Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:13

Видео транскрипция

Можем да поспорим коя е най-интересната клетка в човешкото тяло, но мисля, че невронът без съмнение ще се нареди сред топ 5 и то не само защото самата клетка е интересна. Фактът, че невронът изгражда мозъка и нервната ни система, отговаря за мислите и чувствата ни, и може би за цялата ни способност да усещаме, смятам, че определено го поставя на първо или второ място сред най-интересните клетки. Затова първото нещо, което ще направя, е да ви покажа как изглежда един неврон. И, разбира се, този ще бъде нещо като идеалният пример. Не всички неврони изглеждат по този начин. След това ще поговорим малко за това как той изпълнява своята функция, която всъщност е вид комуникация - невронът превежда сигнали по дължината си в зависимост от сигналите, които получава. И така, ако трябва да нарисувам неврон... Да кажем, че имам един неврон. Той изглежда по този начин. Средната част се нарича сома, а след това... *Нека начертая ядрото. Ще се постарая да стане добре.* Това е ядро, също като ядрото на всяка друга клетка. Сомата представлява тялото на неврона, а от него излизат тези малки неща, които се разклоняват многократно. Те изглеждат по този начин. Не искам да отделям прекалено много време в рисуване на неврон, защото навярно сте виждали подобна рисунка преди. Тези разклонения на сомата на неврона се наричат дендрити. Те непрекъснато се разклоняват, както виждате. Искам да направя наистина хубава рисунка, затова ще й отделя още малко време. И така, тези неща тук са дендрити. Те се намират най-често - *знайте, че в биологията няма абсолютни правила и* *понякога определени части на отделни клетки изпълняват различни функции* - но дендритите най-често се намират там, където невронът приема сигнал. Ще поговорим повече за това какво означава приемане и превеждане на сигнал в това видео и вероятно в следващите няколко. И така, тук невронът получава сигнал. Това е дендритът. Това тук е сомата. "Сома" означава "тяло". Т.е. това е тялото на неврона. След това имаме това нещо - *прилича на опашка на неврона* - което се нарича аксон. Невронът можеше да е клетка с нормални размери - *а клетките имат* *най-различни размери*, ако не беше аксонът, който може да бъде доста дълъг. Аксоните може да са къси - понякога в мозъка се срещат много малки аксони - но може да има и аксони, които се спускат покрай гръбначния стълб или такива, които обхождат дължината на крайника - представи си какъв неврон ще е ако говорим за крайник на динозавър! Всъщност аксонът може да има дължина повече от метър. Не всички аксони са дълги метър, но могат да бъдат и толкова. Аксонът е участъкът, по който сигналът пропътува значително разстояние. Ще нарисувам аксон. Той би изглеждал по този начин. Крайната част се нарича аксонален терминал. Там аксонът се свързва с други дендрити или може би с други видове тъкани или пък мускули, ако в тази точка невронът трябва да даде нареждане на някой мускул да действа. И така, в края на аксона се намира терминалът. Ще се постаря да го нарисувам добре. Ще го надпиша. Това е аксонът. Това е аксоналният терминал. А понякога ще чуеш и още една дума - мястото, на което сомата (тялото) се свързва с аксона, се нарича аксонално хълмче. Може би забелязваш, че прилича на малка бучка. От него започва аксонът. От аксоналното хълмче. Сега ще поговорим за това как импулсите пътуват. А голяма роля в тяхното прецизно пътуване имат изолиращите клетки около аксона. Ще говорим по-подробно за тях после и как те изпълняват своята функция, но е добре най-напред да се запознаем с анатомичната структура на неврона. Тези клетки се наричат Шванови клетки. Те изграждат миелиновата обвивка. Тази обвивка около аксона, този изолатор, намиращ се на различни интервали, се нарича миелинова обвивка. А Швановите клетки изграждат миелиновата обвивка. Ще нарисувам само още една. Ще казвам Шванови клетки или миелинова обвивка. А тези малки пространства тук - *за да сме съвсем наясно с терминологията* *и да познаваме цялата структура на неврона* - тези се наричат прищъпвания на Ранвие. Предполагам са кръстени на Ранвие. Може би той е бил човекът, забелязал пръв тези малки прекъсвания тук, в които няма миелинова обвивка. И така, това са прищъпванията на Ранвие. Основната идея, както по-рано споменах, е аксонът да преведе сигнал. Ще говорим по-късно за това какво означава сигнал, но сигналите могат да се сумират. Така може да има един малък сигнал тук, друг сигнал тук, а може да има един по-голям сигнал тук и тук. И сега сумираме тези сигнали и те пътуват заедно до аксоналното хълмче и ако са достатъчно големи ще генерира потенциал на действие на аксона, което ще предизвика спускане на сигнала по дължината на аксона. А тук той може да се свърже с други дендрити или мускули посредством синапси, но ще говорим за синапси по-късно, защото те предизвикат други неща. И сега ще попитате какво генерира сигналите в дендритите ето тук. Ами, може да бъде терминалната част на аксона на друг неврон, както тези в мозъка. Може да бъде вид сензорен неврон. Такива има на вкусовата луковица например, и така молекула сол или пък молекула захар може да генерира сигнала. А може да имаме и някой вид стресов сензор. Може да бъде един куп различни неща, а ни предстои да говорим и за различните видове неврони.