If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:11

Видео транскрипция

В това видео ще проучим мембранните протеини. Знаеш ли, че клетъчната мембрана може да бъде съставена от до 75% протеини? Повечето клетъчни мембрани имат около 50% или по-малко протеини и протеините са тук, понеже клетъчната мембрана използва протеини за почти всичко, което прави – всички тези процеси, които извършва. Просто да си припомним какво е клетъчна мембрана, една клетъчна мембрана е изградена от неща, които изглеждат ето така и които наричаме фосфолипиди. Те се свързват в едно и образуват липиден бислой. Тук предварително начертах липиден бислой. И ще изглежда ето така. Ще е изграден от множество от тези малки фосфолипиди, които начертахме по-горе, и това ще изгради бислоя. Можеш да видиш, че има два слоя от тези фосфолипиди. Има два главни вида протеини в клетъчната мембрана. Първият може да изглежда ето така. И това може да се намира навсякъде в клетъчната мембрана и обикновено има доста от тези в цялата клетка. Това наричаме интегрален протеин. Ще забележиш, че това се нарича интегрален протеин, понеже може да помислиш за него като интегриран през цялата клетъчна мембрана. Друг вид протеин, който може да срешнем, може да се намира върху мембраната. Понякога може да е леко в мембраната. И също може да почива върху интегралните протеини. И това наричаме периферни протеини. Причината да го наричаме периферен протеин е че се намира периферно, или отвън, спрямо клетъчната мембрана. Разликата между периферни и интегрални протеини е че интегралните протеини се намират вътре в клетъчната мембрана. Както можеш да видиш в тази картинка, интегралният протеин до голяма степен е вътре в мембраната и, като резултат, ще е много трудно да се премахне. Периферните протеини се прикрепят или отделят от клетъчната мембрана или от други протеини. Те са там за различни клетъчни процеси. Например, един хормон може да е периферен протеин и може да се прикрепи към клетката, да я накара да извърши нещо, а после да се отдели. Периферните протеини могат също да съществуват вътре в клетката върху клетъчната мембрана. Друг вид протеин е изключително рядък и може да се намира ето така. И го наричаме липидно-свързан протеин. Защо мислиш липидно-свързаните протеини са толкова редки? Причината е че протеините са тук, за да взаимодесйтват с външната среда, а липидно-свързаните протеини са вградени в самата вътрешност на клетъчната мембрана. Така че не могат да взаимодействат с вътрешната или външната среда и не служат на голяма функция спрямо дейностите на клетъчната мембрана. Ще прекараме малко време да говорим за два вида интегрални протеини, които са изключително важни, понеже тези протеини се срещат из цялата клетка и помагат на клетката да поддържа хомеостаза, или баланс. Първият вид може да изглежда ето така. Отново, това е интегрален протеин. За какво мислиш може да се използва този протеин? Това не са два протеина. Това е един протеин с дупка през него. Този протеин се използва за позволяване на неща да преминат през мембраната. Това е канален протеин и, както името подсказва, има канал, или дупка, вътре в протеина, който позволява на нещата да преминат. Например, ако има някакъв вид йон – да кажем, че това е Na+ йон, натриев йон, това е извън клетката. И клетката в този момент има нужда от натриеви йони, за да извърши много важен процес. Каналните протеини позволяват на тези извънклетъчни йони да навлязат в клетката. Обикновено тези натриеви йони няма да могат да преминат през клетъчната мембрана сами. Тези канални протеини позволяват на телата ни да приемат различни материали от външната среда и да ги вкарат в клетката. Те също могат да направят обратното. Да кажем, че клетката има твърде много натрий и трябва да се отръве от него. Каналните протеини могат да започнат да го изпомпват навън. Каналните протеини обикновено не изискват енергия. Не е необходима енергия. Понякога наричаме енергията АТФ. И друго нещо, което е специално за каналните протеини, е, ще забележиш, че това е свързано с концентрационния градиент. Тук има много, а отвътре има много малко. Така че това ще изпомпва от където има много натрий до където има много малко. Това наричаме надолу по концентрационния градиент. Вторият вид важен интегрален протеин се нарича протеин-носител. И както името предполага, той носи вещества навътре към клетката. Изобразявам го като бейзболна ръкавица. Ако има молекула, която е извън клетката и клетката има нужда от тази молекула, протеинът-носител ще защити това вещество, така че то да може безопасно да навлезе в клетката. Може да направи това и на обратно. Може да вземе нещо, което е вътре в клетката, и да го изнесе извън клетката. И този вид протеин е много важен, понеже, за разлика от каналните протеини, протеините-носители могат да работят срещу концентрационния градиент. И това е много важно, понеже, да кажем, че клетката има много хлорни йони, а тялото има нужда от още, за да извърши определен процес. Тялото ти може да вкара повече хлорни йони навътре в клетката, въпреки че клетката ти вече има множество хлорни йони. Протеините-носители могат понякога да използват енергия, или АТФ. Накрая, има вид протеин, който може да съществува върху всеки от тези, които начертахме тук, и това се нарича гликопротеин. Гликопротеинът ще изглежда така – ще има верига захари, прикрепени към протеин и това може да е върху интегрални протеини, периферни протеини, канални-протеини. Гликопротеините имат представката "глико", което означава захар. И, по същество, това е просто захар плюс протеин. И целта на гликопротеините е сигнализирането. Те позволяват на една клетка да разпознае друга клетка. Като обобщение, в тази картинка, която начертахме, на клетъчната мембрана и няколко различни протеини имаме два главни класа протеини. Имаме периферни протеини, които са извън клетъчната мембрана и са лесни за премахване. Имаме интегрални протеини, които са в клетъчната мембрана и са трудни за премахване. Имаме липидно-свързани протеини. Имаме канални протеини, които позволяват на нещата да се движат през клетъчната мембрана по концентрационния си градиент, така че не изискват енергия, не изискват АТФ. Имаме протеините-носители, които са като бейзболна ръкавица. Те могат да вземат определена молекула и да я пуснат в клетката, или обратно. И те понякога използват АТФ и специалното е, че могат да действат срещу концентрационния си градиент. И, накрая, имаме гликопротеини, които могат да са всеки от протеините, които начертахме. Те са захар плюс протеин и участват в сигнализирането, така че клетките да могат да се разпознаят.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген