Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Взаимодействие между гена и околната среда

Създадено от Райън Скот Патън.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Миналите видеа в тази поредица представляваха последователно разглеждане на гените и околната среда и тяхната връзка с поведението ни. Да кажем, че и, гените, и околната среда са важни, всъщност вярно. Но по-точно, те си взаимодействат. И вече намекнахме за това преди, когато дадохме примера за чая в горещата вода. Но искам да съм по-конкретен, понеже не само гените и околната среда влияят върху поведението, но и ефектите им зависят едни от други. Добре. Да кажем, че имаш две бебета в болницата. Едното, да кажем, е генетично предразположено да е много по-привлекателно от другото. Имаме това привлекателно бебе и имаме това грозно бебе. И, като резултат, красивото бебе получава повече обич и внимание. И израства принципно по-общително и добре приспособено. Но да предположим, че при раждане и двете бебета споделят комбинация от гени, която предразполага към депресия. И научихме, че околната среда активира тези гени. В този случай може би гените се активират от фактори на околната среда. И двете бебета имат тези гени. Но през живота си това хубаво бебе е оградено от чудесна подкрепяща мрежа и има намален стрес. Така че гените не са стимулирани да създадат комбинацията невротрансмитери и други протеини, които участват в депресията. Но това грозно бебе силно произвежда тези протеини. И може би това е понеже бебето бива обиждано постоянно или може би има по-малко приятели. Предполагам, че гените на хубавото бебе са донякъде отговорни за поставянето на тази ситуация. Но околната среда също е отговорна, поне до някаква степен, за задържане на гените за депресия. Подобно, бебето с по-малко късмет тук – неговите гени играят роля за трудния му живот. И този труден живот активира гените, които са свързани със създаването на невротрансмитерите на депресията. И това е груб пример за взаимодействие между гените и околната среда. Но по-специфичен пример е генетичното състояние фенилкетонурия (ФКУ). Фенилкетонурията е генетично състояние при хората, което се причинява от мутация на един ген, който кодира чернодробен ензим. И този чернодробен ензим е фенилаланинхидроксилаза, РАН. Когато липсва този ензим, аминокиселината фенилаланин не се преобразува в аминокиселината тирозин в един от метаболитните пътища в организма. Това причинява натрупване на фенилаланин в организма, което може да причини проблеми с развитето на мозъка и други проблеми. ФКУ засяга едно на около 15 000 бебета в САЩ. Но повечето от тези бебета израстват без големи проблеми. По време на обичайните прегледи на бебетата, тези бебета се идентифицират и се поставят на специална диета без фенилаланин. Понеже те не приемат фенилаланин, това намалява нежеланото натрупване на фенилаланин в организма. Така че взаимодействие между гените и околната среда поставя начало на отговорите и поведението на тялото ни. Виждаме, че околната среда зависи от генетичното предразположение. Но генната експресия също зависи от околната среда. И това е феномен, който наричаме взаимодействие между гените и околната среда. Тази идея ще промени речника ни от фрази като природа и отглеждане. Ще ни доведе до по-правилна формулировка – природа чрез отглеждане.