Некодираща РНК

Какво е некодираща РНК? Некодираща РНК, или нкРНК, както бива съкращавана, е функционална РНК молекула, която не преминава през последната стъпка и не се транслира до протеин. С други думи, те преминават директно от транскрипция в РНК молекула, а после изпълняват различни жизненоважни функции в клетката. Има множество примери за некодиращи РНК, включително микро РНК, рибозомни РНК, транспортни РНК, списъкът продължава. Докато разглеждаме всеки от тези различни видове и примери за некодиращи РНК, ще започнеш да виждаш, че има отличаваща се тема. Тя е че повечето от тези некодиращи РНК участват или в транскрипция, или в транслация с една или друга функция. Да започнем с микро РНК. Микро РНК, или миРНК, участват в транскрипционната и следтранскрипционната регулация на генната експресия. Те правят това чрез свързване по бази с комплементарни последователности в молекули информационна РНК. Това води до генно заглушаване чрез транслационна репресия или целева деградация. По същество, иРНК, към която се свързват тези миРНК, не могат да бъдат транслирани или биват изпратени по път за деградация. Следващата група некодиращи РНК, за които ще говорим, участват в транслацията. Първият вид са рибозомни РНК. Рибозомите са клетъчната апаратура, която се използва, за да се транслира иРНК в протеини. Тя е изградена от един вид РНК молекула, рибозомна РНК. Транспортните РНК са адапторна молекула, която свързва кодоните в една иРНК верига към съответстващи аминокиселини. Това е друг вид некодираща РНК, която ще видиш в транслацията. Трети вид се нарича мнРНК, което означава малка нуклеоларна РНК. Този клас малки РНК молекули ръководят ковалентното модифициране на рибозомна РНК, транспортна РНК и малки ядрени РНК, предимно чрез метилиране, което е добавянето на метилови групи, или псевдоуридилиране, което е добавянето на изомер на нуклеотида уридин. Друг клас некодиращи РНК са малките ядрени РНК, или мяРНК, които не трябва да се бъркат с малките нуклеоларни РНК, за които току-що говорихме. Малките ядрени РНК получават името си от факта, че средната дължина на тези РНК молекули е приблизително 150 неклуотида. Тяхната главна функция е обработването на пре-иРНК в ядрото. Те също помагат в регулацията на транскрипционни фактори на определена РНК полимераза, по-точно РНК полимераза две, както и поддържането на теломерите, които са области от повтарящи се нуклеотидни последователности в края на един хроматид, които защитават края на хромозомата от разрушаване по време на хромозомната репликация. МяРНК могат да бъдат свързани с група специфични протеини и образуват комплекси, които се наричат малки ядрени рибонуклеинови протеини, или мяРНП, или понякога хората просто ги наричат мяРНП. Има специфичен мяРНП комплекс, наречен сплайсеозома, изграден от пет малки ядрени РНК и над 150 протеина, които са отговорни за сплайсинга или премахването на интроните, които се съдържат в информационната РНК, което е главна стъпка в следтранскрипционната модификация, която се извършва в ядрото на еукариотите. Начинът, по който сплайсеозомата прави това, е че се свързва със специфични последователности в пре-информационната РНК верига и извършва две последователни трансестерификационни реакции, които изрязват интрона и после свързват двата екзона, за да образуват зряла иРНК. Сега знаеш малко повече примери за некодиращи РНК и някои от функциите, които извършват в клетката.