If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Невротрансмитери и рецептори

Различни класове невротрансмитери и различни видове рецептори, към които те се свързват.

Въведение

Знаеш ли, че в мозъка ти има милиарди неврони и трилиони синапси?1 Нищо чудно, че можеш да научиш всичко, включително и невробиология! Повечето от синапсите ти са химични синапси, което означава, че в тях информацията се предава от един неврон на друг чрез химичен посредник.
В статията за синапсите говорихме за това как се предават сигнали между невроните. Сега обаче ще се фокусираме върху невротрансмитерите, химичните посредници, които невроните отделят в синапса, за да изпратят "съобщение" до съседните си клетки. Ще разгледаме и белтъчните рецептори, благодарение на които ефектроната клетка може да "чуе" изпратеното съобщението.

Класически невротрансмитери и невромодулатори

Има много различни видове невротрансмитери и нови продължават да се откриват! С течение на годините критериите, на които се смята, че трябва да отговаря дадена молекула, за да се нарече невротрансмитер, са се променяли и разширявали. Молекули, които не изпълняват всички условия за невротрансмитери, но имат роля в синапсната трансмисия, се наричат невромодулатори.
Ще говорим за невромодулаторите в края на тази статия. А сега ще започнем с класическите невротрансмитери.

Класически невротрансмитери

Химичните посредници, които са от групата на класическите невротрансмитери, имат няколко общи характеристики. Те се съхраняват в синаптични везикули, освобождават се, когато Ca2+ навлезе в аксоналното окончание в отговор на акционен потенциал, и оказват ефект върху постсинаптичната клетка, като се свързват с рецептори на мембраната ѝ.
Диаграма на синапс, показваща невротрансмитери, които се съхраняват в синаптични везикули в аксоналното окончание. В отговор на акционен потенциал везикулите се сливат с пресинаптичната мембрана и отделят невротрансмитера в синаптичната цепка.
Изображението е модифицрано от "Синапсът" от колеж Оупънстак, Анатомия и физиология (CC BY 3.0).
Класическите невротрансмитери могат да се разделят на две основни групи: малки молекули и невропептиди.

Невротрансмитери, които са малки молекули

Нискомолекулните невротрансмитери са (не е много изненадващо!) различни видове малки органични молекули. Те включват:
  • Невротрансмитери аминокиселини като глутамат, ГАМК (гама-аминомаслената киселина) и глицин. Всички тези невротрансмитери са аминокиселини, въпреки че ГАМК не е аминокиселина, която се среща в белтъците.
    Структурите на глицин, глутамат и ГАМК. Всички те са аминокиселини.
  • Биогенните амини допамин, норадреналин (норепинефрин), адреналин (епинефрин), серотонин и хистамин, които се произвеждат от аминокиселинни прекурсори.
Структура на допамина
  • Пуринови посредници като АТФ и аденозин, които биват нуклеотиди и нуклеозиди. (Според някои автори тези посредници принадлежат към групата на невромодулаторите и ги наричат пуринови невромодулатори).
    Структурата на аденозин.
  • Ацетилхолинът не се вписва в другите структурни категории, но е ключов невротрансмитер в невромускулния синапс, където нервите контактуват с мускулите, както и в други синапси.
    Структурата на ацетилхолин.

Невропептиди

Невропептидите са изградени от три или повече аминокиселини и са по-големи от нискомолекулните невротрансмитери. Има много различни невропептиди. Примери за невропептиди са ендорфини и енкефалини, които инхибират болката, субстанция Р, която пренася сигнали за болка, както и невропептид Y, който стимулира храненето и може да предотвратява припадъци.
Аминокиселината последователност на енкефалин: N-Tyr-Gly-Gly-Phe-Met-C.

Ефектът на невротрансмитера зависи от неговия рецептор

Някои невротрансмитери се разглеждат като "възбудни", тъй като предизвикват акционен потенциал в ефекторния неврон. Други се смятат за "задръжни" или "инхибиторни" – те намаляват вероятността за поява на акционен потенциал в ефекторния неврон. Например:
  • Глутаматът е главният възбуден невротрансмитер в централната нервна система.
  • ГАМК е главният инхибиторен невротрансмитер в зрелия мозък на гръбначните.
  • Глицинът е основният инхибиторен невротрансмитер в гръбначния стълб.
Въпреки това "възбуден" и "инхибиторен" не са ясно обособени категории, в които можем да разделим невротрансмитерите. Един невротрансмитер може да има и възбуден, и инхибиторен ефект върху ефекторната си клетка, в зависимост от контекста.
Как са възможни такива ефекти? Оказва се, че за всеки невротрансмитер няма само един вид рецептор. Всъщност даден невротрансмитер може да се свърже с и да активира много различни рецептори. Дали в даден синапс ефектът на невротрансмитера ще бъде възбуден, или инхибиторен, зависи от рецепторите на постсинаптичната мембрана.

Пример: ацетилхолин

Да направим тази идея по-ясна като дадем пример. Невротрансмитерът ацетилхолин има възбуден ефект в невромускулните синапси в скелетната мускулатура и кара мускулите да се съкращават. Но в сърцето той има обратен ефект - инхибиторен и кара сърдечния ритъм да се забави. Тези противоположни ефекти са възможни, тъй като в скелетните мускули и в сърцето има два различни вида рецептори за ацетилхолин.
Различен ефект на ацетилхолина в зависимост от вида на ефекторната клетка.
Ляв панел: напречнонабраздена скелетна мускулна клетка. Молекулата ацетилхолин се свързва с лиганд-зависим йонен канал. Това го кара да се отвори и позволява на положително заредени йони да навлязат в клетката. Това допринася за мускулното съкращение.
Десен панел: сърдечна мускулна клетка. Молекулата ацетилхолин се свързва с рецептор, свързан с G-протеин, това отключва следващи отговори, които водят до инхибиране на мускулното съкращение.
  • Рецепторите за ацетилхолин в напречнонабраздените скелетни мускулни клетки се наричат никотинови рецептори. Те са йонни канали, които се отварят щом ацетилхолин се свърже с тях, което води до деполяризация на ефекторната клетка.
  • Рецепторите за ацетилхолин в сърдечните мускулни клетки се наричат мускаринови рецептори. Те не са йонни канали, но отключват сигнални пътища в ефекторната клетка, които инхибират генерирането на акционни потенциали.

Видове невротрансмитерни рецептори

Както показва горният пример, можем да разделим рецепторите, които се активират от невротрансмитери, в две основни групи:
  • Лиганд-зависими йонни канали: тези рецептори са белтъчни йонни канали, които преминават през цялата мембрана на клетката. Ако лиганд се свърже с тях, това води директно до отварянето на каналите им.
  • Метаботропни рецептори: тези рецептори не са йонни канали. Щом невротрансмитер се свърже с тях, се отключва сигнален път, който непряко може да доведе до отваряне или затваряне на канали, или до напълно различен ефект.

Лиганд-зависими йонни канали

Първата група невротрансмитерни рецептори са лиганд-зависимите йонни канали, наричани и йонотропни рецептори. Когато невротрансмитер се свърже с тях, те променят формата си, което кара канала да се отвори. Това може да има възбуден или задръжен (инхибиторен) ефект, в зависимост от вида йони, които могат да преминат през канала, както и от тяхната концентрация във вътрешността на клетката и във заобикалящата я среда.
Лиганд-зависимите йонни канали са големи белтъчни комплекси. Те имат определени региони, с които се свързват невротрансмитери, както и сегменти, които преминават през мембраната и изграждат канал.
Диаграмата показва лиганд-зависим йонен канал. Когато невротрансмитер се свърже с канала, каналът се отваря и катиони започват да минават през него по посока на концентрационния си градиент към вътрешността на клетката, предизвиквайки деполяризация.
Най-често лиганд-зависимите йонни канали водят много бързо до физиологични отговори. Йоните започват да преминават през канала десетки милисекунди след свързването на невротрансмитера с рецептора и спират веднага щом невротрансмитерът спре да бъде свързан с рецептора. В повечето случаи невротрансмитерът се премахва от синапса много бързо благодарение на ензими, които го разграждат, или на съседни клетки, които го приемат.

Метаботропни рецептори

Активирането на втората група невротрансмитерни рецептори засяга отварянето и затварянето на йонни канали само непряко. В този случай белтъкът, с който се свързва невротрансмитерът, не е йонен канал. Сигнализирането чрез метаботропни рецептори е свързано с активиране на няколко молекули във вътрешността на клетката и често включва пътища с втори посредници. Тъй като сигнализирането се състои от повече стъпки, предаването на съобщения чрез метаботропни рецептори е много по-бавно от сигнализирането чрез йонотропни рецептори.
Диаграмата показва един от механизмите на действие на метаботропните рецептори. Лигандът се свързва с рецептора, което отключва сигнална каскада във вътрешността на клетката. Сигналната каскада води до отваряне на йонен канал, който позволява на катиони да се придвижат по посока на концентрационния си градиент, следователно ефекторната клетка се деполяризира.
Някои метаботропни рецептори имат възбудни ефекти, когато се активират - те повишават вероятността невронът да генерира акционен потенциал, докато други имат инхибиторни ефекти. Често тези ефекти се случват, тъй като метаботропните рецептори отключват сигнални пътища, които отварят или затварят йонен канал. Друг вариант е невротрансмитерът, който се свързва с метаботропния рецептор, да промени как клетката отговаря на втори невротрансмитер, който оказва ефект чрез йонотропен канал. Възможно е сигнализирането чрез метаботропни рецептори да доведе до ефект в постсинаптичната клетка и без участието на йонни канали.

Класически невротрансмитери, пуринови посредници и невропептиди

НевротрансмитерЛиганд-зависим йонен канал(и)?Метаботропен рецептор(и)?
Аминокиселини
ГАМКДа (инхибиторен)Да
ГлутаматДа (възбуден)Да
ГлицинДа (инхибиторен)
Биогенни амини
ДопаминДа
НорадреналинДа
АдреналинДа
СеротонинДа (възбуден)Да
ХистаминДа
Пуринови посредници
АденозинДа
АТФДа (възбуден)Да
АцетилхолинДа (възбуден)Да
Невропептиди (много)Да
Тази таблица не е изчерпателен списък, но представя някои от най-добре познатите класически невротрансмитери и пуринови посредници.

Невромодулатори

Досега говорихме основно за класически невротрансмитери. Но има молекули, които не следват правилата. Те се наричат невромодулатори.
Два видa невромодулатори са ендоканабиноидите и газовите невромодулатори (разтворими газове като азотния оксид NO и въглеродния оксид CO). Тези молекули са невромодулатори, защото не се съхраняват в синаптичните везикули и могат да носят съобщения от постсинаптичния към пресинаптичния неврон. Освен това, вместо да взаимодействат с рецептори на плазмената мембрана на ефекторната клетка, газовите невромодулатори могат да преминат през клетъчната мембрана и директно да въздействат на молекули във вътрешността на клетката.
Научавайки все повече за това как работи невронът, можем да открием и още нови невромодулатори. Ако такива нови химични посредници бъдат открити, може би отново ще променим представата си за невротрансмитерите и невромодулаторите.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.