If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:43

Видео транскрипция

Говорихме много за клетките като цяло, но в това видео ще се фокусираме на растителните клетки, фокусът е на растителните клетки. Това тук е рисунка на растителна клетка. Първото нещо, което може да ти направи впечатление е, че вместо закръглена форма, като тази на много други клетки, които съм рисувал, тази има форма на куб или на призма. Това е така, защото имаме растителна клетка и тя може да има такава структура. Следващият въпрос е - какво дава тази форма на растителните клетки. Какво им позволява да имат тази форма на куб или призма? Отговорът е клетъчната стена. Това е клетъчната стена. Нека се ориентираме правилно в тази рисунка. Разбира се, ако тази част не беше отрязана, щяхме да виждаме само външната част на клетката. Щяхме да виждаме само клетъчната стена. Но ние сме отрязали това парче и можем да видим различни слоеве от вътрешността на клетката. Имаме клетъчната стена отвън. Точно под нея имаме клетъчна мембрана или плазмена мембрана. Това е клетъчната мембрана. Клетъчната мембрана е под клетъчната стена. Под клетъчната мембрана е цитоплазмата. А в цитоплазмата има най-различни неща. Това голямо нещо, което заема много голям обем от вътрешността на растителната клетка е вакуола, за която сме говорили в други видеа. Вакуола. Комбинацита от вътрешното налягане, органели като вакуолата и налягането от всичките течности в клетката оказва натиск навън, а клетъчната стена дръжи всичко това вътре в клетката. Това придава структурата на растенията. Затова растенията могат да растат и да са изправени. Растенията могат да растат изправени. Рисувам растение. Всъщност имам растение в стаята си, което гледам в момента, то може да расте изправено. И така, имаме клетъчна стена, клетъчна мембрана, както и други органели. Тук имаме хлоропласти, те са много важни за фотосинтезата. Това са нашите добри приятели митохондриите. Имаме ядрена обвивка или по-точно - жълтото нещо е вътрешната ядрена мембрана. В тази обвивка е ДНК. Имаме ендоплазмена мрежа. -- Зърнестата ендоплазмена мрежа има рибозоми по мембраната. Гладката ендоплазмена мрежа няма рибозоми. Апаратът на Голджи. Това беше малък преговор. Сега ще се концентрираме върху клетъчната стена. Да се върнем на нея. Ако искаме да подгледнем клетъчната стена отблизо, можем да разгледаме тази диаграма. Ето тук, може да те изненада малко. Преди, когато мислех за клетъчната стена, си представях нещо като тухлена стена. Нещо непроницаемо. Но тази рисунка ни дава различна представа. За да стане по-ясно, това е нашата клетъчна мембрана -- следователно тук имаме двоен липиден слой. Върху него е разположена клетъчната стена. Както виждаш, тя не е дебела като тухлена стена, като нещо непроницаемо. Виждаш, че тя се състой от всички тези полизахаридни фибри, които минават през нея. Имаме неща като целулоза, която както видяхме е полимер на глюкозата, подредена по точно определен начин. Хеми-целулуза, която има различни видове мономери. Имаме пектин, който е друг полизахарид. Вероятно си ял/а всички тези неща, ако не днес, то поне миналата седмица. Когато говорим за диета богата на фибри, говорим за неща като целулоза и пектин. Неща, които храносмилателната ти система не може да смели. Когато изядеш някое растение, получаваш фибри, тъй като изяждаш клетъчните стени на растението. Те вършат добри неща като забавяне на абсорбирането на глюкоза в червото. Абсорбира се вода, затова можем да кажем, че нещата минават през храносмилателната система малко по-бързо. Но основото нещо е, че това тук не е стена. Тя позлволява -- Всъщност е стена. Официално е клетъчна стена, но не е дебела непроницаема стена, свойства, които може да свързваш със стените на стаята, в която се намираш. Виждаш, че има простраства, през които могат да преминават малки молекули. Повече прилича на мрежа или на плат. Всъщност клетъчната мембрана има достъп до течността и до молекулите, които се намират между клетките. За да е ясно какво виждаме: този слой тук е клетъчната мембрана, това е двойният липиден слой. Това тук е клетъчната стена. Трябва ми друг цвят. Това е клетъчната стена. И точно над клетъчната стена е пространството между клетките, което се нарича средна ламела. Пространството между клетките наричаме средна ламела. Това тук също е средна ламела. Всичко това е интересно, но може да се питаш, "Колко твърда е клетката?" "Разбирам, че стената е като мрежа, но клетките, растенията могат да стоят изправени." "Клетъчната стена ли им дава цялата твърдост?" Отговорът е - донякъде. Клетката е като тази мрежа, тя поддържа формата на клетките. Но ако спреш да поливаш едно растение, ще видиш, че то клюмва. Това се случва, тъй като част от способността му да стои изправено идва от вътрешното налягане в клетките. Друга част от формата на растението идва и от самата клетъчна стена. Сега може би си казваш, "Хм, аз съм виждал/а растения, които са много по-твърди от растението, което си нарисувал." "Ами неща като дърветата?" "Дървесината?" "Дървесината изглежда много твърда." "Толкова е твърда, че можем да построим истински стени от дърво." Отговорът е, че при тези по-зрели растения, щом клетката спре да расте и имаме нашата клетъчна стена, могат да се натрупат допълнителни слоеве целулоза и други молекули, които да формират т.нар вторична клетъчна стена. Можем да разглеждаме това като първична клетъчна стена. А над нея може да се изгради по-дебела вторична клетъчна стена, която дава на растението много повече твърдост. Това придава структурата на дървесината дори ако ѝ отнемем всичката вода, дори да я дехидратираме, дървесината все още ще притежава твърдост, благодарение на слоевете целулоза и други молекули, които са толкова дебели, че ѝ позволяват да запази трърдостта си. Преминавам към последното нещо, за което исам да говоря. Вече видяхме, че клетъчната мембрана има достъп до молекулите, които плуват между клетките, но освен това има директни тунели между съседните растителни клетки. Нарисувал съм тези директни тунели тук, от външната страна на клетъчните стени, тези жълти кръгчета са плазмодезми. Това са плазмодезми. За да разбереш по-добре какво представляват, си представи, че това е една клетка. Тук пиша клетка 1. Да кажем, че това е клетка 2. Клетка 2 е ето тук. Клетките са срязани напречно. Можеш да видиш, че плазмодезмите са тези тунели, които се образуват -- -- между двете клетки. В резултат, цитозол или малки молекули, могат да се обменят директно между тези две клетки. Ще обясним структурата на тези тунели малко по-подробно, имаме тази тръба от ендоплазмена мрежа, която минава през плазмодезмата. Но искам да съм много ясен. Много често, когато учиш биология всичко е обяснено в учебника и изглежда чисто и ясно. Но хората все още изучават въпроса точно защо съществуват плазмодезмите. За какво са необходими? Какво се транспортира през тях и как, при какви условия? Ако се задълбаеш съвсем малко в някои от тези въпроси, които изброих, ще стигнеш до зона на активни научни изследвания. Надявам се, че в това видео научи малко повече за дърветата около теб, за растенията, домашните растения и дори за салата, която може да се изял/а на обяд.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген