If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Въпроси и отговори: Деполяризация на неврона, хиперполяризация, и акционни потенциали

Отговор на въпрос в рамките на инициативата #AskKhanAcademy във връзка с есенната сесия през 2015 г.

Въпрос:

Какво причинява хиперполяризацията и деполяризацията на мембранния потенциал, и как промяна в мембранния потенциал предизвиква степенувани и акционни потенциали за предаването на сигнали?
– Винсънт Це

Отговор:

Здрасти Винсънт,
Това е страхотен въпрос! Ето и едно писменно обяснение, с препратки към някои видеа, които също могат да ти помогнат.

Хиперполяризация и деполяризация

При покой типичен неврон има потенциал на покой (потенциал през мембраната) от 60 до 70 миливолта. Това означава, че вътрешността на клетката е отрицателно заредена спрямо външната част.
Хиперполяризация е когато мембранният потенциал става по-отрицателен при определена точка на мембраната на неврона, докато деполяризация е когато мембранният потенциал става по-малко отрицателен (по-положителен). Деполяризация и хиперполяризация възникват, когато йонни канали в мембраната се отварят или затварят, изменяйки способността на определени видове йони да проникнат в или да напуснат клетката. Например:
  • Отварянето на канали, които позволяват на положителни йони да изтекат от клетката (или на отрицателни йони да се влеят), може да причини хиперполяризация. Примери: Отваряне на канали, които позволяват излизане на K+ извън клетката или влизане на Cl в клетката.
  • Отварянето на канали, които позволяват на положителни йони да навлязат в клетката, може да причини деполяризация. Пример: Отваряне на канали, които позволяват навлизането на Na+ в клетката.
Отварянето и затварянето на тези канали може да зависи от свързването на сигнални молекули като невротрансмитери (лиганд-зависими йонни канали) или от мембранния потенциал (потенциал-зависими йонни канали).

Степенувани потенциали

Случай на хиперполяризация или деполяризация може просто да създаде стъпаловиден потенциал, нищожно малка промяна в мембранния потенциал, която е пропорционална на размера на стимула. Както подсказва името му, стъпаловидният потенциал не се явява само в един размер - вместо това той се явява в широка гама от леко различни размери, или стъпала. По този начин, ако само един или два канала се отворят (поради малък стимул като свързването на няколко молекули на невротрансмитера), стъпаловидният потенциал може да бъде нисък, докато ако се отворят повече канали (поради по-голям стимул), той може да бъде висок. Стъпаловидните потенциали не преминават дълги разстояния през мембраната на неврона, а по-скоро преминават кратко разстояние и намаляват при разпространението си, докато накрая не изчезнат.

Акционен потенциал

Обратно, достатъчно голямо деполяризационно събитие, може би в резултат на множество входящи деполяризации, които се случват по едно и също време, може да доведе до възникването на акционен потенциал. Акционният потенциал, за разлика от стъпаловидния потенциал, е събитие от вида "всичко или нищо": може да възникне или да не възникне, но когато възникне, винаги ще бъде с един и същ размер (не е пропорционално на размера на стимула).
Изображение, модифицирано от "Как комуникират невроните: Фигура 3", от Колеж ОупънСтакс, Биология (CC BY 3.0).
  • Акционният потенциал започва, когато деполяризацията повишава мембранния потенциал, така че той да премине прагова стойност (обикновено около55 mV).
  • При този праг потенциал-зависими Na+ канали в мембраната се отварят, позволявайки на много натриеви йони да нахлуят в клетката. Този приток на натриеви йони причинява много бързо повишение на мембранния потенциал, до около +40 mV.
  • След кратък период от време натриевите канали се само-деактивират (затварят се и не отговарят на потенциал), спирайки притока на натрий. Съвкупност от потенциал-зависимите калиеви канали се отварят, позволявайки на калия да излезе извън клетката надолу по нейния електрохимичен градиент. Тези събития бързо понижават мембрания потенциал, връщайки го обратно към нормалното му състояние на покой.
  • Потенциал-зависимите калиеви канали остават отворени малко по-дълго, отколкото е нужно, за да върнат мембраната обратно до потенциала ѝ на покой. Това води до феномен, наречен "улучване под целта," при което мембранният потенциал за кратко слиза под (по-отрицателно) стойността на потенциала на покой.
  • Накрая потенциал-зависимите калиеви канали се затварят и мембранният потенциал се стабилизира в потенциал на покой. Натриевите канали се връщат обратно в нормалното си състояние (оставащи затворени, но реагиращи на потенциала). Цикълът на акционния потенциал може да започне отново.

Предаване на сигнал от акционни потенциали

Цикълът по-горе е описан само за един участък от мембраната. Въпреки това акционният потенциал може да се придвижи по дължината на неврона, от аксоналното хълмче (основата на аксона, където той се свързва с клетъчното тяло) до върха на аксона, където той образува синапс с получаващия неврон.
Гледай видеото: Анатомия на неврона
Това насочено предаване на сигнала възниква поради две причини:
  • Първо, когато един участък от мембраната (да кажем точно при аксоналното хълмче) претърпява акционен потенциал, много Na+ йони навлизат в клетката през този участък. Тези йони буквално се разпространяват в клетката и могат да деполяризират съседен участък от мембраната, предизвиквайки отварянето на потенциал-зависими натриеви канали и карайки съседния участък да развие свой собствен акционен потенциал.
  • Второ, акционният потенциал може да се движи само в една посока - от клетъчното тяло към аксонния терминал - защото участък от мембраната, който току що е развил акционен потенциал, е в "рефрактерен период" и не може да развие още един.
    Рефрактерният период се дължи основно на инактивирането на потенциал-зависими натриеви канали, което възниква при върха на акционния потенциал и продължава през по-голямата част от периода с ниски стойности. Тези инактивирани натриеви канали не могат да бъдат отворени, дори ако мембранният потенциал надвиши прага. Бавното затваряне на потенциал-зависимите калиеви канали, което води до ниски стойности, също допринася за рефрактерния период, правейки деполяризацията на мембраната по-трудна (дори когато потенциал-зависимите натриеви канали са се върнали обратно в активното си състояние).
    Рефрактерният период гарантира, че акционният потенциал ще пътува само надолу по аксона, а не назад през частта на аксона, която току-що е претърпяла акционен потенциал.
Изображение: "Как комуникират невроните: Фигура 4", от Колеж ОупънСтакс, Биология (CC BY 3.0).
Когато акционният потенциал достигне края на аксона (аксонния терминал), той предизвиква сливането на везикулите, съдържащи невротрансмитери, с мембраната, освобождавайки невротрансмитерни молекули в синаптичната цепка (мястото между невроните). Когато невротрансмитерните молекули се свържат с лиганд-зависимите йонни канали на получаващата клетка, те могат да причинят деполяризация на тази клетка, карайки я да претърпи нейния собствен акционен потенциал. (Някои невротрансмитери също причиняват хиперполяризация, а една единствена клетка може да получи и двата вида входяща информация.)
Надявам се, че това ще помогне! Успех с ученето за последните ти изпити!
С най-добри пожелания
Емили (Кан Академия Биология)

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.