If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:00

Видео транскрипция

Да кажем, че имаме твърд натриев хлорид, тоест сол. И това тук трябва да е нашата купчинка сол. Ще поставим солта в малко вода. Имаме стъкленица, която съдържа Н2О. Натриевият хлорид ще се разтвори във водата. Натриевият хлорид е разтворимото ни вещество, а водата е разтворителят ни. Това е процесът разтваряне. Ако погледнеш натриевия хлорид по-отблизо, твърдият натриев хлорид е йонен кристал. Държи се с йонни връзки. Натриевият катион, или положителният заряд, бива привлечен от натриевия анион с отрицателен заряд. Това задържа йонния ни кристал в едно. Когато поставиш твърдия натриев хлорид във вода, помни, водата е полярна молекула. Кислородът е по-електроотрицателен от водородните атоми. Така че кислородът получава частичен отрицателен заряд и тези водородни атоми получават частичен положителен заряд. Така че тук имаме полярна молекула. Отрицателният заряд на кислорода ще взаимодейства с положителния заряд на натрия. Нали така? Противоположните заряди се привличат. Тук имаме една молекула вода, привлечена от този натриев катион, и тази молекула вода ще направи същото, нали така? Тоест частичният отрицателен заряд, привлечен към положителния заряд на натрия. Водните молекули ще привлекат натриевите катиони и евентуално ще доведат до тази ситуация тук. Имаме частично отрицателни кислородни атоми. Частично отрицателни кислородни атоми ще взаимодействат с натриевия катион. Водата е дипол, а натриевият катион е йон. Така че можем да наречем това взаимодействие йон-дипол. Водните молекули нарушават йонните връзки, привличат натриевите катиони, ограждат натриевия катион. Наричаме този процес хидратация. Това е процесът на хидратация, при което йонът е обграден и стабилизиран от обвивка от молекулите на разтворителя. Същото нещо ще се случи с хлорните аниони. Ето тук горе хлорният анион е отрицателно зареден. Но този път отрицателният заряд ще бъде привлечен от положителната част на нашата полярна молекула. Кислородът е частично отрицателен и този водород тук ще е частично положителен. Противоположните заряди се привличат, положителният заряд ще взаимодейства с отрицателния заряд. Същото важи за тази молекула вода, частично положителен водород. Отново това взаимодействие ще привлече този хлорен анион и ще предизвика разтварянето му. Тук нашите частично положителни водородни атома взаимодействат с нашите отрицателно заредени хлорни аниони. Отново, получаваме йонно-диполни взаимодействия. Хлорният анион е ограден от водните ни молекули, така че отново, това е процесът на хидратация. Крайният резултат е – всеки натриев катион е ограден от водни молекули и всеки хлорен анион е ограден от водни молекули. Натриевият хлорид се е разтворил във водата. Създадохме разтвор, воден разтвор, на натриев хлорид. Начинът, по който виждаш написано това... можеш да запишеш... тук имаме твърд натриев хлорид, който поставяме във вода, която е нашият разтворител, и водните молекули оградиха нашите йони. Сега в разтвора имаме натриеви йони, така че тук пишем aq за водни (aqueous) натриеви йони, и в разтвора имаме също хлорни аниони, така че тук пишем aq. Имаме воден разтвор на натриев хлорид. Натриевият хлорид се е разтворил във водата. Сега да кажем, че имаме една стъкленица, която съдържа разтвор на NaCl. Водният разтвор на NaCl има натриеви катиони в разтвор и хлорни аниони в разтвор. Да кажем, че имаме друга стъкленица, която съдържа разтвор на сребърен нитрат, което е AgNo3. Воден разтвор на сребърен нитрат означава, че имаме сребърни катиони в разтвор, Ag+, и нитратни аниони, No3-. Сега да кажем, че добавим съдържанието на едната стъкленица в другата стъкленица. Нека излеем съдържанието на, да кажем, тази стъкленица в тази стъкленица. Комбинираме двата си разтвора. Ще забележим няколко неща. Ще забележим, очевидно, че обемът ще се увеличи, след като изливаме съдържанието на едната в другата стъкленица. Също ще забележим формирането на бяло твърдо вещество. Тук долу ще се образува бяло твърдо вещество. Това бяло твърдо вещество се образува, когато сребърните катиони взаимодействат с хлорните аниони. Образува се твърдо вещество, което е сребърен хлорид, AgCl. Тук ще запишем AgCl. Поставяме малко s, което означава, че се е образувало твърдо вещество. Това твърдо вещество се нарича утайка. Това твърдо вещество спонтанно изпада от разтвора. Това е процесът на утаяване, което е противоположното на разтваряне. При разтварянето поставяме твърдо вещество във вода и образувахме йони. При утаяването йоните се свързват, за да образуват твърдо вещество, и това твърдо вещество спонтанно изпада от разтвора. Сребърният хлорид е утайката ни. Все още в разтвора ще има няколко йони. Все още ще имаме натриеви катиони и нитратни аниони. Тук ще имаме натриеви катиони в разтвор и нитратни аниони в разтвор. Ще ги съберем тук. Можем да кажем, NaNo3 – което означава, че тези йони са в разтвор. Нека разгледаме по-детайлно какво се случва с образуването на утайката ни. Знаем, че имахме сребърни катиони в разтвор. Това тук е сребърният ни катион. Знаем, че този йон е ограден от водни молекули в процеса на хидратация. Тези кислородни атоми са частично отрицателни. След като противоположностите се привличат, тук има сила, която задържа този йон в разтвора ни, силите на хидратацията. Същото нещо е валидно за хлорния анион. Частично положителния заряд на водородния атом – противоположните заряди се привличат, нали така? Така че тези водни молекули стабилизират хлорния анион в разтвора. Но когато излеем тези два разтвора в едно образуваме утайката. Образуваме сребърен хлорид. Образуваме този йонен кристал тук долу. Отново, противоположните заряди се привличат. Положително зареденият сребърен катион бива привлечен към отрицателно заредения хлорен анион. След като забелязваме образуването на това твърдо вещество, електростатичните привличания на нашия йонен кристал трябва да са по-силни от силите на хидратацията. Този хлориден анион ще се придвижи до тук, а после този сребърен катион ще се придвижи до тук. Така че йоните ще излязат от разтвора и спонтанно ще се образува утайка. Образуваме твърдия сребърен хлорид. Това е един начин да представим случващото се тук. Можехме също да извадим всички йони. Вместо да запишем това, друг начин да представим това, което се случва, ще е да кажем, че разтвор на натриев хлорид ще е натриеви катиони в разтвор, така че записваме натриевите катиони тук, хлорни аниони, тоест Cl-. Към това добавихме разтвора си на сребърен нитрат, който имаше сребърни йони в разтвор, тоест Ag+, и нитратни аниони, тоест NO3-. И видяхме, че се образува утайка. Образувахме AgCl, което е твърдото ни вещество. Пишем AgCl тук, което е утайката ни. После имахме натриеви катиони и нитратни аниони. Имахме натриеви катиони, Na+, и имахме нитратни аниони, NO3-. Това е доста писане. Всеки начин на записване ти дава точно същото количество информация. Това тук долу просто ти показва всички йони. Наистина, само няколко от тези йони участват в реакцията. Сребърният катион и хлорният анион се събират, за да образуват сребърен хлорид. Можем да запишем съкратено йонно уравнение, което показва какво се случва, за да се образува утайката. Можем да покажем сребърните катиони тук, Ag+. Можем да покажем сребърните катиони и хлорните аниони, които се комбинират, за да образуват утайката ни, AgCl. Това е съкратеното йонно уравнение. Това е съкратеното йонно уравнение, понеже някои от нашите йони не взимат участие в тази реакция. Те просто наблюдават случващото се. Този натриев катион е вляво. Той също е вдясно. Той е йон в разтвор. Същото нещо важи за нитратния анион. Той е ето тук вляво като йон в разтвор. Той е ето тук вдясно като йон в разтвор. Натриевият катион и нитратният анион се наричат фонови йони. Те се наричат фонови йони, понеже не взимат участие в случващото се. Те просто наблюдават. Те наблюдават, докато сребърният хлорид се утаява от разтвора. Ето защо ги наричаме фонови йони. Това е идеята за утаяване.