Текущ час:0:00Обща продължителност:13:53

Видео транскрипция

В предишното видео се запознахме с това как изглежда невронът и с отделните му части. Добихме обща представа за това как работи той. Получава стимули през дендритите, които се допълват и сумират. които се допълват и сумират. Ако има множество стимули при дендритите, ги събираме и ако заедно достигнат критичния праг ще генерират активни потенциали - сигнал, който пътува по аксона и може би стимулира други неврони или мускули, защото терминалите на аксоните са свързани с дендрити на други неврони или с мускули. Но в това видео искам да изясня какво точно представлява сигналът и как невронът пренася информацията по дължината на аксона. Или какво се случва от дендрита до аксона. Преди да започна по същество, най-напред искам да имате солидно разбиране относно потенциалната разлика на мембраната на неврона. Всъщност всички клетки имат някаква потенциална разлика на мембраната, но това е от съществено значение именно при неврона и неговата способност да предава сигнали. Да разгледаме един неврон по-отблизо. Мога да използвам всяка част от неврона, която не е покрита с миелин. Ще разгледам мембраната. Ето това е мембраната на един неврон. Ето това е мембраната на един неврон. Това е вън от клетката. А това е вътре в клетката. Наоколо има натриеви и калиеви йони, които се реят наоколо. Ще нарисувам натрия ето така. Ще бъде кръгче. Натрият има положителен заряд +1. Калиевите йони ще бъдат малки триъгълничета. Символът на калия в Менделеевата таблица е K. Символът на калия в Менделеевата таблица е K. Калият също е положително зарден. Те са разпръснати наоколо. Да разгледаме средата вън и вътре в клетката - тя е положително заредена навсякъде. Натрий навън, натрий и вътре. Оказва се, че клетките имат повече положителни заряди от външната страна на мембраната си, отколкото вътре в тях. Затова има потенциална разлика и ако мембраната не беше на мястото си отрицателни заряди щяха да се стремят да излязат от клетката или положителни заряди - да влязат в нея. Външната среда се оказва по-положително заредена и сега ще говорим защо това е така. И така, това се нарича потенциална разлика. Ако това е по-отрицателно от това, ако имам положителен заряд тук, той ще иска да отиде към по-малко положителната среда. Ще иска да се отдалечи от останалите положителни заряди. Ще бъде отблъснат от останалите положителни заряди. По същия начин ако имам един отрицателен заряд ето тук, той ще иска да се отдалечи. А онзи положителен заряд ще бъде щастлив да се намира тук, сред отрицателните заряди, отколкото при събрятята си. Но въпросът е как се случва това. Ако нямаше преграда зарядите щяха да се пръснат безразборно и нямаше да имаме тази потенциална разлика. Затова трябва да вложим енергия в системата, за да се получи това състояние, при което имаме поевече положителни заряди навън, отколкото вътре в клетката. И това се случва благодарение на калиево-натриевата помпа. Ще го нарисувам по специфичен начин. Очевидно белтъкът не изглежда точно така, но ще покаже нагледно как става изпомпването. Ще нарисувам тази част от белтъка. Изглежда ето така и сигурно се досещате защо го нарисувах по този начин. Ето едната страна на белтъка ензим. Ето я и другата. Истинският белтък не изглежда точно така, но прилича на картинката. Показвала съм ви как изглеждат белтъците. Приличат на големи струпвания от неща и са със сложна структура. Отделни части на белтъка може да са свързани за разлини неща и тогава целият белтък променя формата си. Но тук правя само проста схема, защото това, което искам да ви покажа, е калиево-натриевата помпа в неактивно състояние.