Главни комплекси на тъканна съвместимост

В първия видеоклип за имунология говорихме за неспецифични вродени защитни механизми. Тогава разгледахме някакъв вид патоген – например бактерия, като фагоцитът може да разпознае някои протеини, или други маркери на патогена. Фагоцитът не знае точния вид на патогена, но това не му е необходимо, и той поглъща патогена. Да кажем, че това е фагоцитът. Някой от рецепторите му докосва протеин по повърхността на бактерията и фагоцитът си казва: „Това не бива да е тук“, и я обгръща. Мембраната обгръща патогена. Тази част се вдлъбва. Ще хлътне навътре и патогенът ще бъде обгърнат и погълнат. Фагоцитът ще го фагоцитира. В първия видеоклип за фагоцити говорихме за това как накрая мембраната напълно ще обгърне бактерията. Тази част ще се вдлъбне и ще обвие патогена и накрая той ще се намира вътре във фагоцита. Ще бъде обграден от мембрана. Това се нарича фагозома. Научихме, че има различни видове фагоцити – макрофаги, неутрофили, дендритни клетки. Също така научихме, че макрофагът не само смила патогена. Само по себе си това е много полезно. Бактерията е премахната. Ако беше вирус, щеше да е заличен. Но фагоцитът прави и още нещо. След като я погълне, той я раздробява на парченца. Разгражда я на части. Това може да се извърши по няколко начина, но в крайна сметка я преработва. Ще го нарисувам. Раздробява патогена. В първия видеоклип за фагоцитите видяхме, че към бактерията се прикрепя лизозома, която ще разгради бактерията с помощта на множество частици на съставните ѝ молекули. Ще го нарисувам – лизозомата излива съдържанието си и разгражда патогена. Накрая остават някои останки и определени пептидни вериги. Не забравяй, че протеините са дълги аминокиселинни вериги. Полипептидните вериги са къси. Тези къси вериги ще се свържат със специални протеини. Това е темата на този видеоклип. Да кажем, че те се свържат с този специален протеин. След което тези протеини ще бъдат пренесени до мембраната – повърхността на клетката, и ще се представят заедно с частица от патогена. Накрая след фагоцитирането на патогена фагоцитът изглежда по този начин и има тези антиген-представящи протеини, които са се свързали с части от първоначалния патоген. Ще го нарисувам тук. Ще има част от първоначалния патоген, който нарисувах в зелено. Тези протеини тук имат сложно име, за което сме говорили в предишния клип. Наричат се главни комплекси на тъканна съвместимост, или накратко – MHC. Когато говорим за фагоцити, макрофаги или дендритни клетки, които са конкретен вид фагоцити, основният хистосъвместим комплекс, който те представят след разграждането на тази молекула се нарича MHC клас II. Ще го запиша. Това е MHC клас II. Може да изглежда, че навлизам в ненужни подробности, но ще видим, че това е ключово за активирането на други части от имунната система, особено за клетъчния имунитет. Това беше за макрофагите и дендритните клетки. Те поглъщат нещо, сдъвкват го и сдъвканите части се прикрепят към MHC клас II и те отиват на повърхността на клетката. Нещо много сходно се случва с B-клетките. Ще нарисувам B-клетка. Ще използвам синьо. Съкращението „B“, в B-клетки идва от „бурза“, но може да е свързано с английската дума за костен мозък (bone marrow). Имаме B-клетка и към мембраната ѝ има свързано антитяло. Не забравяй, че то е специфично за тази В-клетка. Всички мембранно-свързани антитела в тази B-клетка – около 10 000 имат един и същ вариабилен участък. Това е конкретна B-клетка. Спомни си, че тук говорихме за неспецифични механизми. При фагоцитозата тези клетки просто казваха: „Ти си бактерия или вирус. Не знам какъв вид си, но ще те изям. Изглеждаш подозрително. Ще те погълна. Не знам какъв вид си и дали съм те срещала преди.“ Когато говорим за B-клетките, говорим за адаптивна или придобита имунна система. Вариабилните участъци на тези мембранно-свързани антитела са специфични за определени части на определени патогени или епитопи. Не забравяй, че епитопите са частите на определени патогени, които тези конкретни вериги могат да разпознаят и към които могат да се прикрепят. Например в този случай имаме вирус. Този вирус съвсем случайно се свързва с тази B-клетка. Не забравяй, че наоколо има още милиони други B-клетки, но техните вариабилни участъци са различни. Винаги съм се възхищавал на B-клетките, защото идват от една генетична линия, но гените им са били разбъркани по време на развитието им, за да може да се произведат милиарди комбинации от протеини във вариабилните участъци на антителата. Да кажем, че имаме вирус. По-скоро бактерия. В примера с B-клетката използвах вирус. Да кажем, че част от повърхността на някаква нова бактерия се е свързала само с тази B-клетка, защото клетката има правилната комбинация. Част от повърхността на бактерията се е свързала с тази B-клетка тук. Не забравяй, че тази част от повърхността се нарича епитоп. Това е частта на патогена, която се свързва с вариабилния участък. Тя няма да се свърже с тези B-клетки, защото имат различни участъци тук, но ще се свърже с тази клетка и започва процесът по активиране. Понякога това е достатъчно, за да се активира B-клетката, но обикновено ѝ е необходима помощ от други клетки – от T-хелпери. Ще говорим повече за това. След като клетката се активира, или процесът по активиране започне, бактерията ще бъде погълната. Не говорих за това в последния видеоклип, защото не исках да навлизам в детайли. Бактерията ще бъде погълната от B-клетката. Когато тя се активира, тя започва да се размножава. Обикновено са нужни T-клетки. Част от B-клетките стават плазматични, а други стават В-клетки на имунната памет. Имаме и плазматични В-клетки. Не забравяй, че плазматичните клетки си казват: „Активираха ме! Ще произведа много такива антитела.“ Плазматичните клетки започват да бълват много такива антитела, за да се прикрепят към повече патогени и да им пречат по различни начини – например ги маркират, за да може други макрофаги или фагоцити да ги изядат, или събират два патогена заедно, за да не могат да работят правилно. Няма да навлизам в подробности. Това се случва при активирането. Интересно е, че B-клетката действа също и като фагоцит. В-клетката също може да погълне бактерията. Бактерията първо се прикрепва към антитялото, а след това се раздробява и част от нея се прикрепва към MHC клас II и се представя на повърхността. B-клетката също представя антигена. Това също е MHC клас II – главен комплекс на тъканна съвместимост. Това има връзка с това дали нещо е съвместимо с тъкан в тялото ти и ще говорим повече за това и за връзката с трансплантите. Това също е MHC клас II. В единия случай говорим за B-клетки, които разпознават конкретен патоген, вирус, протеин или бактерия. А в случая с фагоцитите, те си казват: „Изглеждаш подозрителен. Ще те погълна. Не знам какъв вид бактерия, вирус или протеин си.“ И в двата случая клетките поглъщат патогените, раздробяват ги и представят техни частици на повърхността си върху главния хистосъвместим комплекс. Тези клетки се наричат професионални антиген-представящи клетки. Това е тяхната функция, но както видяхме правят и други неща. Фагоцитите ядат патогени. B-клетките генерират антитела или клетки на имунната памет, за да може по-късно да бъдат активирани да генерират антитела. Те се наричат професионални антиген-представящи клетки. Въпросният антиген е тази малка частица от патогена, която издирваме. Антигенът се представя. Клетката се нарича професионална, защото взима патогени от течностите в организма ни и ги поглъща, раздробява ги и ги представя. Има и непрофесионални антиген-представящи клетки. Всъщност повечето клетки са такива. Дори тези тук. Ще го оставя за следващия видеоклип. Осъзнавам, че всичките ми клипове са дълги. Сигурно си мислиш: „Тези клетки ги изяждат, раздробяват и ги представят. Защо се прави това?“ Ще видиш, че Т-хелперните клетки разпознават тези МСН клас II. Това е частица от пъзела на имунната ни система. В следващия видеоклип ще говоря за МСН клас I представящите клетки, каквито са почти всички клетки в човешкото тяло.