Зареждане

Видео транскрипция

Модерните хора често приемат за даденост съществуването на клетки и идеята, че всички живи организми са изградени от клетки, че ние, като човешки същества и живи организми сме направени от много, много, много клетки. Смята се, че броят на клетките в човешкото тяло е около 37 трилиона. Но ако се върнем дори само 400 години назад, до 17-ти век, тази идея не е била толкова общоприета, защото хората не са имали инструментите, с които да правят директни наблюдения над клетки. Не са знаели, че клетките съществуват. Дори не са знаели, че едноклетъчните организми съществуват. Всичко това започнало да се променя благодарение на Робърт Хук. Робърт Хук успял да създаде примитивен микроскоп. Това е рисунка на неговия микроскоп. Когато я видиш, ще можеш да оцениш колко примитивен изглежда неговият микроскоп в сравнение с тези, които имаме днес. Тук е имал лещи, които дават увеличение, но е трябвало да използва пламък и да канализира светлината му, която се отразява в обекта на наблюдение. През 1665 г. Хук публикува "Микрография". Сигурно не го произнасям правилно. През 1665 г. Робърт Хук публикува "Микрография", в нея той описва и рисува много от наблюденията си с микроскоп. Има някои забележителни рисунки, бил е доста добър художник. Правил е рисунки на обектите, които наблюдавал, например въшки и бълхи. Но Хук не е гледал под микроскоп само въшки бълхи. Наблюдавал е и клетките на корка или както той го е виждал - просто корк. Когато видял корка под микроскоп си казал, "Тези малки квадратчета тук, изглеждат като основната градивна единица на корка." "Тези квадратчета ми напомнят на малките стаи, в които живеятмонасите - килии." Оттам той нарекъл тези квадратчета клетки. Оттам произлиза думата. Хук ги нарекъл клетки в "Микрография". Това е клетка. За съжаление, въпреки че Хук бил страхотен художник, рисувал много добре и имаме много от рисунките му в "Микрография", нямаме нито една картина, на която е изобразен самият Робърт Хук. Това е доста забележителна история. Повечето теории твърдят, че Исак Нютон е изгорил единствения оригинален портрет на Робърт Хук. Това е доста интересна история, за която можем да говорим в бъдеще. Робърт Хук е създал термина клетка, но всъщност е наблюдавал мъртва тъкан, виждал е остатъците от клетки. Това, което всъщност е наблюдавал са остатъци от клетъчна стена. Той не е успял да наблюдава живи клетки. Не се е сетил, че може би тази градивна единица на живота - клетката, може да се възпроизвежда и че всички клетки идват от други клетки. Тази идея започва да се развива по-късно в историята. Минаваме няколко години напред и стигаме до Антони ван Льовенхук. Знам, че вероятно го произнасям грешно. Той е бил холандски майстор на лещи, вдъхновен от работата на Хук. Той си казал, "Мога да изработвам лещи и да ги използвам, за да правя по-добри микроскопи и по-добри наблюдения. Успял да постигне целта си и да наблюдава пряко живи клетки и живи едноклетъчни организми. Успял да види сперма под микроскоп. Казал си, "Хей, това нещо изглежда живо!". Наблюдавал директно протисти, това са ендоклетъчни еукариотни организми. Имат клетъчни стени и изглеждат като ендоклетъчни животни. Той ги нарекъл анималкули. Казал си, "Хей, тези неща изглеждат като мини-животни." Започнал да мисли, че може би това са формите, на които е основан живота или поне, че може да има живи същества с толкова малки размери. Но били нужни още 100-150 години, за да започне да се появява завършена, модерна клетъчна теория. Стигаме до началото на 19-ти век. През 30-те години на 19-ти век, тези двама джентълмени - Матиас Шлайден и Теодор Шван изгряват на небосклона. Те започват да поставят основите на това, което днес наричаме "модерна клетъчна теория". И така - модерна клетъчна теория. Използвайки наблюденията и заключенията си, те казали, "Хей, може би всички живи същества са направени от една или повече клетки." Днес приемаме това за даденост, но то не винаги е било толкова очевидно. Не е било очевидно, че една или повече клетки изграждат всички живи същества. И след като всички живи организми са съставени от една или повече клетки, можем да кажем, че клетката е основната градивна единица на живота. Клетката е градивната единица на живите организми. Това са доста силни изказвания, че ако вземем кой да е жив организъм и се вгледаме в него на достатъчно дълбоко ниво, ще стигнем до клетки - живи клетки, които изграждат живота. Това не е завършената клетъчна теория. И двамата господа знаели, че клетките идват от други клетки. Те успели да наблюдават възпроизвеждане на клетки, но оставал един въпрос, "Възможно е някои клетки да идват от други клетки, а някои да се създават спонтанно..." "...ако имаме точните елементи и условия. Може би клетките могат да се появят от нищото." Едва през средата на 19-ти век се появява третата точка от модерната клетъчна теория. Това е идеята, че всички клетки идват от други клетки. Всички клетки произлизат от други клетки. Истинският баща на тази идея, който наистина я установява, е този джентълмен тук - Робърт Ремарк. Понякога заслугата за това се дава на Рудолф Вирхов - ето тук, но се оказва, че той е изплагиатствал работата на Ремарк. Затова Ремарк заслужава основната част от признанието за тази точка - че всички клетки идват от други клетки. Той не бил първият човек, който си казал, "Може би ще видим, че клетките произлизат от други клетки." Вместо това той си казал, "Това е нещо фундаментално, всички клетки произлизат от други клетки, а не се появяват спонтанно." Дори и в днешния свят, хората виждат последнота твърдение на клетъчната теория - всички клетки произлизат от други клетки, и се появява естесвения въпрос, "Е, трябва е да имало една първа клетка или първоначална група от "прото-клетки", нали?". Хората не са 100% сигурни, но когато погледнем назад в еволюцията на живота на Земята, мислим, че първите клетки са се появили преди 3,5 милиарда години. Не сме напълно сигурни как са се появили, но има някои теории по въпроса. Например имаме видеа за фосфолипиди. Оказва се, че фосфолипидите могат естествено да формират двоен слой и сферични мембрани, които имат фосфолипиден двоен слой. Това е един вид начало, фосфолипидният слой може да се формира спонтанно. Също така има теории, че ако се върнем 3.5 милиарда години назад, информацията в клетките предшественици се е съхранявала от самореплициращи се РНК молекули или от белтъци, които някак си се самореплицирали. С времето, с много, много време тези клетки предшественици започнали да се реплицират и да имат по-сложни органели. Тези, които се доближавали до модерните клетки, можели да се възпоизвеждат повече, да използват повече енергия, повече от ресурсите на околната среда. Накрая стигаме до нашите модерни клетки. Произходът им е много интересен въпрос и все още е тема на научни проучвания.