с главните участници и причините за зачервяването, подуването затоплянето и болката. Ще нарисувам няколко кожни клетки. Всичко е изключително опростено, за да придобиеш представа какво се случва. Ще направя напречно сечение. Това са кожните клетки. Това е външната среда. Сред кожните клетки ще нарисувам и други. Ще поговорим за тяхната функция. Няма да навлизам в подробности за тях. Ще наречем тази клетка „мастоцит“. Ще нарисувам още няколко мастоцити. Още една тук. Това е мастоцит. Ако си спомняш, в клипа за процеса на фагоцитоза или фагоцитите казах, че има един тип клетки, наречени дендритни, които обикновено се намират до кожата ни. Намират се близо до допирни точки с външната среда. Ще нарисувам няколко дендритни клетки. Те също могат да активират Т-хелперите. Ще нарисувам още една тук. Наричат се дендритни клетки, но не са свързани с нервната система. Изглеждат сякаш имат дендрити и затова се наричат така, но те всъщност са фагоцити. Намират се на места, които имат контакт с външната среда, фагоцитират частици и ги представят на Т-хелперите, за да ги активират, и задействат алармата, така да се каже. Това е нормална здрава кожа. Това е външната среда. Това е междуклетъчната течност. Така се нарича течността, която обгръща клетките. Те не са свързани директно с кръвообращението. Кислородът преминава от кръвоносната система до междуклетъчната течност и накрая навлиза в клетките. Всичко е свързано директно с капилярите, но те играят важна роля в кръвообращението ни. Ще го нарисувам. Вместо да нарисувам тръбичка, ще нарисувам самите клетки на кръвоносната система. Да кажем, че това са ендотелните клетки на капилярите ни. Това са самите клетки, изграждащи стените на капилярите. Това е горната страна. Сега ще нарисувам долната. Разбира се, това е напречно сечение. Това всъщност е като тръбичка. Прилича на сандвич, но всъщност е тръбичка. Това е напречно сечение. Това са капилярни ендотелни клетки и, разбира се, това е кръвта и в нея има червени кръвни клетки. Ето ги. Може би се движат в тази посока. От тази страна са оксигенирани. Това са артерии, които се превръщат във вени, докато червените кръвни клетки отдават кислород. Разбира се, в тялото ни циркулират и бели кръвни клетки, но много по-малко на брой от червените кръвни клетки. Просто искам да покажа, че циркулират в кръвоносната ни система, изпомпвани от сърцето. При нормални обстоятелства има обмен на газове между кръвоносната ни система и междуклетъчната течност, както и слаб обмен на клетки и протеини. Сега ще видим какво се случва, когато влезе неканен гост. Например някой взима пирон, омазва го с кравешки тор и те убожда с него. Да видим какво ще се случи. Пиронът е голям. Да кажем, че някой те убожда с пирон, намазан с кравешки тор. По него има много мръсотия, патогени и много бактерии от торта. Не избрах случайно кравешка тор. Тя е богат източник на бактерии. Веднага щом пиронът пробие първата защитна линия – кожата, се случват няколко неща. Много от тези бактерии веднага навлизат в междуклетъчната течност. При контакта си с клетките пиронът ги пробива и най-вероятно убива част от тях. Той също така поврежда някои кожни клетки и тези, които все още функционират, ще започнат да отделят химикали. Тези химикали служат като вестеносци, които първоначално се разпространяват в междуклетъчната течност и предупреждават за опасност. Казват: „Нещо ми се случи.“ Тези химикали се наричат хемокини. Това е общо название за всички малки молекули и протеини, отделяни от клетките, като механизъм за сигнализиране. „хемо–“ означава химикал, а „–кин“ – подвижен. Те са вестоносците. Движат се. Освобождават се хемокини. Това е изключително сложно. Давам общата картина. Има много видове хемокини. Също така имаме мастоцити и те могат да се активират чрез директен контакт с ръждясалия пирон. Може да се активират от хемокините, отделени от тези клетки. Може да е от молекулите, отделени от самите бактерии. Бактериите също отделят вторични продукти, когато влязат в тялото. Всяко едно от гореизброените неща може да активира мастоцитите и те започват да отделят хистамин. Както виждаш, правя общ преглед и все пак е доста сложно, но мисля, че схващаш за какво говоря. Ако думата „хистамин“ ти звучи познато, това е така, защото сигурно си приемал/а антихистамини, може би през последните няколко месеца, особено по време на грипния сезон. Хистаминът играе главна роля във възпалителната реакция. Когато сме настинали и носът ни тече и е запушен, това са все вторични продукти на възпалителната реакция. Антихистаминът се опитва да спре тази реакция, за да може да изчезнат някои от симптомите. Тук изниква въпросът дали това наистина е необходимо, защото, както ще говорим в този клип, това е първата защитна линия. Това е първият етап от битката на имунната ни система. Една от функциите на хистамина е да накара ендотелните клетки по капилярите да се раздалечат една от друга и да разширят самите капиляри. Това се нарича вазодилатация. Ще изтрия малко тук, за да увелича клетките. Да кажем, че са активирани с малко хистамин. Заради хистамина тези клетки се разделичават и самите капиляри се разширяват. От тази страна се случва същото. Затова се получава подуването. Изведнъж капилярите се разширяват, а по-надолу се стесняват и така тук се събира повече течност. Това се нарича вазодилатация – с други думи дилатиране на капилярите. Те се разширяват. Изпълват се с течност. Тук се събират все повече червени и бели кръвни клетки със събирането на течността, но също така стените на капилярите стават по-порести. Клетките, които преди не можеха да преминат през стените, вече могат по-лесно да го направят. Не забравяй, че в това време се случват куп други неща. Например хистаминът се сблъсква с ендотелните клетки и може би прониква в серума. Нараненото място отделя хемокини. В зелено съм оцветил молекулите, отделяни от вирусите. Хемокините са оцветени в синьо. Те се отделят тук. Първи се отзовават фагоцитите и в частност неутрофилите, които са най-многобройните фагоцити. Представляват подклас бели кръвни клетки и са привлечени от тези химикали. Искат да се придвижат натам, където има повече такива химикали. След като разстоянието между тези капилярни клетки се е увеличило, те могат да преминат. Да речем, че това е неутрофил. Започват да се търкалят по стената. Нарича се маргинализация. Те се търкалят по стената, сякаш са залепени за нея. Прилепят се към стената и накрая се провират през пролуките в капилярната стена. Нарича се диапедеза или екстравазация. Понякога се нарича емиграция. Това са все научни термини за провиране през стените. Това е неутрофилът. Заради вазодилатацията неутрофилите ще стигнат до това място, точно където са необходими. Неутрофилите стигат до тук и започват да извършват функцията си. Ще фагоцитират някои бактерии и ще започнат да ги изяждат и повредените клетки. Точно това ни е необходимо. Затова казах, че това е бойното поле. В същото време други фагоцити – дендритните клетки изяждат вирусите и ги представят на повърхността си. Не пристигат само неутрофили. Тъй като тук има прилив на кръв и течности, пристигат В-клетки и Т-клетки. Те също се маргинализират, търкалят се по стените на капилярите и накрая чрез диапедеза или екстравазация преминават през стените и се активират. Те са част от придобитата имунна защита. Нарочно забавих този видеоклип за възпалителната реакция, защото тя не е нещо просто. Тя е бойното поле, на което всички участници присъстват, дори първата защитна линия. Има и вродени реакции на възпалението. Наричат се вродени, защото винаги се случват. Имаме вродени участници като неутрофилите. От придобитата имунна система участват В- и Т-клетките. Участва и комплементарната система. Няма да навлизам в детайли, но в кръвната ни плазма има протеини, които обикновено са неактивни, но при възпалителната реакция се активират. Това не е много добре изследвано, но след активирането си започват да се разделят и като част от вродената имунна система могат да убиват навлезлите бактерии. Това е комплементарната система, състояща се от протеини, които плуват в течностите ни и са част от първата линия вродена защита срещу навлезлия патоген. Дано придоби представа какво се случва при възпалителната реакция. Както виждаш, тук се събира много течност и кръв. Освен клетките, от капилярите навлиза и течност в междуклетъчната течност. Тя се нарича ексудат. Цялото място се зачервява, подува се, изпълва се с кръв и затова в голям план виждаме тези симптоми. Дано ти е било полезно.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген