Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:40

Видео транскрипция

Вече говорихме за процеса на преход от ДНК към иРНК. И нарекохме този процес транскрипция. И това се случва в ядрото. След това иРНК се придвижва извън ядрото и се закрепва за рибозома. И след това тя се транслира в протеин. Затова можете да кажете, че тази част тук се подпомага от рибозомите. Или , че се случва в рибозомите. Спирайки се по-подробно, аз бих искал да говоря за това как всъщност се случва това, а също и за структурата, в която това се случва в клетката. Затова аз ще нарисувам ядрото малко по-подробно, за да можем да видим наистина какво се случва върху неговата мембрана. Та това тук е ядрото. Нека го нарисувам така. И вместо просто да го рисувам с една линия, ще го нарисувам с две линии. Защото то всъщност е с двойна билипидна мембрана. Та това е едната мембрана тук, а това тук е другата. И е очевидно, че аз не я рисувам точно по размер. Рисувам я така, че да можете да добиете представа за нещата. Всяка от линиите, които рисувам ако мога да я увелича, ако можех да увелича всяка от тези линии, нека го направим. И в този квадрат можете да видите билипидния слой. Така, че билипидния слой изглежда така. Кръгът означава хидрофилен край, а тези линии са хидрофобните краища на мастните киселини. Та това е нашия билипиден слой. Всяка от линиите, които съм начертал, всяка от тях представлява билипиден слой. Та въпросът е как чрез мРНК може да се извърши транскрипцията? Имате ДНК, имате и мРНК. Всичко е тук вътре, в тази бъркотия от хроматин в ядрото. Как тя си пробива път навън през двойната билипидна мембрана? И пътя й навън е през ядрените пори. Ядрената пора е нещо като тунел. А съществуват хиляди от тях. Това е тунел през билипидния слой. А тунела е изграден от множество протеини. Та това тук и тук е напречен пререз през пора. Вие може да си го представите, ако си мислите триизмерно вие ще си представите тунела. Изграден от протеини тунел, протеини, които преминават през тази двойноверижна билипидна мембрана. мРНК може да се придвижи навън и да доближи една рибозома и да се случи транслация на протеин. Но това тук не е пълната картина. Защото транслацията на протеин от свободна рибозома е за протеини които се използват вътре в клетката. Затова нека начертая цялата клетка. Това е клетката. А това тук е цитозола на клетката. А вие понякога може да се объркате от понятията цитозол и цитоплазма. Цитозол е цялата течност между органелите. Цитоплазма е всичко, намиращо се вътре в клетките. Следователно цитозола и органелите и всичко вътре в органелите се нарича цитоплазма. Та цитоплазма е всичко в клетките. Цитозола само флуида, разположен между органелите. Чрез свободните рибозоми тук транслацията набавя протеини използвани за нуждите на клетка. Протеините след това се носят в цитозола и се използват по начин, който е най-подходящ. Но как се набавя протеин извън клетките или дори извън клетъчната мембрана? Не в нея, не вътре а включен в клетъчната мембрана или извън самата клетка. Ние знаем, че клетките комуникират по много различни начини и произвеждат протеини за други клетки или за да се използват и доставят от кръвния поток там където е необходимо. И точно върху това ще се спрем в това видео. В тази връзка това което се означава като перинуклеарно пространство е пространството между тези две мембрани; това е перинуклеарното пространство между вътрешната и външната ядрена мембрана. Нека го означа. Това е вътрешната ядрена мембрана. А това е външната ядрена мембрана. Можете да продължите тази външна ядрена мембрана и навлизате в нещо като вгъвания е издатини. А това тук се счита за отделна органела. Вие имате нещо което изглежда като това а аз ще го нарисувам по-най добрия възможен начин. И това нещо тук се означава като ендоплазмен ретикулум. Та това тук е ендоплазмения ретикулум, за който считам че е подходящ за име на група. А ендоплазмения ретикулум е отправна точка за производство и пакетиране на протеини, които са или вмъкнати в клетъчната мембрана или се използват извън клетката. И как се случва тава? Ами ендоплазмения ретикулум бива два вида. Има гранулиран ендоплазмен ретикулум. А по гранулирания ЕПР има куп рибозоми. А това тук е свободна рибозома. Това тук пък прикачена рибозома. Прикрепени са рибозомите към мембраната на ЕПР. Тази зона, в която имате прикрепени рибозоми се означава като гранулиран ЕПР. Ще я нарека гЕПР. Това е вероятно още по-добро име за група. Има и друг участък, който е агранулиран ендоплазмен ретикулум. Ролята му за протеиновата синтеза е да подготвя белтъците за транспортиране извън клетката, а за това е необходима иРНК, нека го начертая в светло зелено, мРНК намира един от тези рибозоми, свързани с гранулирания ендоплазмен ретикулум. И при транслирането на протеина той няма да се транслира в цитозола. Той ще се транслира на външната страна на на гранулирания ЕПР. Но също така това може да стане вътре, в лумена на гЕПР. Нека го направя, нека го начертая малко по-добре. Нека кажем, че това тук е мембраната на гранулирания ендоплазмен ретикулум. И след това когато протеин или мРНК се транслира в протеин, рибозомата може да с прикрепи. Нека това тук е мРНК, която ще се транслира. Нека това да става в тази посока. Това е мамбраната на ЕР. Мембрана на ЕР. Това тук е всъщност, по начина по който го рисувам това е един билипиден слой. Нека ог нарисувам. Правя го така. И тази билипиден слой всъщност е непрекъснат. Както е непресъсната и външната ядрена мембрана. Нека го направя така, за да си представите по-добре. В определен момент в процеса на транслация, протеина може да се позиционира във вътрешността. и започва транслацията като протеина е разположен по вътрешната страна на ендоплазмения ретикулум. Това тук е лумена. Това е лумена на ЕР. Тук сме във вътрешността на ендоплазмения ретикулум. А тук сме отвън, в цитозола. По този начи протеина ви е във вътрешността на ЕР. Вътре във ендоплазмения ретикулум, и може да се придвижва по него. А в определен момент може да се откъсне от него. Нека си представим, че протеина е тук. А гладкия ендоплазмен ретикулум има много функции, а аз няма да навлизам на дълбоко в тях. Но в определен етап този протеин може да се отдели. Нека начертая един отделящ се протеин. Нека кажем, че това е мембраната на ендоплазмения ретикулум. А протеина нека кажем завършва тук. И след това той може да се отдели. И може да се превърне от това, в нека го нарисувам в друг цвят Може да стане от това в това. Мисля, чи веждате къде се придвижва и след това е тук. След това се превръща в нещо като това. Сега се е отделил. А когато имате протеин, или въобще нещо, което се транспортира по клетката то има своята малка собствена мембрана. Наричаме го везикул. Сега протеина се отделя и изглежда като везикул. А този везикул може да, нека нарисувам тези везикули с протеини, та те могат да се придвижат към апарата на Голджи, който ще нарисувам в синьо по най-добрия начин който мога. Апарат на Голджи. Очевидно е, че може да има по-добри рисунки на това. В последствие може да се случи процес на слепване помежду им и апарата на Голджи. Често това са телца на Голджи, наречени така по името на откривателя им, Г-н Голджи. А след това протеините при попадане в телцата на Голджи те претърпяват процес на узряване и са готови за транспортиране извън клетката, или може би за включване в клетъчната мембрана. Това тук е телце на Голджи, Телце на Голджи или още апарат на Голджи. След като приключи процеса тогава напълно готовия протеин е готов за употреба. И вероятно, ще го направя малко по-различен, Затова ще използвам същия цвят, Това е напълно пакетирания протеин. И сега той може да бъде транспортиран към клетъчната мембрана. Този протеин може или да се транспортира извън клетката, или да се включи в клетъчната мембрана.