If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Активация и инхибиране на пътища за пренос на сигнал

Използване на пътя за провеждане на сигнал за токсина на холерата, за да разберем активацията и инхибирането.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Тук имаме изобразен път на клетъчно сигнализиране, който започва с токсина на холерата. И говорихме за пътища за пренос на сигнал в други видеа, което означава, че имаш молекули извън клетката, които биха взаимодействали с рецептори на повърхността на клетката, което после би създало цяла верижна реакция от събития, които биха накарали клетката да направи нещо. И това, което се случва тук, е, че ако беше в злощастната ситуация, и това е нещо, което не пожалавам на никого, но ако някой има холерийни бактерии в червата си, да кажем, че това са бактерии на холерата, бактериите на холерата в червата отделят така нареченият холерен токсин. Тук той е изобразен много абстрактно като кръгче върху триъгълник. Всъщност не изглежда така. Той е протеинов комплекс с различни субединици. Начертан е така, за да можем да помислим как тази триъгълна част взаимодейства с този рецептор на епителната клетка. И това, което се случва, е, че този токсин на холерата ще взаимодейства с ганглиозидния рецептор. Не е нужно да знаеш детайлите, просто да получиш представа какво се случва. И след като направиш това, където виждаш тези стрелки в тези пътища на пренос, можеш да ги разглеждаш като нещо, което ще активира следващата стъпка, или може да се каже, че промотира следващата стъпка, или увеличава вероятността тя да се случи. Но това, което ще се случи, е, че след като това нещо е взаимодействало, а частта на субединицата навлиза, взаимодейства с G-протеин. Не е нужно да знаеш всички подробности тук, но G-протеините са нещо, което ще видиш в много пътища за пренос на сигнал. Няма само един G-протеин. Има цяло семейство протеини, наречени G-протеини. Можеш да си ги представиш като молекулярни превключватели. Те могат да бъдат включени и изключени въз основа на това как взаимодействат с други молекули. Конформацията им, формата им се променя, а това може да ги активира или деактивира. Но както можеш да видиш тук, ако следваш тези стрелки, ще видиш какво се случва накрая. Не е нужно да знаеш всяка подробност тук. В крайна сметка това води до аденилат циклазата, после цикличен АМФ, после се включва протеин киназата. Но крайният резултат от този път е, че тези йони се освобождават от тази епителна клетки. И това кара водата да излиза от клетката, което причинява диария. Токсинът кара клетките на червото, интестиналните клетки, да започнат да отделят вода, така че ще имаш много, много, много лоша диария. Това е голямата картина, а сега можем да разгледаме какво може да се случи в определени ситуации. Ако те попитам, да кажем, че тази епителна клетка има мутация, така че ганглиозидният рецептор не взаимодейства добре с В субединицата тук, с холерийния токсин. Какво ще се случи тогава? Спри видеото и помисли върху това. Добре, поради каквато и да е причина, тази епителна клетка има ганглиозиден рецептор, който е бил малко по-различен и не може да взаимодейства толкова ефикасно с холерийния токсин. В тази ситуация тази активация няма да протича или поне няма да протича толкова ефикасно. И някой с този вид ганглиозиден рецептор може да изпита други лоши странични ефекти, но няма да получи толкова лоша диария от холерийния токсин, понеже целият този път на пренос на сигнала няма да функционира или поне не толкова силно. От друга страна, оказва се, че има молекули, които могат да нарушат пътя за пренос на сигнали. Тук имаме опиоиден рецептор. И ако той бъде активиран, той ще активира друг G-протеин. Този е различен от този, но е част от същото семейство. И когато видиш такова означение – когато видиш права с тази плоска глава вместо стрелка, това означава, че това инхибира този процес. Например, този опиоиден рецептор е рецептивен за молекула, позната като енкефалин. Отново, не е нужно да знаеш това. Но трябва да знаеш, че имаш някаква молекула извън клетката, която може да взаимодейства с опиоиден рецептор, който после ще активира G-протеин и интересното е, че този G-протеин е инхибитор на тази стъпка тук. Ако имаш холера и холерийни токсини в червата си, но също изложиш тези епителни клетки на енкефалин, това може да направи диарията по-слаба. Понеже, ако това бива нарушено или поне инхибирано, тогава останалата част от пътя няма да се случи или поне не толкова силно. Това предизвиква друг въпрос. Ако имаше някаква мутация в опиоидния рецептор тук, така че той не може така ефективно да инхибира енкефалина, какъв би бил крайният резултат? Ако опиоидният рецептор някак не е толкова рецептивен към енкефалин, тогава енкефалинът няма да е толкова ефективен в способността си да спре този път за пренос на сигнала, понеже енкефалинът няма да може да се свърже с този опиоиден рецептор. И това инхибиране няма да възникне, и просто ще имаш обикновения път за пренос на сигнала поради холерийния токсин, което води до диария. Ще спрем тук. Важното, което трябва да научиш тук, е, че когато видиш този вид стрелки, ги приемаме като активация, която води до следващата стъпка. А правите с плоски глави означават инхибиране. Доста често във въпроси, особено ако си учен, може да построяваш тези пътища. Но може да получиш въпроси: ако има мутация на нещо, което активира част от пътя, какво ще се случи – тогава пътят няма да е така активен или ще е неактивен. А ако има мутация в нещо, което инхибира пътя, какво ще се случи? Ако има мутация, която засяга нещо, което нормално би инхибирало един път, ако тя го прави по-слабо фунционално, тогава то няма да може така добре да инхибира този път и пътят ще е по-слабо инхибиран.