If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Преглед на животински и растителни клетки

Преглед на животински и растителни клетки. Темите включват клетъчни стени, вакуоли, хлоропласти, пероксизоми, лизозоми, митохондрии и др.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Да направим преглед или обобщение на всичко, което сме научили дотук за растителните и животинските клетки. Тук вляво има изображение на животинска клетка. А това вдясно е изображение на растителна клетка. Да започнем с външната част на клетката. И двата вида клетки имат извънклетъчен матрикс. От външната страна на животинската клетка виждаш всички тези колагенови влакна и т.н., всички тези влакна държат клетката стабилна и позволяват на клетките да се свързват. В зависимост от точния състав на извънклетъчния матрикс, може и да помага в пренасянето на сигнали между клетките. Това е извънклетъчният матрикс. Но когато говорим за извънклетъчния матрикс на растителна клетка, трябва да помислим и за някои други компоненти, които са част от самата клетъчна стена. Клетъчната стена е основната разлика между растителните и животинските клетки. Клетъчната стена се среща при растителните клетки. Животинските клетки нямат клетъчни стени. Ако слезем един слой по-надълбоко, и стигнем до плазмената мембрана или клетъчната мембрана, ще видим, че тя присъства и при двата вида клетки. Животинската клетка ще има клетъчна мембрана, растителната клетка също ще има клетъчна мембрана. И при животните, и при растенията могат да се видят тунели между съседните клетки, на границите между две клетки. Учихме за тях във видеото за клетъчната стена на растителните клетки. Видяхме, че тези неща тук се наричат плазмодезми. (посочва ги) Можем да видим цяла плазмодезма ето тук, където съм започнал да рисувам част от съседната клетка. Плазмодезми. При животниските клетки аналог на плазмодезмите са цепковидните контакти, които също са тунели между съседни клетки. Цепковидни контакти. Плазмодезмите са много по-често срещани при различни видове растения, в сравнение с цепковидните контакти при животните. Цепковидните контакти се срещат често само в определени видове животински клетки. Например съседните сърдечномускулни клетки имат цепковидни контакти помежду си, за да се позволи предаването на електрични сигнали през сърдечната тъкан. Така съседните клетки разбират, че трябва да се съкратят по съответния начин. Това е изключително важно за някои видове животински клетки. Сега да слезем още един слой по-надълбоко. Но преди това искам отново да отбележа нещо, на което наблягам в почти всяко видео. Всички тези мембрани, които рисуваме, независимо дали са външни клетъчни мембрани, или мембрани на органели, са двойни фосфолипидни слоеве. Ще увелича тази част тук. Жълтата част изглежда като линия, но в действителност това са фосфолипиди, това са двойни слоеве фосфолипиди, чиито хидрофилни глави сочат навън, а хидрофобните им опашки сочат навътре. Този двоен липиден слой продължава по протежението на цялата мембрана. Да поясня – всички тези мембрани, които рисувам, са двойни липидни слоеве. Да продължим. Щом навлезем във вътрешността на клетката, виждаме, че и двата вида клетки имат цитоскелет. Имаме цитоскелети, следователно тук има микрофиламенти. Рисунката не показва тяхната сложна структура, защото искам да имаме сравнително опростена диаграма на клетките. Имаме микротубули. Може да има и интермедиерни филаменти. Всички тези структури разглеждаме в друго видео. Сега да обърнем повече внимание на други органели. В животинските клетки има центрозоми. Те са ключови за организирането на микротубилите. Ще говорим много за центрозомите, когато се занимаваме с митоза. В растителните клетки не виждаме центрозоми. Растителните клетки използват други начини за организиране на микротубулите си, и по принцип, но особено по време на митоза. Да видим какви други разлики има между растителната и животинската клетка. Една голяма разлика, която може би забелязваш, е този голям, син балон, приличащ на яйце. Тези зелени неща не са в него, просто синият балон е зад зелените неща. Структури като него се свързват и с растителните, и с клетките на гъбите. Този син балон е централна вакуола. Централната вакуола може да съхранява течности или ензими. Може да се разглежда и като място за съхранение на отпадъци. Всъщност, въпреки че вакуолите са често срещани в растителните клетки, те могат да имат разнообразни функции в зависимост от вида растителни клетки. Обърни внимание на това – ще говорим за него и в други видеа. Виждаме всички тези органели, правим им рисунки, слагаме ги на диаграми и си мислим, че знаем какви са повечето от функциите им. Но всъщност органелите и клетката като цяло все още са предмет на активни научни проучвания. В следващите десетилетия ще открием още много функции, които тези органели може да изпълняват, начини, по които могат са си изпращат сигнали и да общуват, какво е поведението им при различни условия – така започваме да разбираме по-добре какво правят. Но в следващите десетилетия ще научим още много, много, много повече за различните структури и функции на клетката. Както вече споменах, това е централната вакуола. Tя е голяма и може да предостави структурна опора на клетката, може да съхранява неща, някои животински клетки също могат да имат вакуола, но не всички. Най-добрият аналог на вакуолата в животинските клетки е лизозомата. Тя е ето тук в оранжев цвят. Това тук е лизозома. Лизозомата може да се разглежда като място за изхвърляне на отпадъци в животинската клетка. Лизозомите съдържат ензими, така че когато нещо попадне в тях, то се разгражда. Вътрешността на лизозомите има сравнително ниско pH, по-киселинно е, за да могат нещата, попаднали в тях, да се разградят и съставните им части да се рециклират. Тъй като разглеждаме тези места, в които се разграждат, катаболизират или метаболизират различни неща, можем да поговорим и за пероксизомите. Тук можем да видим две от тях, наричат се така, защото когато били открити, учените си казали: "Хей, тук вътре се случва нещо, протичат реакции на окисление." "Изглежда, че крайният страничен продукт е водороден пероксид". Затова били наречени пероксизоми. Все още изучаваме всички функции, които тези органели изпълняват, но знаем, че са важни за накъсване на дълги вериги мастни киселини, за да станат по-лесни за употреба от други части на клетката. Пероксизомите имат и други роли, чиито механизми все още не са напълно изучени. Сега да се върнем към разликите между растителните и животинските клетки. Ключова разлика са тези органели тук. Това са хлоропласти. В тях протича фотосинтезата и разбира се, те се срещат в растителните клетки. Благодарение на тези органели растенията синтезират храната си. Можем да кажем, че фиксират въглерод с помощта на енергия от светлината. Хлоропласт. Имаме хлоропласт ето тук. Хлоропластите не се срещат в животинските клетки. Когато говорим за енергия, говорим за фабрики за производство на АТФ в клетките, те се срещат и в двата вида клетки. Това, разбира се, са митохондриите. Митохондрии има и в двата вида клетки. Има и други органели, които се срещат и в растителните, и в животнските клетки. Такъв е апаратът на Голджи, който се среща и в двата вида клетки. Това е мястото, където се пакетират белтъци за употреба в самата клетка или извън нея. Имаме ендоплазмена мрежа. Имаме зърнеста ендоплазмена мрежа, която има рибозоми, свързани с мембраната, имаме и гладка ендоплазмена мрежа, която няма рибозоми. Това е мястото, където се произвеждат много белтъци, както и липиди. След това имаме и ядрената обвивка. Всъщност това е вътрешната ядрена мембрана – ето тук. Външната мембрана е свързана с ендоплазмената мрежа. Можеш да видиш тези структури и при двата вида клетки. В ядрената обвивка, разбира се, има ДНК. Тя е във формата на хроматин. Имаме и тази много плътна зона, която се вижда с микроскоп. Тя се нарича ядърце и се асоциира с робозомни образувания и рибозомна РНК. Естествено имаме и всички тези свободни рибозоми. Имаме свободни рибозоми. Бих казал, че това е много бърз преглед на еукариотните клетки, но се надявам, че доби представа за някои от основните разлики между растителните и животинските клетки.