If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Въведение в генното инженерство

Въведение в генно инженерство. Човешко размножаване. Рекомбинантна ДНК. Биоетика.

Видео транскрипция

Генното инженерство е област, която свързваме с двадесети век. Дори не сме знаели, че гените са в основата на механизма на наследствеността преди средата на двадесети век. И директната модификация на гени за някаква цел не е започнала преди 1970. Но си струва да отбележим, че хората по един или друг начин влияят на генетиката на организмите от много години. Например в природата има животни, които изглеждат така. Наричаме ги вълци. Но, сега в нашия живот, има също и животни, които изглеждат така. Тези кучета не са се появили по естествен път. Появили са се след много поколения развъждане, от хора, които взимали животни, като например вълци или лисици, и селектирали определени черти. Може да са избирали индивиди, които са дребни и приличат повече на малки кученца, дори и когато са пораснали. Или черти, които да ги накарат да се подчиняват. Така те е по-вероятно да слушат какво стопанина им казва да направят. Или черти, чрез които те са добри в ловене на гризачи или каквото и да било, и с времето повтарящото се селектиране на тези характеристики е довело до различните породи, които виждаме днес. Въпреки че хората са правили това стотици и хиляди години, те са влияели на това какво ДНК преминава от поколение на поколение. Те не са знаели за самия генетичен код, но това пак е било форма на генетична манипулация. Подобно е и ако разгледаме царството на растенията. Когато отидеш в магазина и видиш сладка ябълка, неща като нея може би не са съществували по начина, по който ги виждаме сега. Много е вероятно повечето земеделски продукти... хората са намерили диви ябълки – и говорим за вероятно хиляди години назад във времето. Може да са намерили тези ябълкови дървета – ще скицирам набързо ябълково дърво тук. И те може би са открили, че ябълките са леко кисели, дребни и трудни за ядене и храносмилане, но с времето хората са селектирали дървета, които имат по-сладки ябълки, които имат по-големи ябълки и са осигурили условия, такива, че да е по-вероятно да се размножат. Така че с времето са получили по-големи и по-сладки ябълки като тези, които виждаш в магазина. И както споменах, повечето земеделски продукти, които имаме днес, са резултат от стотици или хиляди години на такъв вид изкуствен отбор. И дори това да не е официалната дефиниция за генно инженерство, което обикновено се отнася към нещо като генна модификация, която сме успели да направим за пръв път едва през последните десетилетия, хората са имали някакво влияние над ДНК на организмите от много дълго време. Но след като казахме това, през последните десетилетия учените успяват да са много по-прецизни във влиянието си над ДНК чрез генното инженерство. В други видеа ще разгледаме по-подробно какво точно се случва, но имаш тази идея за рекомбиниране на ДНК, където можеш да вземеш гени от един организъм и да ги сложиш в друг. И може би се питаш защо това е полезно? Нека кажем, че има дърво, което искаш да отгледаш. Нека да е ябълково дърво, но то е много податливо на определен вид болести и ако тази болест го покоси, ще загубиш цялата реколта. Но какво ще стане, ако можеш да добавиш в ДНК-то на ябълковото дърво ген, който го прави по-устойчив на тази болест? Така всъщност правят хората днес. Добавят ДНК и то може да е от някои доста щури неща. Чел съм истории за добавяне на ДНК от насекомо в растение, за да бъде по-силно по един или друг начин. Сега тази идея за рекомбиниране на ДНК и генно модифицирана храна, позната и като генетично модифициран организъм, е противоречива. Много хора казват, че е добра. Позволява ни да отглеждаме по-устойчиви хранителни култури. Част от рекомбинирането на ДНК, добавянето на ДНК в нещо друго, може да ги направи по-хранителни. Може да осигури повече витамини. Но други хора ще оспорят това и ще кажат, че не знаем точно какви ще са последствията от това, което правим. Може да си мислим, че е полезно, но, когато взимаш ДНК от един организъм и го слагаш в друг, как влияе на хранителните свойства, какви са дългосрочните ефекти от консумацията му? Това е нещо, за което да помислиш. И започваме като си задаваме тези въпроси в областта на биоетиката. Като имаме все повече и повече контрол върху генома и особено, както ще видим върху човешкия геном, има въпроси, които трябва си зададем дали е добро или е лошо? Но връщайки се към идеята за генно инженерство и рекомбиниране на ДНК други неща, които можеш да направиш, е нека кажем, че се нуждаем да произведем инсулин за диабетици. Може би е възможно да вземеш бактериална клетка и да добавиш в нея гена, който отговаря за производството на инсулин. И след това, изведнъж, бактериалната клетка може да се превърне във фабрика за производство на човешки инсулин, така че да можем да имаме повече инсулин за диабетиците, тъй като този инсулин може да се добива. Това е приложение на рекомбинирането на ДНК. И навлизаме в интересен период на човешката история. Хиляди години сме развъждали неща, но сега се учим да манипулираме неща на много прецизно ниво. И ни кара да си зададем всякакъв вид въпроси. Вероятно има много добри неща, които можем да направим. Да произведем нови лекарства, по-устойчива реколта. Но също има и въпроси за това какви са страничните ефекти? И биоетиката става много интересна, когато започнем да мислим за модифицирането на човешкия геном. Защото, когато модифицираш гени, не променяш само един организъм, променяш цялото негово потомство. Променяш гените, които съществуват в генофонда. И така други много добри аргументи за модифициране на човешкия геном са предотвратяване на болести, които биха могли да са много сериозни. Но с времето хората могат да кажат, хей, аз искам да съм по-висок или аз искам определен цвят коса или пък прави зъби. Или могат да кажат: "Искам дете, което да има този или онзи белег." Така че нещата стават много интересни, колкото повече мислиш за начините, по които генното инженерство може да се използва.