If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:50

Определение на Арениус за киселини и основи

Видео транскрипция

Първата модерна дефиниция на киселини и основи е дело на този господин тук, Сванте Арениус, който през 1903 г. става третият носител на Нобелова награда за химия. И според неговото определение за киселини киселината е нещо, което повишава концентрацията, .... повишава... концентрацията... на водородни протони, когато е поставено във воден разтвор. когато е поставено във воден разтвор. Можеш да се досетиш какво е основа. Можем да кажем, че основата е нещо, което понижава протоните и това е една възможна дефиниция. А можем и да кажем, че повишава нека го запиша, повишава концентрацията на хидроксид. Повишава концентрацията на хидроксид, когато се постави във воден разтвор. Когато е във воден разтвор. Нека го обясня по-конкретно. Да разгледаме някои примери. Силна киселина на Арениус, и всъщност силна киселина и според другите дефиниции, е солната киселина. Солна киселина. Ще я сложим във воден разтвор. Това е водородът. Имаме хлор. Слагаме това във воден разтвор, и то ще се раздели. Тази реакция се осъществява най-често от ляво на дясно. Хлорът ще откъсне двата електрона от ковалентната връзка с водорода, и ще остави водорода без електрони. Затова водородът просто ще стане водороден протон. И остава хлорът, хлорът, който е откраднал този електрон. Той и преди е имал електрони, а сега е откраднал и един електрон от водорода, затова в момента има отрицателен заряд. А те още са във воден разтвор. Все още са разтворени във вода. И тук ясно се вижда, че ако поставим това във воден разтвор, ще повишим броя на водородните йони броя на протоните в уравнението. И вече говорихме за това, често ще срещнеш уравнение като това, но водородните протони не си седят кротко и неподвижно във водата. Те ще се свържат с водните молекули и ще създадат хидроний. Затова често можеш да го срещнеш и така: Имаме солна киселина... Солна киселина. Във воден разтвор, което означава, че просто е разтворена във вода. И имаме H2O. Имаме молекули на водата, H2O, понякога ще го срещнеш изписано с малко l, което означава, че е в течна форма, И това ще ни даде следния резултат: Вместо този водороден йон да остане самостоятелен, можем да кажем, че той ще се свърже в водната молекула. И това, което ще се получи, е всъщност H3O. Това нещо има водна молекула и водороден йон. Има само протон. Той е дошъл без електрони, затова сега има положителен заряд. Ще има положителен заряд, и сега можем да кажем, че ще бъде воден разтвор. Хидроният ще бъде във воден разтвор. И ще имаме плюс, но после ще ни остане хлоридният йон, който можем да наречем анион, понеже е негативен. Хлориден анион. И това продължава да е във воден разтвор. Разтваря се във водата. А единственото, което е станало, е, че хлоридът тук е взел всички електрони и е оставил водорода без електрони. После този водороден протон е отмъкнат от водната молекула и става хидроний. Дори с това определение можем да кажем, че повишава концентрацията на водородни протони. Можем да кажем, че повишава концентрацията на хидроний. Хидрониеви йони. И така, по определението на Арениус, солната киселина се приема за силна киселина. Това я прави силна киселина. А какво би било силна основа според определението на Арениус за киселините и основите? Това може да е натриевият хидроксид. Нека го напиша. Ако имам натриев хидроксид, натрий – Na, това е натрият, а също и хидроксид. Това е кислород, свързан с водород. Това е натриевият хидроксид. Ако проверим как изглежда тази молекула, ще видим, че кислородът има ковалентна връзка с водорода. Нека го напиша с други цветове. Кислородът има ковалентна връзка с водорода. С този водород тук. И има три самостоятелни двойки. Има три двойки ето тук. Откраднал е електрон отнякъде и ще има отрицателен заряд. Ще има отрицателен заряд. Мога да напиша и двете, нека го напиша така. Има отрицателен заряд, а тук имаме и натриев йон който някак е загубил електрона си. Имаме натриев йон, който е загубил електрона, затова има положителен заряд. Може да е загубил електрона си заради кислорода. И така кислородът ще стане отрицателен, а натрият – положителен. И така това е положително, това отрицателно, те ще се привличат едно към друго и ще оформят йонна връзка, така че натриевият хидроксид има йонна връзка, защото натрият всъщност е положителен а хидроксидът тук е отрицателен. Това ги обединява. Но както и да е, да ги поставим във воден разтвор. Ако поставим натриев хидроксид във воден разтвор, той ще раздели на натрий с положителен заряд, натриевите йони, все пак натриевият йон е част от това съединение, затова беше привлечен към хидроксидния анион, но ако го поставим във водна среда, тогава ще имаме хидроксиден анион, хидроксиден анион, така че това просто ще се разпадне. Това има негативен заряд, и ще се разтвори във водата, във водния разтвор. И ако поставим натриев хидроксид във вода той ще повиши концентрацията, ще повиши концентрацията на хидроксид във водата. Ще повиши концентрацията на хидроксид и по определението на Арениус за киселини и основи, ще бъде силна основа на Арениус. Това ще бъде силна, силна основа по дефиницията на Арениус. Съветвам те да сравниш това с другите определения. С дефиницията на Брьонстед-Лаури за киселини и основи, с определението на Люис за киселени и основи и да се замислиш за начините, по който се определят категориите.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген