If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:13

Видео транскрипция

Да поговорим за различните начини, по които молекули могат да бъдат транспортирани през клетъчната мембрана. Вероятно най-обикновеният и най-пасивният от пасивните видове транспорт е простата дифузия. Ако имаме молекула, която е достатъчно малка, да кажем, че това е молекулен кислород. Тази молекула е малка, няма заряд, нито полярност. Ще може да дифузира през мембраната по посока на концентрационния си градиент. Но ако имаме заредени частици или по-големи молекули, тогава ще ни е нужна помощ. Първият вид помощ ще е просто да улесним движението на частиците по посока на концентрационния им градиент. Това се нарича облекчена дифузия. Имаме цяло отделно видео за облекчената дифузия. Един вид облекчена дифузия се осъществява чрез отварянето на тунели, които позволяват на определени частици да се придвижват по посока на концентрационния им градиент. Видяхме пример за такъв транспорт при калиевите йонни канали. Калиеви йони се натрупват във вътрешността на клетката заради действието на натриево-калиевата помпа. Нека да изясним тази диаграма, това е средата извън клетката, но тези канали пропускат калиеви йони и те се движат по посока на концентрационния си градиент. Това няма да продължи до изравняване на концентрацията на калиеви йони от двете страни на мембраната, защото външната среда е по-положителна от вътрешността на клетката, ще говорим за това в други видеа. Но тази структура е просто обикновен тунел. Някои тунели могат да имат активационни врати. Те се отварят само ако получат определен сигнал. Виждаме примери за тези тунели, когато говорим за предаване на сигнали по протежението на неврона, благодарение на канали, регулирани от напрежението в клетката. Щом напрежението достигне определен праг, този канал се отваря и натрият, който има по-голяма концентрация отвън, започва да навлиза в клетката по посока на концентрационния си градиент. Това се счита за пасивен транспорт, това е облекчена дифузия. Пасивен транспорт, който позволява на определени частици да се движат по посока на концентрационния си градиент. -- Можеш да видиш, че калият тук се движи по посока на концентрационния си градиент. Има висока концентрация вътре и ниска концентрация извън клетката. Позволяваме му да се движи в посоката на концентрационния си градиент. Натрият има висока концентрация отвън и ниска концентрация вътре. Това се е получило благодарение на натриево-калиевата помпа. Но с този канал позволяваме на натриевите йони да се движат по посока на концентрационния си градиент. Сега да поговорим за активния транспорт. Пасивният транспорт не се нуждае от енергия, за да протече. При него частиците просто се движат по посока на своя градиент. При активния транспорт обаче използваме енергия директно, за да накараме нещо да се придвижи в посока обратна на градиентът му. Или използваме енергия, която е създадена от друг вид активен транспорт, за да помогнем на друг вид частици да се придвижат в посока обратна на градиентът им. Нека първо поговорим за първичния активен транспорт, защото той може да е малко по-лесен за разбиране. Но никой от видовете транспорт не е много сложен. Когато говорим за животински клетки, много добър пример за активен транспорт е натриево-калиевата помпа. Тя е изключително важна за установяване на мембранния потенциал на покой. Освен това концентрационните градиенти, които тя създава са много важни. Натриево-калиевата помпа изпомпва натриеви йони извън клетката, обратно на концентрационния им градиент. Натриевите йони вече имат по-висока концетрация отвън, но помпата продължава да ги изнася извън клетката. За да направи това, тя изполва АТФ. Разгражда АТФ до АДФ и фосфатна група. Хидролизира го. Затова понякога натриево-калиевата помпа се нарича АТФаза. Това е ензим, който спомага разграждането на АТФ. Но натриево-калиевата помпа използва тази енергия, за да изпомпва натриеви йони извън клетката и калиеви йони към вътрешността на клетката. След това ще се видим, че натриевите йони, изпомпани извън клетката, формират резерв от потенциална енергия. Започва да се изгражда електрохимичен градиент, който по-късно може да се използва за осъществяване на вторичен активен транспорт. Ще говорим за това след секунди. Това е ситуацията при животинските клетки. Аналогът при растителните клетки, гъбите и прокариотите е протонната АТФаза или протонната помна, която прави същото нещо, но вместо да го прави в две посоки, тя изпомпва протони единствено извън клетката, обратно на концентрационния им градиент. Дори да има по-голяма концентрация на протони извън клетктата, отколкото в нея, помпата ще продължи да ги изнася от клeткaта. За тази цел трябва да използва АТФ, за да промени конформацията си по подходящия начин. По тази причина това се нарича протонна АТФаза, а това се нарича натриево-калиева АТФаза, нашата приятелка натриево-калиевата помпа. Това се нарича протонна АТФаза. Не можеш да видиш тези две структури в една и съща клетка. Ще нарисувам линия ето тук, това ще е клетка на растение или гъба и т.н. Това ще е животинска клетка. Но и протонната, и натриево-калиевата помпа използват енергия. Те използват АТФ директно, за да транспортират различни неща обратно на концентрационния им градиент, затова наричаме този процес активен транспорт. Тъй като имаме тези концентрационни градиенти или тези електрохимични градиенти, те могат да се използват и при други форми на активен траснпорт. Това наричаме вторичен активен транспорт. Това тук е моята рисука на симпортер. Това е симпортер за натрий и глюкоза. Той използва протичането на натриеви йони по посока на концентрационния им градиент. Този градиент е създаден благодарение на натриево-калиевата помпа. Натриевите йони се движат по посока на концентрационния си градиент, но енергията от това движение може да се използва. Можеш да си представиш, че ако сложим малко колело под водопад, той ще го завърти. По същия начин потокът на натриеви йони се използва за транспортиране на глюкоза обратно на концентрационния ѝ градиент. Глюкозата вече има висока концентрация тук и ниска тук. Но симпортера пренася глюкоза обратно на концентрационния ѝ градиент. Говорим за това и в други видеа. Друг пример за вторичен активен транспорт са антипортерите. При симпортера, който е котранспортер, и двата вида частици вървят в една и съща посока, въпреки че единият вид се движи по посока на концентрационния си градиент и задвижва транспортирането, а другият вид се движи обратно на концентрационния си градиент. Това е активен транспорт. При антипортерите двата различни вида частици се движат в противоположни посоки. Можем на имаме натриево-калциев антипортер, при който натрият се движи по посока на концентрационния си градиент, което задвижва изнасяне на калциеви йони извън клетката, обратно на концентрационния им градиент. И отново да повторим, винаги, когато нещо се движи обратно на концентрационния си градиент, в този случай това са калциевите йони, имаме активен транспорт. Но тъй като натриевите йони и калциевите йони се движат в различни посоки, наричаме този белтък антипортер, докато този тук е симпортер. Сега може да се чудиш дали натриево-калиевата помпа не е антипортер. Натриевите и калиевите йони вървят в различни посоки. Разликата е, че тук имаме първичен активен транспорт. При натриево-калиевата помпа и двата вида частици се движат обратно на концентрационния си градиент. А при един истински антипортер, имаме вторичен активен транспорт. Едините частици се движат по посока на концентрационния си градиент, което доставя енергия за пренасяне на другия вид частици обратно на концентрационния им градиент. Надявам се, че това видео ти даде основна идея за различните видове транспорт и за това колко сложни, красиви и пленителни са клетъчните мембрани и всичките разнообразни функции на клетката.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген