If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:54

Видео транскрипция

Има причина да обръщаме много внимание на отделните клетки. Клетките са основната градивна единица на живота и сами по себе си са забележителни. Както видяхме в други клипове, вътре в клетките се събира цяла вселена. Те са много по-сложни, отколкото много от нас си представят преди да започнат да ги изучават. Но как преминаваме от клетки към тъкани. Ако погледнеш кожата си, това е тъканта на кожата ти, или на сухожилията, или на сърцето, различните органи имат различни тъкани. Как преминаваме от различни тъкани към цял многоклетъчен организъм. Всичките тъкани и органи изграждат цял организъм. Но как клетките се събират и координират, как се подреждат в различни структури, така че да изградят мен или теб. Част от отговора включва извънклетъчния матрикс, извънклетъчния матрикс. Казахме, че във вътрешността на клетките няма просто шепа органели, които си плуват наоколо, освен тях има и цитоскелет, който дава структура на вътрешността на клетката. Благодарение на него клетката може да се движи, да се дели, да транспортира различни неща. Ако приемем, че това кръгче тук е клетка, това, което е оцветено в жълто, е цитоскелетът във вътрешността на клетката. Но има аналогична структура и отвън, тя подпомага координацията на клетките помежду им, тази структура е извънклетъчният матрикс. Тя е оградена от различни видове влакна, белтъци и гликопротеини, най-известният от които е колагенът. Ще нарисувам колагена в жълто ето тук. Това тук са нишки колаген. Колагенът е много често срещан протеин при бозайниците. Нишките в жълто са колаген, виждал съм данни, че колагенът е около 25-35%, средно 30%, от белтъците при бозайниците . 30% от белтъците при бозайниците. Грубо казано, около 30% от белтъците в тялото ти са колаген. Голяма част от колагена образува тези влакна, които участват в изграждането на извънклетъчния матрикс. Виж тези клетки тук, нещата, които съм нарисувал около тях ги карат да изглеждат сякаш са вградени в извънклетъчния матрикс. Могат да са фиксирани. Изглеждат като закачени за матрикса, той им помага да заемат определена позиция. Това е вярно за извънклетъчния матрикс, колагеновите влакна и останалите елементи, изграждащи извънклетъчния матрикс, прикрепят клетките и им помагат да се подредят, така че да изградят тъкани. Извънклетъчният матрикс, както и други фактори, могат да информират клетката кога да расте, кога да се раздели и дори кога да умре, или кога да произвежда различни видове молекули. За да разберем по-добре какво всъщност се случва, как клетката се прикрепя, трябва да погледнем отблизо ето тук, например в това квадратче. Ще погледнем отблизо клетъчната мембрана, можем да се прехвърлим на ето тази диаграма, тя заема по-голямата част от екрана. Тази диаграма представя уголемен изглед на ограденото квадратче. От тази страна имаме вътрешността на клетката. Това тук е вътрешността на клетката, виждаме, че има и актинов микрофиламент, който формира част от цитоскелета. Имаме и колагенови влакна, които формират част от извънклетъчния матрикс. Виждаме, че тези две части са свързани, закачени една за друга чрез тези белтъци. Тези белтъци се наричан интегрини. Интегрини. Те са разположени в мембраната на клетката и чрез други влакна, като фибронектина, могат да се свържат с извънклетъчния матрикс. Това е наистина интересно, защото по този начин, структурно се свързват извънклетъчният матрикс и вътрешността на клетката, и цитоскелета. Връзката става благодарение на тези белтъци. Те помагат на тези неща да се свържат, заключват ги намясто. Освен това могат да се използват и за сигнализация, те могат да отчитат напрежението и в зависимост от вида клетка, могат да сигнализират на клетката да се активизира или деактивизира. Това е наистина забележително. Искам да поясня, че много често, когато учиш биология дори на най-основно ниво, ще виждаш нещата написани в учебниците и може да си помислиш, "О, разбира се, че имаме интегрини, които преминават през плазмената мембрана и са закачени за фибронектин и за цитоскелета, разбира се, че са свързани с колагена, чрез извънклетъчния матрикс." Звучи сякаш цялата биология е открита, изучена и ясна. Но отговорите на въпроси като как точно всички тези белтъци работят заедно, как си сигнализират, как клетките разбират какво да правят въз основа на това колко напрежение има върху тях или колко е "населена" с други клетки дадена зона. Тези отговори все още се търсят чрез активни научни изследвания. Всъщност, ако се задълбочиш малко във всичко, за което говоря, препоръчвам ти да го направиш, ще откриеш нови научни статии, в които хората питат, "Как този интегрин знае точно какво да направи?" или "Как точно изпраща сигнал до клетката?", или "Как се свързва с цитоскелета или с извънклетъчния матрикс?" Това са интересни научни въпроси и хората се занимават с тях от дълго време, тъй като винаги се появяват още нови въпроси за това как тези изключително сложни белтъци и гликопротеини -- Фибронектинът е гликопротеин, страничните вериги на неговата белтъчна част имат въглехидратни вериги, захарни вериги, които се разклоняват от тях. Как всички тези неща си взаимодействат и как знаят какво да правят, как работят всички тези сложни механизми на сигнализация? Това е много интересна област на научни изследвания. Надявам се, че това видео ти показа и ти помогна да оцениш, сложността на структурите, които те изграждат и те правят този/тази, който/която си. Вече говорихме за това, че самите клетки са сложни, но те се намират в извънклетъчния матрикс, който подпомага дефинирането на тъкани, освен това помага на клетките да живеят в "общество" и да знаят как да се отнасят и свързват една с друга. Също така извънклетъчният матрикс има роля в сигнализирането от външната среда към клетката. Тук съм нарисувал един интегринов комплекс, но има много от тях по протежението на мембраната и те не са единствените белтъци. Това е забележителна подробност за клетъчната мембрана, която често ще виждаш, нарисувана само като двоен фосфолипиден слой. Всъщност в мембраната са разположени всякакви белтъци, които могат да се използват като рецептори, позволяващи на различни молекули да влязат или да излязат от клетката. Виждаме, че клетките са като големи градове, които могат да общуват и с по-отдалечената си среда.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген